Наутофон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Наутофонът на фара в Арднамъркан, Шотландия

Наутофонът (от старогръцки: ναύτης — мореплавател + φωνή — звук) е електромагнитен излъчвател на звук от мембранен тип. Поставя се на морски фар или друг брегови обект и се използва в условията на мъгла или намалена по друга причина видимост, за да се подпомага навигацията на преминаващите плавателни съдове и да бъдат предупреждавани за опасности като скалисти или плитки крайбрежия или наличие на други плавателни съдове.

Навигационните обекти, на които са поставени наутофони, се обозначават в морската лоция и на морските карти с буквата "н".

В обичайни условия сигналът от наутофона достига до 15 морски мили (около 28 километра).

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Наутофон“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.