Нахут
| Нахут | ||||||||||||||||||||||
 Вляво: бял (европейски) нахут; вдясно: зелен (индийски) нахут | ||||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||||
Linnaeus, 1753 | ||||||||||||||||||||||
| Нахут в Общомедия | ||||||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Нахутът (от перс. през тур. nohut)[1] (Cicer arietinum), печен често се нарича леблебия[2] или страгали, в стари източници се среща като сланутък, е растение от семейство Бобови. Той е една от най-рано култивираните от човека култури. Нахутът представлява храст, достигащ височина до 50 cm. Той е особено топлолюбив, но всъщност е извънредно непретенциозен. Издържа на всякакви екстремни природни условия – буря и дъжд, суша и вятър.[3][4] Понастоящем се отглежда на много места по света с достатъчно топъл климат, най-вече в Индия, Австралия, Пакистан, Турция, Мианмар, Етиопия и Иран.[5]
За готвене се използват най-често два вида: зърната на отглеждания в Индия нахут са малки и набръчкани, а зърната на нахута, отглеждан в Средиземноморието, който е по-познат и разпространен в Европа, са големи, кръгли и жълти. В Мексико и Индия нахутът е основна част от менюто на хората.
Начин на приготвяне[редактиране | редактиране на кода]
Зърната се накисват от 12 до 24 часа, след което могат да се приготвят във вид на супа, основно ястие или пюре. Може да се приготви със зеленчуци и да се сервира с гарнитура от кус-кус.
Нахутът е основна съставка в кашообразната (или пастообразна) разядка от Близкия изток, която евреите и персийците наричат „хумус“. За арабите нахутът е основен при приготвяне на „фалафел“.
Хранителна стойност[редактиране | редактиране на кода]
| Нахут Chickpeas, mature seeds, raw (Хранителна стойност за 100 g продукт) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Ядките на нахута, подобно на повечето бобови растения, са добър източник на белтъчини (протеини) – около 20% от сухото съдържание, необходими на организма за клетъчното възстановяване. Изобилието от витамин Е укрепва имунитета, предпазва сърцето и поддържа здрави кожата и косата. Той съдържа и цинк, който подобрява функциите на имунната система и тимуса. В допълнение нахутът е полезен източник на изофлавони, които имат естрогеноподобен ефект и потискат образуването на тумори. Те са също така добър източник на лецитин и фолиева киселина. Съдържанието на мазнини е ниско в сравнение с други ядки (например орехи, фъстъци и др.)
Друга информация[редактиране | редактиране на кода]
Нахутът е смятан за афродизиак и е бил използван като такъв както от древните египтяни, така и от арабите.
В Балканските културни традиции, както и в страните бивши владения на Османската империя, силно препечения нахут се нарича леблебия и се използва за приготвяне на алтернативна топла напитка със същото име, която е подобна на кафе и много хора смятат, че напитката се прави от разновидност на сорт кафе с име „леблебия“ . В действителност, леблебията няма нищо общо с кафето.
В Страните от Източна Европа слабо препечения нахут се използва за консумация, подобно на печени фъстъци. В България, така приготвения вид нахут се нарича с названието „страгали“.
В миналото, старите българи са приготвяли силно осолено пастообразно мезе, подобно на „катък“, но освен сирене и кисело мляко, са добавяли в него каша от смачкан сварен боб с оцет и някаква лютивина (чер пипер, или лют червен пипер). Това мезе се е наричало „сланутък“ / „сланютък“, което идва от диалектна дума за „солен“ (слан = солен, или силно солен, пресолен). В много области бобът, е бил заменен с нахут, като той става и основен, и под това име мезето е останало да се приготвя и в наши дни. Поради незнание, името на мезето е асоциирано с името на „непознатата“ съставка (нахута), поради което някои хора наричат нахута по името на мезето, смятайки, че тази „непозната“ съставка се нарича така. Затова в съществуващи български диалекти самия нахут се нарича с името на кашообразното мезе – сланютък (или сланутък).
Българския сланютък (или сланутък – 'книжовна форма') е алтернативен вариант на еврейския (и/или персийски) хумус. Приготвянето на тази разядка е било много популярно в България в годините след Освобождението, но по време на Втората световна война приготвянето на такива „скъпи мезета“ (с използване на млечни съставки) е претърпяло различни метаморфози. Това е причината в наши дни под това име, в различни области да са останали различни представи за това какво е „сланутък“ (произнасяло се е „модернизирано“ с ударение на „у“, вместо на „ъ“, както е било в началото на XX век). До наши дни се запазили следните различни представи за сланутък:
- 1) Вид чорба със сварен нахут, зеленчуци и ароматни подправки. Приготвя се и люта.
- 2) Разядка, подобна на катъка, описана по-горе. В съвременните представи – вид млечна салата със сварен нахут.
- 3) Нахутена каша или смачкан (пасиран) сварен нахут.
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Речник на българския език, ИБЕ
- ↑ Речник на българския език, ИБЕ
- ↑ Chickpea
- ↑ Нахутът – дарът на Изтока, архив на оригинала от 17 октомври 2014, https://web.archive.org/web/20141017115056/http://lama.bg/blog/нахутът-дарът-на-изтока/, посетен на 2014-10-13
- ↑ Production of Chickpea by countries. // UN Food & Agriculture Organization, 2014. Посетен на 13 ноември 2014.
- ↑ USDA National Nutrient Database for Standard Reference. // USDA Nutrient Database. (на английски)