Национална банка на Белгия
| Национална банка на Белгия | |
|---|---|
.gif){kind=logo} | |
 Централата на банката в Брюксел | |
| Основаване | 5 май 1850 |
| Седалище |  Брюксел, Белгия |
| Продукти | Централна банка |
| Сума на баланса | 74,7 млрд. евро[1] |
| Собственик | Кралство Белгия (50%) Други (50%) |
| Уебсайт | www.nbb.be |
| Национална банка на Белгия в Общомедия | |
Националната банка на Белгия (на нидерландски: Nationale Bank van België; на френски: Banque nationale de Belgique; на немски: Belgische Nationalbank) е централната банка на Белгия със седалище в Брюксел.
През първите години след създаването на Кралство Белгия през 1830 година функциите на централна банка се изпълняват от финансово-промишления конгломерат Сосиете женерал дьо Белжик. Националната банка на Белгия е създадена през 1850 година по инициатива на финансовия министър Валтер Фрер-Орбан като частно акционерно дружество, което да осъществява изключително функциите на централна банка. Днес 50% от капитала на банката е държавна собственост, а останалата се търгува свободно на борсата Евронекст Брюксел, като никой от по-малките акционери не притежава повече от 5%.[2]
Националната банка на Белгия е член на Европейската система на централните банки, а управителят на банката е член на нейния Управителен съвет, отговорен за монетарната политика в еврозоната. Банката емитира и поддържа обращението на евро монети и банкноти, извършва финансови услуги за държавата и за частни лица и осъществява надзор върху финансовия сектор с цел запазване на неговата стабилност. За да подпомага основната си дейност тя събира, анализира и разпространява стопанска и финансова информация, а библиотеката ѝ е публично достъпна и съдържа една от най-големите сбирки с икономическа литература в страната.
Управители[редактиране | редактиране на кода]
- Франсоа-Филип дьо Оси (1850–1869)
- Йожен Превинер (1870–1877)
- Андре-Йожен Призон (1877–1881)
- Александр Жамар (1882–1888)
- Йожен Анспаш (1888–1890)
- Виктор Ван Хугарден (1891–1905)
- Теофил дьо Лантсер (1905–1918)
- Леон Ван дер Рест (1918–1923)
- Фернан Отен (1923–1926)
- Луи Франк (1926–1937)
- Жорж Янсен (1938–1941)
- Албер Гофен (1941)
- Жорж Тьони (1941–1944)
- Морис Фрер (1944–1957)
- Юбер Ансио (1957–1971)
- Роберт Вандепьоте (1971–1975)
- Сесил де Стрейкер (1975–1982)
- Жан Годо (1982–1989)
- Алфонс Верплатсе (1989–1999)
- Ги Кадан (1999–2011)[3]
- Люк Коен (2011-...)[3]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Banque nationale de Belgique 2011, с. 37.
- ↑ Banque nationale de Belgique 2011, с. 44.
- ↑ а б Banque nationale de Belgique 2011, с. 45.
- Цитирани източници
- Rapport 2010 (PDF). // nbb.be. Banque nationale de Belgique, 2011. Посетен на 6 май 2011. (на френски)
|
