Научно-техническа революция

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Научно-техническа революция (НТР) се нарича коренно преобразуване на производителните сили и по-точно на средствата за производство, представляващо качествен скок в развитието им. В по-тесен смисъл се разбира трансформацията на техническите основи на материалното производство в средата на 20 век въз основа на внедряването на постиженията на науката в производството, в резултат на което индустриалното общество преминава към постиндустриално. Основните направления на НТР през 20 век са автоматизация, контрол и управление на производството на базата на електрониката; създаване и използване на нови материали и технологии и др.

Терминология[редактиране | редактиране на кода]

Според Икономическата енциклопедия научно-техническата революция е „обобщено название на големия напредък на науката и техниката след Втората световна война, свързан с редица качествено нови открития, бързо внедрявани в производството и голямото повишаване на обществената производителност на труда“, а научно-техническият прогрес е „процес на развитие на науката и техниката“[1]

Терминът е един от няколко алтернативни термина, характеризиращи развитието на обществото. Близък до него е информационна революция, описващ текущите икономически, социални и технологични тенденции след Индустриалната революция.

За негов автор се счита Джон Дезмънд Бернал, въвел понятието „scientific and technical revolution“ в книгата си The Social Function of Science (1939), за да опише новата роля на науката и техниката в обществото. Според него науката се превръща в „производителна сила“, използвайки марксистката терминология[2]. След известно време терминът е възприет от автори и институции от тогавашния Източен блок. Целта е да се покаже, че социализмът предоставя благоприятна среда за развитие на науката и техниката („технологиите“ според някои автори). Книгата Цивилизацията на кръстопът (на английски: Civilization at the Crossroads) (1969), редактирана от чешкия философ Радован Рихта се сочи като основен източник по темата.[3]

На марксистката теория през 1980 се противопоставя Даниел Бел, привърженик на теорията за постиндустриално общество, което в бъдеще ще доведе не до социализъм, а до икономика на услугите (преобладаваща роля на третичния икономически сектор).[4] Според него в историята има три технологични революции: 1) изобретяването на парната машина през 18 век; 2) въвеждането в икономиката и бита на електричеството и на постиженията на химията през 20 век и 3) компютризацията в края на 20 век. Според него подобно на появилото се в резултат на индустриалната революция конвейерно производство, което повишава производителността на труда и подготвя обществото към масово потребление, то и през 21 век трябва да възникне поточно производство на информация, което да доведе до социално развитие във всички направления.

Подобен подход има американският икономист Робърт Гордън от Северозападния университет в Илинойс, според когото има три НТР. Първата НТР започва през 1750 г. с изобретяването на парната машина и построяването на първите железопътни линии и трае до първата третина на 19 век. Втората НТР е между 1870 и 1900 година, когато са изобретени електричеството и двигателят с вътрешно горене, появява се телефонът, конвейерното производство и се усвоява въздушното пространство. Третата НТР започва през 60-те години на 20 век появата на първите компютри и промишлени роботи, като в средата на 90-те години тя придобива глобално значение, когато обикновените потребители получават достъп до Интернет[5].

По темата са писали и други автори, например Збигнев Бжежински в труда си „Технотронното общество“ (1976)[6].

В България понятието се използва преобладаващо по времето на социализма и плановата икономика, включително в официални партийни и държавни документи, и с него се обосновава развитието на нови сектори на икономиката като електрониката и производството на компютри.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Икономическа енциклопедия Т.2, НИ, 1984, с. 28.
  2. (англ.) Bernal, J. D. (1939), The Social Function of Science, George Routledge & Sons Ltd., London.
  3. (англ.) Richta, R., Ed. (1969) Civilization at the Crossroads, ME Sharp, NY
  4. (англ.) Bell, Daniel (1980), Sociological Journeys: Essays 1960 – 1980, Heinmann, London ISBN 0435820699
  5. Эпоха научно-технических революций подошла к концу » Экономика » Главные истории » Новости » RB.ru
  6. (англ.) Brzezinski, Z. (1976), Between the Two Ages: America in the Technetronic Era, Penguin ISBN 0313234981

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Научно-техническая революция“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.