Национален разкол

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Национален разкол (на гръцки: Εθνικός Διχασμός), понякога и Национална схизма, е период в историята на Гърция, последвал тоталното разногласие след ноемврийските събития между крал Константинос I и подръжниците му от една страна - с либералния премиер на страната Елефтериос Венизелос и неговите последователи, споделящи Мегали идеята и либералните западни ценности по това време. [1]

Повод[редактиране | редактиране на кода]

Повод, но не и първопричина на настъпилото дълбоко разцепление в гръцкото общество през XX век става участието или не на кралство Гърция в ПСВ. В действителност, пред Гърция по историко-географски сложености има само две алтернативи - неутралитет или участие на страната на Антантата, предвид на това че Османската империя е в противниковия лагер. След влизането на България в ПСВ на страната на Централните сили и с оглед съюзническия договор със Сърбия, положението на Гърция става доста сложно и деликатно. Пред нея алтернативата е или строг неутралитет и запазване на териториалната цялост с последните придобивки от Балканските войни – или тотална национална авантюра в случай на евентуален военен неуспех.

Предхождащи събития[редактиране | редактиране на кода]

Още със създаването си кралство Гърция бележи лесни териториални разширения за сметка на Османската империя - най-вече заради протекциите на великите сили /предимно Великобритания/ и шантажа на последните над Високата порта и султана при т.нар. режим на капитулациите през XIX век. Успеха на т.нар. гръцка война за независимост е спасен благодарение на великите сили, а територията на младото кралство е изнесена на север на линията Арта-Волос. Европейското обществено мнение по това време е заслепено от романтизъм и обсебено от мистичен филелинизъм, като този на Байрон.

След учредяването на Българска екзархия, и особено след руско-турската и освободителна за България война, в Гърция започват да се прокрадват крайно националистически настроения, подкрепяни на международното поле на голямата игра от Великобритания. Заради неутралитета си в освободителната за България война, Гърция е възнаградена през 1881 г. с почти цяла Тесалия, от което логично следва повишен национално-териториален апетит и катастрофата в първата гръцко-турска война през 1897 г. Военното поражение отрезвява гръцкото обществено мнение, но предвид възможността Гърция да не участва "в дележа на Македония" от Балканския съюз, страната се включва в Балканските войни и печели повече от очакваното. При това близо вековно териториално развитие с разширение, младото кралство се оказва в навечерието и началото на ПСВ.

Становища, визии и лагери в началото на ПСВ[редактиране | редактиране на кода]

Кралят и управляващата около него Гърция върхушка, при избухването на ПСВ, се застъпват за твърд неутралитет на страната, предвид успешното задържане и усвояване на териториалните придобивки от участието на Гърция в Балканските войни, а това е предимно Егейска Македония, заедно с Епир и района на Еласона, т.е. онова което по принцип (но не само) се разбира според гръцкото обществено мнение като Северна Гърция. Твърдо на тази позиция е и бъдещият диктатор Йоанис Метаксас.

От друга страна, гръцките националисти споделящи Мегали идеята считат, че Гърция с последните си териториални придобивки не е осъществила националния си идеал, оставяйки компактни гръцки общности извън границите си - като Йония със Смирна, Западна и Източна Тракия, както и евентуално Истанбул (Константинопол). Все пак, в Гърция осъзнават че суверенитета над Истанбул е по-скоро мираж най-вече заради геостратегическото значение на черноморски проливи. Както се оказва по-късно и след разсекретяването на руските държавни архиви от болшевиките, Великобритания и Франция са договорили контрола на проливите да бъде предоставен на Руската империя, заради участието на последната на страната на Антантата. В случая по отношение на териториалните претенции, пред Гърция има и една обективна пречка - гръцкото население поради исторически насложилите се дадености е изключително разпръснато и некомпактно териториално, поради което гръцките националисти трудно формулират и обосновават конкретните си териториални искания. Най-тежкото обвинение срещу краля е, че поради родството му с германската управляваща династия /женен за сестрата на кайзер Вилхелм II/ е предал гръцките национални интереси. От друга страна, монархистите обвиняват националистите, че амбициите им са утопични и не се стъпват на реалистични възможности и военния потенциал на Гърция.

Катализация на процеса[редактиране | редактиране на кода]

Мустафа Кемал Ататюрк е препъни камъка за Мегали идеята - на снимката като еничарин в София (1914 г.)

От лична ненавист и неприязън, разногласието се пренася и между монархисти и националисти, а от тях и сред цялото гръцко общество. След края на ПСВ и най-вече след печалния завършек на т.нар. малоазийска авантюра, разкола се превръща в гангрена за съвременния политически живот на Гърция.

Развитие на разкола във военно време[редактиране | редактиране на кода]

С началото на ПСВ и особено след с влизането на България в нея, Елефтериос Венизелос на практика създава отделна държава в и около Солун /разбира се с логистиката на страните от Антантата/, след което и принуждава крал Константин да абдикира, правейки го смешен в очите на суверена. Тези събития позволяват на Венизелос да оглави страната, вкарвайки я в Антантата и отваряйки т.нар. Солунски фронт с което германските ръководни политически и военни дейци се дискредитират в очите на своите съюзници на Балканите - Османската империя и най-вече Царство България.

Успешният завършек на ПСВ за силите на Антантата още повече ентусиазира Венизелос и неговите последователи. Въпреки това, гръцкото общество е уморено и изтощено от войната и не вижда смисъл в продължаването ѝ, което обаче на практика и е наложено от малоазийското опълчение на кемалистите в района на Смирна. През ноември 1920 г. на парламентарните избори роялистите в Гърция печелят убедителна победа и след проведен референдум монархията е възстановена, като крал Константин I се връща на престола. Лошото е обаче, че въпреки нежеланието си, кралят е принуден от наследените обстоятелства да продължи войната в Мала Азия срещу кемалистите до успешния ѝ край, най-малкото за да може да запази гръцкия суверенитет над Йония със Смирна (по това време Смирна е най-големия гръцки град в света), а посредством това и короната си. Следва гръцката военна и всякаква малоазийска катастрофа.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Βλ. αντίθεση άποψη Ζολώτα, Αναστασίου Π.. Η Εθνική Τραγωδία. Αθήνα, Πανεπιστήμιο Αθηνών (Ε.Κ.Π.Α.), Τμήμα Πολιτικών Επιστημών και Δημοσίας Διοικήσεως (Τ.Π.Ε.Δ.Δ.), 1995. σ. 3-80.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Македония“         Портал „Македония