Национален отбор по футбол на Англия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Англия Национален отбор по футбол на Англия
England Away Shirt 2010-2012 (crest).jpg
Прякор The Three Lions
(трите лъва)
Асоциация Футболната асоциация
(The Football Association)
Конфедерация УЕФА
Треньор Англия Гарет Саутгейт
Капитан Англия Хари Кейн
С най-много мачове Англия Питър Шилтън (125)
С най-много голове Англия Уейн Рууни (53)
Стадион Уембли
Код на ФИФА ENG
ФИФА позиция 13 Повишение(+1)
(1 юни 2017)
[1]
Най-висока позиция ФИФА 3 (август 2012 г.)
Най-ниска позиция ФИФА 27 (февруари 1996 г.)
Домакин
Гост
Първи мач
Шотландия Шотландия 0 - 0 Англия Англия
(Патрик, Шотландия; 30 ноември 1872)
Най-голяма победа
Северна Ирландия Северна Ирландия 0 - 13 Англия Англия
(Белфаст, Ирландия; 18 февруари 1882)
Най-голяма загуба
Унгария Унгария 7 - 1 Англия Англия
(Будапеща, Унгария; 23 май 1954)
Световно първенство по футбол
Участия 13 (първо през 1950)
Най-голям успех Шампион - 1966
Европейско първенство по футбол
Участия 9 (първо през 1968)
Най-голям успех 3 място - 1968
1/2 финал - 1996

Националният отбор по футбол на Англия представлява Англия в международните футболни състезания. Контролиран е от Футболната асоциация, управляващия футболен орган в Англия.

Въпреки че е част от Обединеното кралство, Англия (както Шотландия, Уелс и Северна Ирландия) има отделна футболна федерация и съответно - самостоятелен национален отбор по футбол, участващ във всички големи международни турнири, освен Олимпийските игри, тъй като Международният олимпийски комитет допуска участието само на отбори на самостоятелни държави.

История[редактиране | редактиране на кода]

Англия и Шотландия притежават най-старите национални отбори в света. Между 1870 и 1872 г. Чарлз Алкок организира 5 международни мач между Англия и Шотландия. Първият от тях е на 5 март 1870 г. под ръководството Футболната асоциация на Англия [2]. Ответният мач, организиран от шотландците се провежда на 30 ноември 1872 г. в Патрик, Шотландия. Той се счита за първият в историята официален международен футболен мач, тъй като всеки отбор се управлява независимо от другия, за разлика от първия мач през 1870 година, когато Футболната асоциация на Англия контролирала и двата отбора. [3]

Организаторът на първите международни мачове Чарлз Алкок.
Английският отбор преди поредния мач с Шотландия в Ричмънд, 1893 г.
Илюстрация от първия официален международен футболен мач Шотландия - Англия на 30.11.1872 г.

През следващите 40 години се провеждат чести мачове между четирите страни от Британските острови — Англия, Шотландия, Уелс и Ирландия, като те са и единствените международни участия на националния отбор на Англия в този период. През 1883 година се създава и Британският вътрешен шампионат (British Home Championship), който се провежда до 1984 година.

До 1924 година, когато е построен стадион Уембли, Англия няма стадион, на който да играе домакинските си мачове. Тя изиграва първия си мач извън Британските острови през 1908 година, въпреки че е членка на ФИФА от 1906 г. Отношенията между Футболната асоциация и ФИФА се влошават през 1928 година, когато британските нации напускат организацията, ставайки отново нейни членове през 1946 година. По тази причина Англия не участва на Световните първенства по футбол до 1950 година.

През 1946 година Уолтър Уинтърботъм става първият в историята назначен за постоянно национален треньор, въпреки че и тогава играчите в националния отбор са били избирани от комитет. Това продължава до назначаването на Алф Рамзи за национален селекционер през 1962 година.

Апогей - златни световни и бронзови европейски медали[редактиране | редактиране на кода]

Под ръководството на Алф Рамзи английският национален отбор постига най-големите успехи в историята си. Като домакин Англия спечелва Световното първенство през 1966. Отборът е победител в първа група след 0:0 с Уругвай,

Реферът Крайтляйн отстранява Раттин (№ 10, вляво) на мача Англия - Аржентина 1:0 от СП - 1966 г. С № 10 вдясно е голмайсторът Джеф Хърст.

2:0 с Франция и 2:0 с Мексико. На четвъртфинала срещу Аржентина немският арбитър Рудолф Крайтляйн отстранява капитана на аржентинския отбор Антонио Ратин за «груби изказвания» [4], независимо от това, че реферът не знае испански. Ратин не разбира причината за своето отстраняване поради езиковата бариера и е извънредно възмутен от решението на съдията. Бъдейки убеден в преднамерено отсъждане в полза на домакините, отказва да напусне полето. За да покаже своето презрение, той сяда на червената килимена пътека [4], предназначена изключително за кралицата Елизабет II. След като избърсва ръцете си в ъгловия флаг, представляващ британското знаме, той насилствено е изгонен от терена с усилията на двама полицаи. Инцидентът заедно с други събития и емоции в мача става причина за принципно футболно противостоене между Аржентина и Англия. Освен това, в резултат на този инцидент във футбола са замислени и въведени жълти и червени картони. След като в мача Аржентина остава с човек по-малко, Джеф Хърст вкарва гол. Англия побеждава с 1:0 и се класира за полуфинал без допуснат гол до момента в изиграните 5 срещи.

Капитанът на английския отбор Боби Мур приема световната купа от английската кралица Елизабет II след спечеления финал на стадион „Уембли“, 30.7.1966 г.

От тук нататък английският отбор навлиза във върхова форма и в последните два решаващи мача надделява над останалите най-силни противници. На полуфинала побеждава хита на шампионата Португалия, водена от Еузебио с 2:1 (голове на Боби Чарлтън), а на финала - Федерална Република Германия с 4:2 след продължения (в редовното време 2:2). Джеф Хърст има най-голяма заслуга с трите си гола. Капитанът на отбора Боби Мур приема купата от английската кралица и я вдига, аплодиран от препълнения стадион „Уембли“. Важна роля за успеха изиграват вратарят Гордън Бенкс, защитниците Боби Мур и Джеки Чарлтън, халфовете Боби Чарлтън и Питърс, нападателите Джеф Хърст, Джими Грийвс и Роджър Хънт.

През 1968 г. Англия постига най-големият си успех на европейски първенства — трето място след Италия и Югославия.

Четвърти в света и в Европа[редактиране | редактиране на кода]

През 1970 г. на световното първенство в Мексико Англия не успява да защити титлата си. В предварителната група губи от бъдещия шампион Бразилия с 0:1, а на четвъртфинала срещу ФРГ повежда с 2:0. Считайки мача за спечелен, старши треньорът Рамзи сменя основните играчи Боби Чарлтън и Питърс. Германците изравняват резултата, а след продълженията Англия губи с 2:3 и отпада от борбата. Футболните специалисти и фенове коментират случая като най-голямата треньорска грешка на шампионата.

След 1970 г. следва период на неуспехи като Англия пропуска световните първенства през 1974 и 1978 г. и финалната фаза на европейските първенства през 1972 и 1976 г. Отборът се реабилитира донякъде с участието си на ЕП Италия'80 и преди всичко с това на СП Испания'82, където отпада в четвъртфиналната фаза (в резултат и на недостатъците на регламента) допускайки само един гол в пет изиграни мача. На СП Мексико'86 Англия достига отново четвъртфиналите, където е елиминирана от Аржентина с 1:2 (гол на [[Гари Линекер]) - донякъде и заради скандалния първи гол на Диего Марадона. На Световното първенство през 1990, под ръководството на Боби Робсън отборът се завръща сред най-силните в света, завършвайки на четвърто място. Тогава на полуфинала е елиминиран едва след изпълнение на дузпи от бъдещия шампион ФРГ, а в мача за третото място губи от Италия с 1:2.

През 1992 г. Англия се класира за финалите на европейското първенство в Швеция. Там обаче след загуба в решаващия мач срещу домакините с 1:2 отпада още в групата. Следва още един неуспех — изненадата Норвегия и Холандия я елиминират в квалификациите за СП'94 в САЩ, като то е първото след три поредни участия, което Англия пропуска. На Европейското първенство по футбол през 1996 Англия е домакин. Там ръководеният от Тери Венейбълс отбор приключва участието си на полуфинал, с което повтаря постижението си от 1968 г. Отново Германия се оказва непреодолимото препятствие и отново както и през 90-та - след изпълнение на дузпи. Като цяло в края на 20-ти и началото на 21-ви век националният отбор на Англия бил винаги сред най-силните футболни отбори в света, но без да успее да постигне нещо повече от четвъртфинал на голям международен турнир.

Отборът на Англия през XXI век[редактиране | редактиране на кода]

В периода 2001-2006 година начело на отбора е Свен Горан Ериксон, който е и първият чужденец, назначен за национален треньор на Англия. След отпадането на отбора на четвъртфинала на Световното първенство по футбол 2006, Ериксон е заменен на поста от Стив Макларън, под ръководството на който Англия не успява да се класира за голям футболен форум за първи път от 1994 г., отпадайки в квалификациите за Европейското първенство по футбол през 2008 г.. В началото на 2008 г. начело на отбора е назначен италианецът Фабио Капело. Под негово ръководство отборът достига осминафиналите на СП ЮАР'2010, където отново е спрян от тима на Германия.

На ЕП'2012 в Полша и Украйна отборът достига четвъртфиналите, където е елиминиран от Италия след изпълнение на дузпи. На СП Бразилия'2014 приключва участието си в предварителната група след разочароващо представяне.

Представяне на големите форуми[редактиране | редактиране на кода]

Световни Първенства[редактиране | редактиране на кода]

Година Резултат Класиране М П Р З ГS ГА
Уругвай 1930 не участва - - - - - - -
Италия 1934 не участва - - - - - - -
Франция 1938 не участва - - - - - - -
Бразилия 1950 групова фаза - - - - - - -
Швейцария 1954 1/4 финал - - - - - - -
Швеция 1958 групова фаза - - - - - - -
Чили 1962 1/4 финал - - - - - - -
Англия 1966 Шампион - - - - - - -
Мексико 1970 1/4 финал - - - - - - -
Германия 1974 не се класира - - - - - - -
Аржентина 1978 не се класира - - - - - - -
Испания 1982 2 фаза - - - - - - -
Мексико 1986 1/4 финал - - - - - - -
Италия 1990 4-то място - - - - - - -
Съединени американски щати 1994 не се класира - - - - - - -
Франция 1998 1/8 финал - - - - - - -
Южна КореяЯпония 2002 1/4 финал - - - - - - -
Германия 2006 1/4 финал - - - - - - -
Република Южна Африка 2010 1/8 финал - - - - - - -
Бразилия 2014 Групова фаза 26 3 0 1 2 2 4
Русия 2018
Общо 14/20 - 59 26 19 14 77 51

Европейски Първенства[редактиране | редактиране на кода]

Година Резултат Класиране М П Р З ГС ГА
Франция 1960 не участва - - - - - - -
Испания 1964 не се класира - - - - - - -
Италия 1968 3 място 3 2 1 0 1 2 1
Белгия 1972 не се класира - - - - - - -
Социалистическа федеративна република Югославия 1976 не се класира - - - - - - -
Италия 1980 групова фаза 5 3 1 1 1 3 3
Франция 1984 не се класира - - - - - - -
Германия 1988 групова фаза 7 3 0 0 3 2 7
Швеция 1992 групова фаза 7 3 0 2 1 1 2
Англия 1996 1/2 финал 3 5 2 3 0 8 3
БелгияНидерландия 2000 групова фаза 11 3 1 0 2 5 6
Португалия 2004 1/4 финал 5 4 2 1 1 10 6
ШвейцарияАвстрия 2008 не се класира - - - - - - -
Flag of Poland.svgFlag of Ukraine.svg 2012 1/4 финал 5 4 2 2 0 5 3
Flag of France.svg 2016 1/8 финал 4 1 2 1 4 4
Общо 9/15 - 27 9 9 9 36 31

Почетни листи[редактиране | редактиране на кода]

Участия[редактиране | редактиране на кода]

  • До 27 юни 2016 г.
# Име Период Мача Гола
1 Питър Шилтън 1970-1990 125 0
2 Уейн Руни 2003- 119 53
3 Дейвид Бекъм 1996-2009 115 17
4 Стивън Джерард 2000-2014 114 21
5 Боби Мур 1962-1973 108 2
6 Ашли Коул 2001-2014 107 0
7 Боби Чарлтън 1958-1970 106 49
Франк Лампард 1999-2014 106 29
9 Били Райт 1946-1959 105 3
10 Брайън Робсън 1980-1991 90 26
11 Майкъл Оуен 1998-2008 89 40
12 Кени Сeнсом 1979-1988 86 1
13 Гари Невил 1995–2007 85 0
14 Рeй Уилкинс 1976–1986 84 3
15 Рио Фърдинанд 1997–2011 81 3

Голмайстори[редактиране | редактиране на кода]

  • До 27 юни 2016 г.
# Име Период Гола Мача Гола %
1 Уейн Руни 2003- 53 119 0,45
2 Боби Чарлтън 1958-1970 49 106 0,46
3 Гари Линекер 1984-1992 48 80 0,60
4 Джими Грийвс 1959-1967 44 57 0,77
5 Майкъл Оуен 1998-2008 40 89 0,44
6 Нат Лофтхаус 1950-1958 30 33 0,90
7 Алън Шиърър 1992-2000 30 63 0,47
8 Том Фини 1946-1958 30 76 0,39
9 Вивиан Удуърд 1903-1911 29 23 1,26
10 Франк Лампард 1999-2014 29 106 0,27
11 Стив Блумър 1895–1907 28 23 1,22
12 Дейвид Плат 1999-2014 27 62 0,44
13 Брайън Робсън 1980–1991 26 90 0,29
14 Джeф Хърст 1965-1972 24 49 0,49
15 Стeн Мортенсен 1947-1953 23 25 0,92

Състав[редактиране | редактиране на кода]

Съставът на Англия зa Cветовната квалификация Русия 2018 срещу Flag of Scotland.svg Шотландия на 10 юни 2017г. и за приятелската среща срещу Flag of France.svg Франция на 13 юни 2017г.

Боби Чарлтън е отбелязал 49 гола в 106 мача за националния отбор на Англия.
Име Рождена дата Мач. Гол Клуб
Вратари
1 Flag of England.svg Джо Харт 19 май 1987 г.  (на 30 г.) 71 0 Flag of England.svg Манчестър Сити
13 Flag of England.svg Фрейзър Форстър 17 март 1988г. (29г.) 6 0 Flag of England.svg Саутхямптън
22 Flag of England.svg Том Хийтън 15 март 1986 г.  (на 31 г.) 2 0 Flag of England.svg Бърнли
23 Flag of England.svg Джак Бътланд 3 октомври 1993 г.  (на 23 г.) 4 0 Flag of England.svg Стоук Сити
Защитници
2 Flag of England.svg Кайл Уолкър 28 юни 1990 г.  (на 27 г.) 26 0 Flag of England.svg Тотнъм
3 Flag of England.svg Райън Бертранд 5 септември 1989 г.  (на 27 г.) 13 0 Flag of England.svg Саутхямптън
5 Flag of England.svg Гари Кейхил 19 декември 1985 г.  (на 31 г.) 54 4 Flag of England.svg Челси
6 Flag of England.svg Крис Смолинг 22 ноември 1989 г.  (на 27 г.) 31 1 Flag of England.svg Манчестър Юнайтед
12 Flag of England.svg Кийрън Трайпър 19 септември 1990 г.  (на 26 г.) 0 0 Flag of England.svg Тотнъм
15 Flag of England.svg Бен Гибсън 15 януари 1993г. (24г.) 0 0 Flag of England.svg Мидълзбро
16 Flag of England.svg Джон Стоунс 28 юни 1994 г.  (на 23 г.) 17 0 Flag of England.svg Манчестър Сити
17 Flag of England.svg Фил Джоунс 21 януари 1992 г.  (на 25 г.) 20 0 Flag of England.svg Манчестър Юнайтед
21 Flag of England.svg Арън Крисуел 15 декември 1989г. (27г.) 1 0 Flag of England.svg Уест Хям
Полузащитници
4 Flag of England.svg Ерик Дайер 15 януари 1994 г.  (на 23 г.) 18 2 Flag of England.svg Тотнъм
8 Flag of England.svg Джейк Ливъмоур 14 ноември 1989 г.  (на 27 г.) 3 0 Flag of England.svg Уест Бромич
10 Flag of England.svg Деле Али 11 април 1996 г.  (на 21 г.) 18 2 Flag of England.svg Тотнъм
11 Flag of England.svg Адам Лалана 10 юни 1988 г.  (на 29 г.) 32 3 Flag of England.svg Ливърпул
14 Flag of England.svg Джеси Лингаард 15 декември 1992 г.  (на 24 г.) 4 0 Flag of England.svg Манчестър Юнайтед
19 Flag of England.svg Рахим Стърлинг 8 декември 1994 г.  (на 22 г.) 31 2 Flag of England.svg Манчестър Сити
20 Flag of England.svg Алекс Окслейд-Чембърлейн 15 август 1993 г.  (на 23 г.) 26 6 Flag of England.svg Арсенал
Нападатели
7 Flag of England.svg Маркъс Рашфорд 31 октомври 1997 г.  (на 19 г.) 9 1 Flag of England.svg Манчестър Юнайтед
9 Flag of England.svg Хари Кейн Капитан 28 юли 1993 г.  (на 24 г.) 18 6 Flag of England.svg Тотнъм
18 Flag of England.svg Джърмейн Дефо 7 октомври 1982 г.  (на 34 г.) 57 20 Flag of England.svg Съндърланд

Идеалният отбор за всички времена[редактиране | редактиране на кода]

1 - Гордън Бенкс,
2 - Гари Невил, 3 - Джон Тери, 5 - Боби Мур, 4 - Ашли Кол,
7 - Дейвид Бекъм, 6 - Стивън Джерард, 10 - Боби Чарлтън, 8 - Франк Лампард,
9 - Джими Грийвс, 11 - Уейн Руни.

Мениджъри[редактиране | редактиране на кода]

  • До 27 юни 2016 г.
Мениджър Период Мача Победи Равни Загуби Победи %
Flag of England.svg Уолтър Уинтърботъм 1946–1962 139 78 33 28 56.1
Flag of England.svg Алф Рамзи 1962–1974 113 69 27 17 61.1
Flag of England.svg Джо Мърсър 1974 7 3 3 1 42.9
Flag of England.svg Дон Реви 1974–1977 29 14 8 7 48.3
Flag of England.svg Рон Грийнууд 1977–1982 55 33 12 10 60.0
Flag of England.svg Боби Робсън 1982–1990 95 47 30 18 49.5
Flag of England.svg Греъм Тейлър 1990-1993 38 18 13 7 47.4
Flag of England.svg Тери Венейбълс 1994-1996 23 11 11 1 47.8
Flag of England.svg Глен Ходъл 1996-1999 28 17 6 5 60.7
Flag of England.svg Хауърд Уилкинсън 1999-2000 2 0 1 1 0
Flag of England.svg Кевин Кийгън 1999-2000 18 7 7 4 38.9
Flag of England.svg Питър Тейлър 2000 1 0 0 1 0
Flag of Sweden.svg Свен-Йоран Ериксон 2001-2006 67 40 17 10 59.7
Flag of England.svg Стив Макларън 2006-2007 18 9 4 5 50.0
Flag of Italy.svg Фабио Капело 2008-2012 42 28 8 6 66.7
Flag of England.svg Стюърт Пиърс 2012 1 0 0 1 0
Flag of England.svg Рой Ходжсън 2012-2016 56 33 15 8 58.9

България — Англия[редактиране | редактиране на кода]

Дата Място Събитие Отбор Резултат Отбор ФИФА
05.05.1956 Flag of Bulgaria.svg София Кв. ОИ Flag of Bulgaria.svg България 2:0 Flag of England.svg Англия НЕ
12.05.1956 Flag of England.svg Лондон Кв. ОИ Flag of England.svg Англия 3:3 Flag of Bulgaria.svg България НЕ
07.06.1962 Flag of Chile.svg Сантяго де Чиле СВ. П-ВО Flag of England.svg Англия 0:0 Flag of Bulgaria.svg България ДА
11.12.1968 Flag of England.svg Лондон Контрола Flag of England.svg Англия 1:1 Flag of Bulgaria.svg България ДА
01.06.1974 Flag of Bulgaria.svg София Контрола Flag of Bulgaria.svg България 0:1 Flag of England.svg Англия ДА
06.06.1979 Flag of Bulgaria.svg София Кв. Ев.п-во Flag of Bulgaria.svg България 0:3 Flag of England.svg Англия ДА
22.11.1979 Flag of England.svg Лондон Кв. Ев.п-во Flag of England.svg Англия 2:0 Flag of Bulgaria.svg България ДА
27.03.1996 Flag of England.svg Лондон Контрола Flag of England.svg Англия 1:0 Flag of Bulgaria.svg България ДА
10.10.1998 Flag of England.svg Лондон Кв. Ев.п-во Flag of England.svg Англия 0:0 Flag of Bulgaria.svg България ДА
09.06.1999 Flag of Bulgaria.svg София Кв. Ев.п-во Flag of Bulgaria.svg България 1:1 Flag of England.svg Англия ДА
03.09.2010 Flag of England.svg Лондон Кв. Ев.п-во Flag of England.svg Англия 4:0 Flag of Bulgaria.svg България ДА
02.09.2011 Flag of Bulgaria.svg София Кв. Ев.п-во Flag of Bulgaria.svg България 0:3 Flag of England.svg Англия ДА

Любопитно[редактиране | редактиране на кода]

Георги Аспарухов е третият българин (и последен досега) вкарал гол на Англия на Уембли (след Димитър Миланов — Пижо и Георги Димитров — Червения през 1956 г.)


Връзки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. FIFA/Coca-Cola World Ranking, ФИФА
  2. ((en))  When and where was the first football match held?. // The Times of India, 16.01.2005. Архив на оригинала от 2012-06-02.
  3. England Football Online - England National Football Team Match No. 1, посетен на 20.02.2009
  4. а б Грешка в Lua: not enough memory.

Грешка в Lua: not enough memory.

Грешка в Lua: not enough memory.