Нахут

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
нахут
Chana.jpg
Вляво: бял (европейски) нахут; вдясно: зелен (индийски) нахут
Класификация
царство: Plantae Растения
отдел: Magnoliophyta Покритосеменни
клас: Magnoliopsida Двусемеделни
разред: Fabales
семейство: Fabaceae Бобови
род: Cicer
вид: C. arietinum Нахут
Научно наименование
Уикивидове Cicer arietinum
Linnaeus, 1753
нахут в Общомедия
Нахут
Chickpeas, mature seeds, raw
(Хранителна стойност за 100 g продукт)
  Основни
Енергия 1581 kJ (380 kcal)
Въглехидрати 62.95 g
      Захари 10.7 g
   Влакна 12.2 g
Мазнини 6.04 g
   Наситени 0.603 g
   Трансмазнини 0 g
   Мононенаситени 1.377 g
   Полиненаситени 2.731 g
   Холестерол 0 mg
Белтъчини 20.47 g
Пепел 2.85 g
Витамин A 0 μg (0%)
   α-каротин 0 μg
   β-каротин 40 μg (4%)
Тиамин (B1) 0.477 mg (40%)
Рибофлавин (B2) 0.212 mg (16%)
Ниацин (B3) 1.541 mg (10%)
Пантотенова к-на (B5) 1.588 mg (32%)
Пиридоксин (B6) 0.535 mg (41%)
Фолиева к-на (B9) 557 μg (139%)
Кобаламин (B12) 0 μg (0%)
Витамин C 4 mg (4%)
Витамин D 0 μg (0%)
Витамин Е 0.82 mg (5%)
Витамин K 9 μg (8%)
Ликопен 0 μg
Калций, Ca 57 mg (6%)
Желязо, Fe 4.31 mg (54%)
Магнезий, Mg 79 mg (20%)
Фосфор, P 252 mg (36%)
Калий, K 718 mg (15%)
Натрий, Na 24 mg (2%)
Цинк, Zn 2.76 mg (25%)
Мед, Cu 0.656 mg (73%)
Манган, Mn 21.306 mg (926%)
Селен, Se 0 μg (0%)
  Други
Процентите са спрямо препоръчителната
дневна доза
в САЩ.[1]

Нахутът (от перс. през тур. nohut)[2] (Cicer arietinum), печен често се нарича леблебия[3] или страгали, в стари източници се среща като сланутък, е растение от семейство Бобови. Той е една от най-рано култивираните от човека култури. Нахутът представлява храст, достигащ височина до 50 cm. Той е особено топлолюбив, но всъщност е извънредно непретенциозен. Издържа на всякакви екстремни природни условия – буря и дъжд, суша и вятър[4][5]. Понастоящем се отглежда на много места по света с достатъчно топъл климат, най-вече в Индия, Австралия,Пакистан, Турция, Мианмар, Етиопия и Иран.[6]

За готвене се използват най-често два вида: зърната на отглеждания в Индия нахут са малки и набръчкани, а зърната на нахута отглеждан в Средиземноморието - който е по-познат и разпространен в Европа – са големи, кръгли и жълти. В Мексико и Индия нахутът е основна част от менюто на хората.

Начин на приготвяне[редактиране | редактиране на кода]

Нахут със зеленчуци и кус-кус

Зърната се накисват от 12 до 24 часа, след което могат да се приготвят във вид на супа, основно ястие или пюре. Може да се приготви със зеленчуци и да се сервира с гарнитура от кус-кус.

Когато се изпече, става на леблебия. Ако се препече повече, може да се смели и да се вари като кафе за пиене.

Хранителна стойност[редактиране | редактиране на кода]

Нахутът е добър източник на белтъчини (протеини), необходими на организма за клетъчното възстановяване. Изобилието от витамин Е укрепва имунитета, предпазва сърцето и поддържа здрави кожата и косата. Той съдържа и цинк, който подобрява функциите на имунната система и тимуса. В допълнение нахутът е полезен източник на изофлавони, които имат естрогеноподобен ефект и потискат образуването на тумори.

Ядките на нахута, подобно на тези на повечето бобови растения, са богат източник на белтъчини (около 20% от сухото съдържание). Те са също така добър източник на лецитин и фолиева киселина. Съдържанието на мазнини е ниско в сравнение с други ядки (например орехи, фъстъци и др.)

Друга информация[редактиране | редактиране на кода]

Нахутът е смятан за афродизиак и е бил използван като такъв, както от древните египтяни, така и от арабите.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]