Направо към съдържанието

Национален музей на киното (Торино)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Национален музей на киното (Торино)
Il Museo Nazionale del Cinema
МестоположениеМоле Антонелиана, Италия
Основансептември 1958 г.
Работно време9 -19
(почивни дни: вторник)
Телефон+39-011-813-8511
Сайтwww.museocinema.it
Карта Местоположение в Торино
Национален музей на киното (Торино) в Общомедия

Националният музей на киното (на италиански: Il Museo Nazionale del Cinema) е един от най-значимите музеи в Италия разположен в центъра на Торино и помещаван в архитектурната забележителност Моле Антонелиана, като музейното пространство е организирано спираловидно.[1]

Експозициите включват снимки, скици, плакати и оригинални предмети от различни периоди, представящи развитието на киното и основните етапи на кинематографичния процес. Посетителите могат да проследят историята на филмовото изкуство чрез визуални и интерактивни инсталации. Музеят предлага тематичен маршрут, който обхваща пътя от театъра на сенките и първите магически фенери до съвременните специални ефекти.[2]

През 2024 г. музеят е посетен от над 800 000 души, което нарежда сред най-посещаваните музеи в Италия.[3]

История

[редактиране | редактиране на кода]

Първоначалната идея за създаване на музей, посветен на италианското кино, възниква през юни 1941 г., когато пиемонтската историчка и киноизследователка Мария Адриана Проло започва работа по проекта.[4] С подкрепата на пионери като режисьора Джовани Пастроне,[5] който през 1914 г. режисира блокбъстъра „Кабирия“, и журналиста Франческо Пазинети, постъпват първите дарения за закупуване на предмети и документи, свързани с историята на италианското кино. Първоначалните материали се съхраняват в помещение в Моле Антонелиана, предоставено от Община Торино.

През 1946 г. в подземната галерия на улица „Рома“ в Торино се организира първата ретроспективна изложба.

През 1952 г. зараждащият се музей участва в едно от първите експериментални телевизионни предавания, предоставяйки материали и експертни консултации, което засилва интереса към киноархивите. Въпреки това колекцията все още няма постоянно изложбено пространство. Плановете за разполагане на музея в Моле Антонелиана отпадат през 1953 г. поради торнадо, което нанася сериозни щети на сградата.[6] Същата година Анри Ланглоа, основател на Cinémathèque française и Musée du cinéma в Париж, посещава Торино и насърчава местните институции да осигурят подходящ дом за събраните материали.

На 7 юли 1953 г. е учредена Асоциацията на киномузеите, сред чиито основатели са режисьорът Джовани Пастроне (под псевдонима „Пиеро Фоско“), сценаристът Ариго Фруста, писателят и филмов критик Марио Громо, архитектът Леонардо Мосо, Карло Джакери и филмовият предприемач и журналист Джордано Бруно Вентаволи.[7]

Седалище в Палацо Киаблезе

[редактиране | редактиране на кода]

През 50-те години проф. Мария Адриана Проло е назначена за президент на Асоциацията на киномузеите, а през 1956 г. става и постоянен директор на музея. В този период институцията получава първото си стабилно седалище – крило в Палацо Киаблезе, разположен между площад Пиацета Реале и Пиацета Сан Джовани, в непосредствена близост до Торинската катедрала. Експозициите са разположени на приземния етаж, а кинотеката и библиотеката – на горния. Музеят е открит за обществеността на 27 септември 1958 г.[8] През 1959 г. става член на Националната асоциация на италианските музеи, а през 1960 г. е признат за част от средните държавни музеи на Италия.

Сред значимите инициативи от този период са изложбата „Карикатура във фотографията и киното (1839–1939)“ през 1960 г., „Изложба на стереоскопията“ през 1966 г., прегледът на италианското нямо кино, организиран през 1973 г. със съдействието на Института по история на киното и развлеченията към Торинския университет, както и Изложбата на италиански плакати за нямо кино през 1974 г. През 1975 г. Торино е домакин на 31-вия конгрес на FIAF (Fédération internationale des archives du film), включващ конференция, посветена на Джовани Пастроне и Дейвид Уорк Грифит.

Затваряне на музея през 1983 г.

[редактиране | редактиране на кода]

През 1983 г. музеят е затворен за обществеността по съображения за сигурност, няколко месеца след пожара в кино „Статуто“ на 13 февруари. През 1986 г. част от инсталациите са преместени в малкото историческо кино „Масимо“ на улица „Верди“, разположено близо до Моле Антонелиана и продукционния център на Rai в Торино.[9]

През 1991 г. умира проф. Мария Адриана Проло. През 1992 г. музеят е преобразуван във фондация,[10] която приема нейното име и се подпомага от Националната асоциация на музеите на киното, местните власти и Торинската спестовна каса. Въпреки това институцията продължава да функционира във временното си седалище в ограничените пространства на кино „Масимо“.[11]

Седалище в Моле Антонелиана

[редактиране | редактиране на кода]

През 1995 г., по повод 100-годишнината от раждането на киното, е взето решение музейната експозиция да бъде преместена в Моле Антонелиана, където институцията първоначално е била разположена през 1946 г. Новото седалище е открито през юли 2000 г. в архитектурна и сценографска среда, проектирана от торинския архитект Джанфранко Гритела и швейцарския сценограф Франсоа Конфино.[12] Музеят бързо се превръща в една от най-посещаваните културни институции в Италия, като привлича над 2 млн. посетители през първите пет години и половина от дейността си (2000–2005).

През 2004 г. режисьорът Давиде Ферарио снима филма Dopo mezzanotte в музея, което допринася за популяризирането му сред широката публика. По повод XX зимни олимпийски игри в Торино през 2006 г. експозицията е обновена с нови мултимедийни и интерактивни станции, както и с три нови зали, посветени на уестърна, мюзикъла и научната фантастика. В този период е извършена и реставрация на филма „Кабирия“ на Джовани Пастроне.[13]

Описание

[редактиране | редактиране на кода]

Швейцарският сценограф Франсоа Конфино проектира музейното пространство,[14] като съобразява архитектурните особености на сградата, определени от арх. Алесандро Антонели, и създава многопластова концепция, която съчетава научния подход с визуалното представяне. Експозицията е организирана спираловидно, като преминава през последователни нива, проследяващи хронологично развитието на киното – от неговите ранни форми до съвременните технологии.

Етажът, посветен на Археологията на киното,[15] включва осем тематични зони, в които посетителите могат да изпробват и опознаят оптични устройства и визуални механизми, бележещи ключови етапи в зараждането на кинематографа.

Статуя на бог Молох, използвана във филма „Кабирия“ (1914).

Сърцевината на музея е Залата на времето,[16] заобиколена от изложбени пространства, посветени на ключови жанрове в историята на киното. Сред тях има специална зона, посветена на шедьовъра на италианското нямо кино, „Кабирия“,[17] както и пространство, представящо ролята на Торино като „Град на киното“.

От залата започва спираловидната рампа,[18] оформена като развиваща се кинолента и водеща към купола на сградата. Тя служи както за маршрут към горните нива, така и за място за временни изложби, като предоставя и панорамен поглед към централното пространство.

Секцията Киномашина[19] представя основните етапи и компоненти на филмовата индустрия – продуцентски студия, режисура, сценарий, актьори, система за създаване на звезди, сценични костюми, сценография, сторибордове и кинозала.

В горната част на музея се намира Галерията с плакатите,[20] която проследява историята на киното чрез емблематични филми и автори, като показва развитието на фигуративния стил, графичния дизайн и рекламния плакат в италиански и международен контекст.

Дейности

[редактиране | редактиране на кода]
Интериорът на музея
Първи бюлетин от представянето на 3-серийния филм „Златният череп“ от брошурата на Fert, изложен в Музея на киното.

Националният музей на киното проследява историята на седмото изкуство и има значима роля в културния живот както на национално, така и на международно ниво. Сред основните дейности на институцията са авангардни изследвания, насочени към опазването на филмовите материали и към историята на киното, мащабни реставрационни програми, издателска дейност, филмови фестивали, срещи с автори и представители на киноиндустрията, както и разнообразни образователни инициативи.[21]

В продължение на няколко години музеят засилва ангажимента си към възстановяването и реставрацията на филми, смятани за изгубени. Много от тези инициативи са реализирани в сътрудничество с престижни международни институции и са представяни на големи световни филмови фестивали.[22]

Вижте също

[редактиране | редактиране на кода]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ PEACH - Intelligent Interfaces for Museum Visits. Springer Science & Business Media, 2007. ISBN 9783540687559. с. 501.
  2. ↑ Sara Cabras, Torino Pocket, EDT srl, 2017
  3. ↑ Museo del Cinema: 800mila visitatori in un anno
  4. ↑ Si confida la direttrice Maria Adriana Prolo // Архивиран от оригинала.
  5. ↑ Nascita di un museo // Архивиран от оригинала.
  6. ↑ Dov'è passata la bufera, in Stampa Sera, n. 123, 1953, с. 2
  7. ↑ Cinema a Saint Vincent, in La Stampa, n. 168, 1953, с. 3
  8. ↑ Nella città dove il cinema nacque è sorto il museo ad esso dedicato, in Stampa Sera, n. 230, 1958, с. 3
  9. ↑ Museo del Cinema cambierà la sede, in La Stampa, n. 223, 1983, с. 15
  10. ↑ Cinema, un nuovo museo, in La Stampa, n. 236, 1991, с. 45
  11. ↑ Ore di grande cinema, in La Stampa, n. 281, 1993, с. 45
  12. ↑ Il museo più alto del mondo - I cimeli di un secolo di celluloide, in La Stampa, n. 173, 2000, с. 25
  13. ↑ Restored prints - Cabiria // Архивиран от оригинала.
  14. ↑ Museo Nazionale del Cinema // Архивиран от оригинала.
  15. ↑ Archeologia del Cinema
  16. ↑ Museo Nazionale del Cinema // Архивиран от оригинала.
  17. ↑ Cabiria restaurato al 59º Festival di Cannes // Архивиран от оригинала.
  18. ↑ Museo Nazionale del Cinema // Архивиран от оригинала.
  19. ↑ Mario Ricciardi, Il museo dei miracoli. Apogeo Editore, 2008. ISBN 9788850322367. с. 289.
  20. ↑ Daniela Schembri Volpe, 365 giornate indimenticabili da vivere a Torino. Newton Compton Editori, 2015. ISBN 9788854187993.
  21. ↑ Museo Nazionale del Cinema - Scuole // Архивиран от оригинала.
  22. ↑ Musei di Torino. Nuovi modi di comunicare cultura e bellezza nella prima capitale d'Italia. FrancoAngeli, 2015. ISBN 9788891711892. с. 61.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Национален_музей_на_киното_(Торино)&oldid=12929605“.