Национален литературен музей

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Национален
литературен музей
Музеи в България
Местоположение София, България
Тематика литература
Основан 1975 г.
Работно време вторник – събота;
от 10:00 до 17:00 ч.
Допълнителна информация
Директор Атанас Капралов
Адрес София 1000, ул. „Г. С. Раковски“ № 138
Телефон 02/ 987 34 14
Сайт www.nlmuseum.bg/index.php
Sofia location map.png
Местонахождение в София

Националният литературен музей е музей, който се грижи за опазването и популяризирането на българската литература в страната и чужбина.

История[редактиране | редактиране на кода]

Националният литературен музей (НЛМ) е създаден с Решение на Министерски съвет № 254 от 19.06.1975 г., като самостоятелно юридическо лице на бюджетна издръжка към Комитета за изкуство и култура (КИК). Музеят фактически започва дейността си от 1 януари 1976 г., като тогава носи името – Национален музей на българската литература (НМБЛ).[1]

Новосъздаденият музей има задача да издирва, събира, съхранява, проучва, обнародва и показва веществени и документални паметници, свързани с цялостната история на българската литература от основаването на българската държава до наши дни.

С Решение на Министерски съвет № 22 от 12.03.1992 г., името на музея е променено на Национален литературен музей (НЛМ), което носи и до днес. Впоследствие са придобити помещенията на бул. „Дондуков“ № 95Б – използвано за фондохранилище, и апартамент, намиращ се на втория етаж на ул. „Г. С. Раковски“ № 138, закупен от Министерството на културата (МК) за административните нужди на музея.

Дейност[редактиране | редактиране на кода]

За своето почти 40-годишно съществуване музеят издирва и опазва колекции от ръкописи, снимки, документи, кореспонденция, първи издания на българската книжнина, литературна периодика, ръкописни и старопечатни книги, вещи, художествени произведения (живописни платна, графични листове, цветни щампи от ХVІІІ век, илюстрации, карикатури, шаржове, оригинални оформителски проекти и др.), ценни етнографски материали, уникални вещи на градския бит от началото на ХІХ до 70-те години на ХХ век. Специализираният отдел „Фондове и литературно наследство“ съхранява архивите на български писатели и поети, които нямат свои „домове на паметта“. Музеят попълва своите фондове чрез откупки и дарения.

Към музея функционира Комисия за извършване на идентификация на движимите културни ценности, предоставени на музея, която определя и стойността им. Събирателската и документационна работа е насочена към издирване на писателски архиви от българската литературна класика, попълване на „белите полета“ в литературната история, документиране на съвременния литературен живот. [2]

Освен традиционните рекламни материали, предлагани в къщите музеи, от 2003 г. музеят осъществява и свое самостоятелно издание – „Известия на Националния литературен музей“. Организират се и многобройни юбилейни чествания, литературни вечери, премиери на книги, патронни тържества на училища и институции.

В досегашната си история музеят е издирил и опазил колекции от ръкописи, снимки, документи, кореспонденция, старопечатна книжнина, първи издания на книги, представляващи библиографска рядкост, литературна периодика, богати писателски библиотеки, лични вещи на писатели, ценни картини и скулптури, етнографски материали, уникални предмети от градския бит.

Музейните специалисти извършват събирателска и научно-изследователска дейност, организират и участват в научни сесии и конференции, автори са на трудове с литературнокритически и литературноисторически изследвания, както и на множество публикации в периодичния печат.

Традиционно музеят организира литературни вечери (рецитали на съвременни автори, премиери на нови книги, чествания на кръгли писателски годишнини), юбилейни и тематични изложби. [2]

Експозиции[редактиране | редактиране на кода]

В структурата на НМБЛ влизат къщи-музеи на български писатели класици, като Иван Вазов, Петко и Пенчо Славейкови, Пейо Яворов, Христо Смирненски, Елин Пелин (Байлово), Никола Вапцаров, Димитър Димов и Емилиян Станев (Велико Търново), също и литературните кабинети на Стилиян Чилингиров, Иван Богданов и Владимир Башев.[2]

В Централния държавен архив се съхранява архивен фонд, чийто фондообразовател е музеят – фонд 1533 с 27 архивни единици за периода 1977 – 2000 година[3]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Национален литературен музей info-register.com, посетен на 6 октомври, 2020 г.
  2. а б в Централен държавен архив, ф. 1533 Историческа справка
  3. Централен държавен архив, ф. 1533, Информационна система на държавните архиви, посетена на 6 октомври 2020 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]