Наутилуси

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Наутилус.

Наутилуси
Nautilus pompilius.jpg
Nautilus pompilius
Nautilus profile.jpg
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Mollusca Мекотели
клас: Cephalopoda Главоноги
подклас: Nautiloidea
надсемейство: Nautilaceae
семейство: Nautilidae Наутилуси
Научно наименование
Уикивидове Nautilidae
Родове и видове
Обхват на вкаменелости
Наутилуси в Общомедия

Наутилусите (Nautilidae, на гръцки: ναυτίλος – "моряк, мореплавател) са семейство морски главоноги. То обхваща 6 много сходни вида в два рода, типов за които е родът Наутилус.

Оставайки относително непроменени в течение на милиони години, наутилусите са единствените оцелели представители на подклас Nautiloidea и заради това понякога биват наричани „живи изкопаеми“.

Името „наутилус“ първоначално се е отнасяло за аргонавта, тъй като се твърдяло, че те използват двете си дископодобни пипала като платна (Аристотел, Historia Animalium 622b).

Описание[редактиране | редактиране на кода]

По общите си черти наутилусът е подобен на другите главоноги, с добре развити глава и пипала. Характерно за наутилусите е, че имат повече пипала от останалите главоноги – броят им достига до 90. Оформени са в два кръга и за разлика от пипалата на други главоноги са недиференцирани (няма специализирани пипала) и могат да се прибират. Радулата е широка и на нея добре се отличават девет зъба. Наутилусът има два чифта хриле.

Nautilus pompilius е най-едрият вид в рода. Една от разновидностите му от западна Австралия може да достигне до 268 mm в диаметър. Въпреки това, болшинството от другите наутилуси рядко надвишават 20 сантиметра. Nautilus macromphalus е най-малкият вид, с обичаен размер от 16 cm.

Черупката[редактиране | редактиране на кода]

Черупки на наутилуси: N. macromphalus (ляво), A. scrobiculatus (по средата), N. pompilius (дясно)

Наутилусите са единствените главоноги, които имат външна черупка. Животното може напълно да се скрие в нея, затваряйки единствения отвор с кожеста качулка, съставена от две специално нагънати пипала. Черупката е спирално навита, калциева, покрита отвътре със седеф и устойчива на налягане (имплодира при дълбочина над 800 метра). Съставена е от два слоя: външният е матово бял, докато вътрешният е блестящо иризиращ. Най-вътрешната част от черупката е синьо-сива, със перлен блясък.

Вътрешността на черупката е разделена на няколко кухини, наречени камери. Растейки, наутилусът се премества напред и запечатва последната камера с нова преграда. Така животното живее само в последната, отворена камера. Броят камери се увеличава от около четири в момента на излюпването до 30 и повече при възрастните индивиди.

Оцветяването на черупката помага на наутилуса да остане незабелязан във водата. Погледната отгоре, черупката е с по-тъмен цвят, нашарена на неправилни райета, което я кара да се слива с мрака в дълбочината. В обратния случай, дънната част на черупката е почти изцяло бяла, като по този начин наутилусът става неразличим на фона на по-светлите води до повърхността на водата.

Черупката на наутилуса е един от най-добрите примери за логаритмична спирала в природата.

Плавателност и придвижване[редактиране | редактиране на кода]

Пипалата на наутилуса.

Хранене и осезателна система[редактиране | редактиране на кода]

Наутилусите са хищници и се хранят предимно със скариди, малки риби и ракообразни, улавяни с пипалата. За разлика от други главоноги, наутилусите нямат добро зрение; строежът на очите им е добре развит, но в него липсва твърда леща. Вместо това наутилусите имат малка дупка (подобна на тази в камера обскура), през която водата преминава свободно. Счита се, че вместо зрение животното използва обоняние за да си намира храна и потенциални партньори.

Размножаване и продължителност на живота[редактиране | редактиране на кода]

Наутилусите са полово диморфични и се размножават чрез снасяне на яйца. Прикрепвани към скали в плитките води, на яйцата им трябват около 12 месеца за да се развият до излюпване. Новоизлюпените наутилуси са с дължина около 30 милиметра. Продължителността на живота на наутилуса е около 30 години, което е изключително дълго за главоного.

Разпределение[редактиране | редактиране на кода]

Наутилусите живеят във водите между Тихия и Индийския океан, от 30° северна до 30° южна ширина и от 90° до 185° западна дължина. Обитават дълбоките склонове на кораловите рифове.

Естествена история[редактиране | редактиране на кода]

Вкаменелостите сочат, че наутилусите не са се развили особено много през последните 500 милиона години, и че наутилоидите са били много по-широко разпространени и по-разнообразни преди 200 милиона години, отколкото сега. Много от тях първоначално са били с права черупка, например изчезналият род Lituites. Развиват се през камбрия и стават значим морски хищник през периода ордовик. Някои видове достигат до размери от два и половина метра. Другият подклас на главоногите, Coleoidea, се отделя от Nautilidae преди много време и наутилусите остават сравнително непроменени оттогава. Изчезнали роднини на наутилусите включват амонитите.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ward, P. D.; Saunders, W. B. (1997). „Allonautilus: A New Genus of Living Nautiloid Cephalopod and Its Bearing on Phylogeny of the Nautilida“. Journal of Paleontology (Paleontological Society) 71 (6): 1054 – 1064. doi. JSTOR 1306604

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

  • Латимерия, друго животно, считано за „живо изкопаемо“

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]