Нахда

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Кайро в периода Нахда

Нахда или (членувано) Ан-Нахда / Ал-Нахда (на арабски: النهضة – пробуждане, възраждане) е период на културен и политически напредък в арабския свят през XIX и началото на XX век.

Началото на Нахдата е свързано с дейността на Рифаа ат-Тахтауи – редактор на вестник „Вестник на Египет“, преводач и просветител. Дълго време живял във Франция, той се старае да внесе в египетското общество елементи на европейската култура.

Втората половина на 19 в. е ознаменувана с творчеството на мюсюманските богослови-модернисти Джамал аддин ал-Афгани и Мухаммад Абдо, свързани с възникването на панислямизма.

В светската литература са известни поетите Ахмад Шауки, Ибрахим Хафиз, Халил Джибран. През 1914 година излиза книгата „Зейнаб“ на Хусейн Хейкал, считана за първия съвременен египетски роман. Появяват се и нови вестници, енциклопедии и речници.

От Европа също са заимствани политическите идеи на парламентаризма, конституционализма, национализма. Те изиграват своята роля за разпадането на Османската империя.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Долинина А. А. Очерки истории арабской литературы нового времени. Египет и Сирия: (Публицистика 1870—1914 гг.). М., Наука, 1968.
  • Долинина А. А. Очерки истории арабской литературы нового времени. Египет и Сирия: (Просветительский роман 1870—1914 гг.). М., Наука, 1973.
  • Крымский А. Е. История новой арабской литературы. – М., 1971.
  • Фролова Е. А. История арабо-мусульманской философии. – М., 2006.