Национален музей „Земята и хората“

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Национален музей „Земята и хората“
Музеи в Bulgaria
[[File:
Вход на Националния музей "Земята и хората"
|250px]]
Централният подход към музея „Земята и хората“
Местоположение София, България
Тематика минералогия
Основан 1986
Обект на БТС Opoznai-bg.gif 61
Печат има
Работно време
Лятно работно време 10:00-18:00
(почивни дни: не)
Зимно работно време 10:00-18:00
(почивни дни: не)
Допълнителна информация
Директор Чавдар Начев
Адрес бул. „Черни връх“ № 4
Телефон 02/865 6639
Сайт http://earthandman.org/
Национален музей „Земята и хората“ в Общомедия

Музеят „Земята и хората“ е национален музей по минералогия, намиращ се в София, България.

История[редактиране | редактиране на кода]

Основан е през 1986 г., а е открит за посетители на 19 юни 1987 г.

Националният музей „Земята и хората”- София е държавен културен институт с национално значение. Извършва общонационални функции по издирване, придобиване, изучаване, опазване и представяне на минералите и минералните ресурси, като важна част от националното природно наследство. Участва в провеждането на държавната политика по изучаване и опазване на културното наследство, съвместно с компетентните държавни и общински органи. Осъществява методическа и друга помощ на музеите от националната музейна мрежа.

Сградата на Националния музей „Земята и хората” е построена в края на ХІХ век, като най-голямата постройка от тогавашната военна работилница (Софийски артилерийски арсенал). Една от първите сгради с цялостна железобетонна конструкция. Обявена е за недвижима културна ценност. През 1986 г. е предоставена безвъзмездно за изграждане на музей „Земята и хората”. Сградата е реставрирана и адаптирана по проект на арх. Христо Ганчев. Интериорът, музейният реквизит и начинът на експониране са разработени от проф. Иван Радев, а монументалната живопис е дело на проф. Теофан Сокеров.

В административно и методическо отношение ръководството на музея се осъществява от Министерство на културата на Република България.

Музеят e храм на дарителството, сътворение на щедростта и родолюбието. Създаден е изцяло с дарения  на български и чуждестранни физически и юридически лица. Цялостната реализация на музея, включително реставрацията и адаптацията на сградата, е осъществена с парични средства на Националния дарителски фонд „13 века България”. Към декември 2016 г. общо 77 % от образците в основния фонд на музея са били придобити чрез дарения от над 930 български и чуждестранни дарители.

С най-голяма научна и културна стойност е дарената от Илия Делев през 1985 г. колекция „Гигантски кристали от Бразилия”.

Музеят притежава богати и отлично комплектовани фондове. Към януари 2016 г. има над 37 000 музейни единици, разпределени в седем раздела:

„Гигантски кристали“ – една от двете големи колекции в света;

• „Минерали на Земята“ – най-богатата систематична колекция на Балканите, включваща над 7600 образеца с 1591 минерални вида от 111 държави;

• „Минерални ресурси на Земята” – образци от различни генетични и промишлени типове минерални суровини от над 106 страни;

• „Минерали на България” – най-пълната колекция от български минерали (302 минерални вида), представени в 4191 минерални образеца  от около 965 български находища и рудопроявления.

• „Минерални ресурси на България” – съхраняваща над 3260 образеца от 450 минерални находища и проявления;

• „Нови материали” – колекция без световен аналог в музейната практика с 2597 образеца;

Музеят провежда широка учебно-образователна дейност, използвайки разнообразни форми като: „Детски кът”; „Интерактивен кът”; „Кабинет по геология”; „Школа по геология“; „Ваканционни игри“ „Лятна школа по минералогия и геология”. През музея преминават годишно над 16 000 деца.

Екипът на НМ „Земята и хората” организира 8 международни симпозиума на тема „Минерално разнообразие - изследване и съхранение” Бяха разработени редица теоретически и практически въпроси на опазването на тази част от световното природно наследство.

Националният музей „Земята и хората” ежегодно организира няколко големи национални чествания, като 22 април - Международния ден на „Майката Земя“ с основна проява конкурсът „Музиката и Земята“. На 22 март отбелязва – Световния ден на водата, на 6-август – Денят на милосърдието, на 5 декември – Световния ден на почвите. Конкурсът „Музиката и Земята“, който привлича, всяка година млади инструменталисти и композитори от цял свят, тази година имаше своето 24 издание. Конкурсът беше високо оценен от ЮНЕСКО в лицето на неговия генерален секретар г-жа Ирина Бокова.

За да бъдат показани повече от минералните богатства, съхранявани във фондовете на музея и да станат достъпни за публиката, през 1989 година са сформирани пътуващи изложби, които гостуват в различни градове на България и чужбина. До сега музеят е осъществил 45 изложби в 37 града в България и два в чужбина: в Природонаучен музей, гр. Скопие, Република Македония и в Природонаучен музей “Херман Ото”, гр. Мишколц, Унгария.

Музеят е домакин на множество различни художествени изложби и вечери на класическата музика. Утвърдени събития в годишната му програма са и киноложките и фелиноложки изложби, фотоконкурси, спелеоложки сбирки. Само броят на организираните концерти за периода от неговото основаване надвишава 1000.

Музеят разполага с библиотека, научни лаборатории, експозиционна, заседателна и видео зали.

Колекция[редактиране | редактиране на кода]

Експозиция Гигантски кристали

Националният музей "Земята и хората" притежава богати и отлично комплектовани колекции. С най-голяма научна и културна стойност е дарената от Илия Делев през 1985 г. колекция „Гигантски кристали от Бразилия”.

Към януари 2016 г. музеят има над 37 000 музейни единици, разпределени в седем раздела:

  • "Гигантски кристали“ – една от двете големи колекции в света;
  • „Минерали на Земята“ – най-богатата систематична колекция на Балканите, включваща 7670 образеца с 1591 минерални вида от 111 държави;
  • „Минерални ресурси на Земята“ – образци от различни генетични и промишлени типове минерални суровини от над 106 страни;
Ахат, Шумен
  • „Минерали на България“ – най-пълната колекция от български минерали (302 минерални вида), представени в 4191 минерални образеца от около 965 български находища и рудопроявления;
  • „Минерални ресурси на България“ – съхраняваща над 3260 образеца от 450 минерални находища и проявления;
  • „Нови материали“ – колекция без световен аналог в музейната практика с 2597 образеца от първите оръдия на труда до материали, получени по най-новите технологични разработки и нанотехнологии;
  • Колекция Скъпоценни камъни – най-богатата колекция от този вид в региона, състояща се от над 3000 образеца.

Дарители[редактиране | редактиране на кода]

На 19 юни 1987 год. музеят отваря врати за първите си посетители и ежегодно на тази дата чества Ден на дарителя на Националния музей “Земята и хората” . Дарителството в България има далечни традиции, чиито корени трябва да се дирят още в годините на утвърждаването на българската държава. Като обществено явление то е уникално с универсални черти и същност, и се обуславя от историческите обстоятелства на своето време. Националният музей  “Земята и хора” е създаден през 1986 година благодарение на щедрите дарения на 90 български и чуждестранни учени, интелектуалци, колекционери и 65 институции и фирми чрез Националния дарителски фонд “13 Века България”. Броят на дарителите на музея към 2015 година нараства на 688 частни лица и над 233 институции и фирми.

През 1985 год. Илия Делев, единственият търсач и колекционер на гигантски кристали в света подарява 53 гигантски кварцови кристали на ДОО “Фонд 13 века България” с условието: „тази уникална колекция да бъде завинаги неделима и експонирана в моята родина на подходящо място, отговарящо на нейната научна и културна стойност.”

Комитетът за култура (Министерство на културата) начело с Георги Йорданов полага усилия за спасяването на предвидените за разрушение сгради на военния Арсенал в София и превръщането им в музей, който да приюти дарението на Илия Делев.

Към гигантските кристали на Илия Делев се добавят бързо даренията на десетки български учени, колекционери, интелектуалци, минно-добивни предприятия и организации. В музея “Земята и хората” постъпват колекцията от редки минерали на доц. Михаил Малеев; научните колекции на проф. Богдан Богданов, Леонид Ратиев, проф. Ангел Кунов, проф. Иван Начев и други; Колекцията от хромитови руди от наши и чужди находища на проф. Мария Желязкова; Колекциите от български и чужди минерали на Александър Диков, Никола Зидаров, Димитър Ноков, Антон Иванов, Димитър Сокеров; Сбирката от монокристали от Институт по минералогия и кристалография - БАН; Дарения от бившите ДФ “Горубсо”, ДФ “Кремиковци” и престижните фирми Premier Diamond Со. Belgium, English China Clay, Boliden, Sweden и много други. Илия Делев прави още две дарения, включващи гигантски кварцови кристали, аметистови геоди, скъпоценни камъни (изумруд, топаз, турмалин, ахати).

Списък с първоначалните дарители, спомогнали основаването на музея, е отпечатан на медни плочи при входа, но актуалният в момента списък е значително по-дълъг и продължава да расте.

Сред основополагащите дарители са:

  • Илия Иванов Делев
  • Михаил Найденов Малеев
  • Министерство на енергийно-суровинните ресурси
  • Министерство на химическата промишленост
  • Институт по приложна минералогия БАН
  • Стопански търговско промишлен комбинат минералсувенир
  • Министерство на външните работи
  • Комитет по геология
  • Димитър Коприянов Сокеров
  • Тодор Филипов Баев
  • Мария Панайотова Желязкова

— – —

  • Веселин Петров Дългъчев
  • Добри Кръстев Добрев
  • Петко Добрев Мандев
  • Иван Кирилов Начев
  • Никола Димитров Ноков
  • Райна Николова Богданова
  • Богдан Димитров Богданов
  • Министерство на народната просвета
  • Българска академия на науките
  • Цветан Георгиев Момеков
  • Стопанско обединение Булгаргеомин
  • Фирма индъстриал даймънд
  • Къмпани Великобритания
  • Фирма примиър даймънд
  • Корпорейшън Белгия

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Ганчев Хр. “Адаптация на голямата работилница от комплекса на бившия Софийски военен арсенал за нуждите на Националния музей „Земята и хората“, Обзорна информация на НИПК, стр. 41-44, ЦПИП-КК, София 1988.
  • Ганчев Хр. Националният музей „Земята и хората“ в София и подходът към традиционните сгради от началото на 20-ти век, Сп. „Нюзлетър“, № 3,90, стр. 49-52, НК за ЮНЕСКО във ФРГ, Бон 1990. Gantchev Ch. “ The Sofia National Museum „Man and Earth“ and the Approach to Earli 20th Century Traditional Buildings“/, Newsletter, N 3’90, Deutsche UNESCO Kommission, p.49-52.
  • Начев, Ч. Из приветствие към участниците в научна конференция, организирана по повод 30 годни от създаване на НМ „Земята и хората“. Сборник доклади „Социалните функции на музея през ХХІ век“ 216 стр. стр.5-7, И-во НМ „Земята и хората“, 2016

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

  • Метро станция „Европейски съюз“

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]