Национална баскетболна асоциация

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Националната баскетболна асоциация, абревиирано НБА (на английски: National Basketball Association, NBA) е най-престижната световна мъжка професионална баскетболна лига и една от 4-те основни професионални спортни лиги на Северна Америка. Създадена е на 6 юни 1946 г. в Ню Йорк под името Американска баскетболна асоциация (АБА). Получава новото си име през есента на 1949 г. след обединението с Националната баскетболна лига. Състои се от 30 отбора - 29 в САЩ и 1 в Канада.

Отбори[редактиране | редактиране на кода]

През 1946 г. асоциацията започва с 11 отбора, като след различни промени и прегрупирания днес те са 30. Щатите са домакин на 29 отбора, а Канада - на 1. Националната баскетболна асоциация е разделена на 2 „конференции“ - Източна и Западна, а всяка конференция е разделена на 3 дивизии. Във всяка дивизия влизат по 5 отбора.

Източна конференция[редактиране | редактиране на кода]

Западна конференция[редактиране | редактиране на кода]

Редовен сезон[редактиране | редактиране на кода]

След лятната почивка отборите се събират отново през октомври за подготвителни лагери. Основната им цел е да се оценят някои новаци, да се видят силните и слаби страни на отбора, да се подготви за предстоящия сезон. Задължително е за сезона да се изберат само дузина състезатели, които ще бъдат в списъка на отбора. Допускат се и трима души в допълнителен списък, евентуални резерви. Същинският сезон обикновено започва в първата седмица на ноември, но е предшестван от приятелски мачове.

В редовния сезон всеки отбор изиграва по 82 срещи , разделени по равно между гостувания и домакинства. Отборите от собствената дивизия се срещат 4 пъти, отборите от същата конференция, но от различни дивизии - 3 или 4 пъти, отборите от другата конференция - само 2 пъти. Ето защо отборът може да има по-лесен или по-труден списък с мачове в зависимост от дивизията и конференцията си. Вече НБА е единственото отборно състезание в Северна Америка, където отборите играят всеки с всеки - минимум по 1 домакинска среща на сезон с всеки отбор.

През февруари се прави пауза, за да се проведе Мачът на звездите. Феновете от Щатите, Канада и по интернет гласуват за най-добрите играчи на различните постове в двете конференции. Избират се 14-те играчи с най-голям рейтинг и се провежда мач Изток срещу Запад (Източна конференция срещу Западна конференция). Излъчва се най-добър играч на мача - MVP. Други интересни конкурси, които съпътстват мача на звездите са избирането на най-добър новак (rookie)и най-атрактивна забивка, както и състезание за най-добри умения (дрибъл, стрелба и подаване), за най-добър стрелец от линията за 3 точки. Тези конкурси всяка година носят различни имена заради различните си спонсори.

Малко след мача на звездите идва и последният ден за трансфер на играчи. Краят на редовния сезон е около 20-ти април. Тогава идва време за много индивидуални награди - отново Новак на годината, Най-полезен играч, Най-добър защитник, Най-развиващ се играч, Най-добър треньор. По това време се избират и 3 отбора от най-добрите играчи на отделните постове от цялата лига.

Плейофи[редактиране | редактиране на кода]

В края на април започват плейофите като продължение на редовния сезон. За тази част от шампионата се класират по 8 отбора от всяка конференция. Във всяка от 2-те конференции става класиране на 8-те отбора по брой победи. По-предното класиране, което имат победителите в дивизиите, носи преимущество. Така се оформят 2 потока от по 8 отбора. Те продължават да играят помежду си, като 2-те конференции се срещат чак на финала. В 2-те конференции се провежда първият кръг на плейофите (четвъртфинали на конференциите). Първият среща последния и т.н. съобразно таблицата:

#1 #8
#2 #7
#3 #6
#4 #5

Мачовете се играят до 4 победи, т.е. най-много може да са 7 мача за двойка отбори. Осмината победители достигат да втория кръг на плейофите, т. нар. полуфинали на конференцията. Там се сблъскват победителите от срещите между 1-8 и 4-5 от една страна, както и 2-7 и 3-6 от друга. Последният трети кръг (финал на конференцията) определя кой отбор ще отиде на финала на НБА, който определя шампиона.

Финали и шампиони[редактиране | редактиране на кода]

Най-много победи в лигата (17) имат Бостън Селтикс и Лос Анджелис Лейкърс. На трето място, но с едва 6 титли, са Чикаго Булс. И 6-те са завоювани по времето на големия им възход през 1990-те години.
През 2013 г. титлата печели Маями Хийт, през 2014 г. - Сан Антонио Спърс, а шампион за 2015 г. е Голдън Стейт Уориърс.

Финали и шампиони на НБА [1],[2]
Година Шампион Финалист Резултат
1 1947 ФИЛАДЕЛФИЯ УОРИЪРС Чикаго Стагс 4-1
2 1948 БАЛТИМОР БУЛЕТС Филаделфия Уориърс 4-2
3 1949 МИНЕАПОЛИС ЛЕЙКЪРС Уошингтън Кепитълс 4-2
4 1950 МИНЕАПОЛИС ЛЕЙКЪРС Сиракуза Нешънълс 4-2
5 1951 РОЧЕСТЪР РОЯЛС Ню Йорк Никс 4-3
6 1952 МИНЕАПОЛИС ЛЕЙКЪРС Ню Йорк Никс 4-3
7 1953 МИНЕАПОЛИС ЛЕЙКЪРС Ню Йорк Никс 4-1
8 1954 МИНЕАПОЛИС ЛЕЙКЪРС Сиракуза Нешънълс 4-3
9 1955 СИРАКУЗА НЕШЪНЪЛС Форт Уейн Пистънс 4-3
10 1956 ФИЛАДЕЛФИЯ УОРИЪРС Форт Уейн Пистънс 4-1
11 1957 БОСТЪН СЕЛТИКС Сейнт Луис Хоукс 4-3
12 1958 СЕЙНТ ЛУИС ХОУКС Бостън Селтикс 4-2
13 1959 БОСТЪН СЕЛТИКС Минеаполис Лейкърс 4-0
14 1960 БОСТЪН СЕЛТИКС Сейнт Луис Хоукс 4-3
15 1961 БОСТЪН СЕЛТИКС Сейнт Луис Хоукс 4-1
16 1962 БОСТЪН СЕЛТИКС Лос Анджелис Лейкърс 4-3
17 1963 БОСТЪН СЕЛТИКС Лос Анджелис Лейкърс 4-2
18 1964 БОСТЪН СЕЛТИКС Сан Франциско Уориърс 4-1
19 1965 БОСТЪН СЕЛТИКС Лос Анджелис Лейкърс 4-1
20 1966 БОСТЪН СЕЛТИКС Лос Анджелис Лейкърс 4-3
21 1967 ФИЛАДЕЛФИЯ СЕВЪНТИСИКСЪРС Сан Франциско Уориърс 4-2
22 1968 БОСТЪН СЕЛТИКС Лос Анджелис Лейкърс 4-2
23 1969 БОСТЪН СЕЛТИКС Лос Анджелис Лейкърс 4-3
24 1970 НЮ ЙОРК НИКС Лос Анджелис Лейкърс 4-3
25 1971 МИЛУОКИ БЪКС Балтимор Булетс 4-0
26 1972 ЛОС АНДЖЕЛИС ЛЕЙКЪРС Ню Йорк Никс 4-1
27 1973 НЮ ЙОРК НИКС Лос Анджелис Лейкърс 4-1
28 1974 БОСТЪН СЕЛТИКС Милуоки Бъкс 4-3
29 1975 ГОЛДЪН СТЕЙТ УОРИЪРС Уошингтън Булетс 4-0
30 1976 БОСТЪН СЕЛТИКС Финикс Сънс 4-2
31 1977 ПОРТЛАНД ТРЕЙЛБЛЕЙЗЪРС Филаделфия Севънтисиксърс 4-2
32 1978 УОШИНГТЪН БУЛЕТС Сиатъл Суперсоникс 4-3
33 1979 СИАТЪЛ СУПЕРСОНИКС Уошингтън Булетс 4-1
34 1980 ЛОС АНДЖЕЛИС ЛЕЙКЪРС Филаделфия Севънтисиксърс 4-2
35 1981 БОСТЪН СЕЛТИКС Хюстън Рокетс 4-2
36 1982 ЛОС АНДЖЕЛИС ЛЕЙКЪРС Филаделфия Севънтисиксърс 4-2
37 1983 ФИЛАДЕЛФИЯ СЕВЪНТИСИКСЪРС Лос Анджелис Лейкърс 4-0
38 1984 БОСТЪН СЕЛТИКС Лос Анджелис Лейкърс 4-3
39 1985 ЛОС АНДЖЕЛИС ЛЕЙКЪРС Бостън Селтикс 4-2
40 1986 БОСТЪН СЕЛТИКС Хюстън Рокетс 4-2
41 1987 ЛОС АНДЖЕЛИС ЛЕЙКЪРС Бостън Селтикс 4-2
42 1988 ЛОС АНДЖЕЛИС ЛЕЙКЪРС Детройт Пистънс 4-3
43 1989 ДЕТРОЙТ ПИСТЪНС Лос Анджелис Лейкърс 4-0
44 1990 ДЕТРОЙТ ПИСТЪНС Портланд Трейлблейзърс 4-1
45 1991 ЧИКАГО БУЛС Лос Анджелис Лейкърс 4-1
46 1992 ЧИКАГО БУЛС Портланд Трейлблейзърс 4-2
47 1993 ЧИКАГО БУЛС Финикс Сънс 4-2
48 1994 ХЮСТЪН РОКЕТС Ню Йорк Никс 4-3
49 1995 ХЮСТЪН РОКЕТС Орландо Меджик 4-0
50 1996 ЧИКАГО БУЛС Сиатъл Соникс 4-2
51 1997 ЧИКАГО БУЛС Юта Джаз 4-2
52 1998 ЧИКАГО БУЛС Юта Джаз 4-2
53 1999 САН АНТОНИО СПЪРС Ню Йорк Никс 4-1
54 2000 ЛОС АНДЖЕЛИС ЛЕЙКЪРС Индиана Пейсърс 4-2
55 2001 ЛОС АНДЖЕЛИС ЛЕЙКЪРС Филаделфия Севънтисиксърс 4-3
56 2002 ЛОС АНДЖЕЛИС ЛЕЙКЪРС Ню Джърси Нетс 4-0
57 2003 САН АНТОНИО СПЪРС Ню Джърси Нетс 4-3
58 2004 ДЕТРОЙТ ПИСТЪНС Лос Анджелис Лейкърс 4-3
59 2005 САН АНТОНИО СПЪРС Детройт Пистънс 4-3
60 2006 МАЯМИ ХИЙТ Далас Маверикс 4-1
61 2007 САН АНТОНИО СПЪРС Кливлънд Кавалиърс 4-3
62 2008 БОСТЪН СЕЛТИКС Лос Анджелис Лейкърс 4-2
63 2009 ЛОС АНДЖЕЛИС ЛЕЙКЪРС Орландо Меджик 4-0
64 2010 ЛОС АНДЖЕЛИС ЛЕЙКЪРС Бостън Селтикс 4-3
65 2011 ДАЛАС МАВЕРИКС Маями Хийт 4-2
66 2012 МАЯМИ ХИЙТ Оклахома Сити Тъндър 4-1
67 2013 МАЯМИ ХИЙТ Сан Антонио Спърс 4-3
68 2014 САН АНТОНИО СПЪРС Маями Хийт 4-3
69 2015 ГОЛДЪН СТЕЙТ УОРИЪРС Кливлънд Кавалиърс 4-2
Най-успешните отбори в НБА [3],[4]
Отбор Шампион Финалист Всичко финали
1 Лос Анджелис Лейкърс 17 15 32
2 Бостън Селтикс 17 4 21
3 Чикаго Булс 6 0 6
4-5 Минеаполис Лейкърс 5 1 6
4-5 Сан Антонио Спърс 5 1 6
6-7 Детройт Пистънс 3 2 5
6-7 Маями Хийт 3 2 5

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]