Национална музикална академия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“
Основан21 юли 1921 г.;
преди 102 години
 (1921-07-21)
Ректорпроф. д-р Сава Димитров
МестоположениеСофия, България
Сайтwww.nma.bg
42.695° с. ш. 23.3472° и. д.
Местоположение в България София
Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ в Общомедия

Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ (съкратено НМА) е държавно висше училище в София.

Органът в концертната зала

История[редактиране | редактиране на кода]

Академията е основана като Държавна музикална академия с Царски указ № 145, обнародван в „Държавен вестник“ от 21 юли 1921 г. Първият ректор на висшето училище е Димитър Хаджигеоргиев.

През 1934 година в програмата е включена самостоятелна дисциплина за теория на българската народна музика, по инициатива на Добри Христов и неговия асистент Стоян Джуджев, който става и първият преподавател, и въпреки съпротивата на много от преподавателите и студентите в академията.[1]

По време на Втората световна война, след голямата бомбардировка на София на 10 януари 1944 година, консерваторията е евакуирана в Своге[2].

Академията е преименувана последователно на:

  • Българска държавна консерватория през 1954 г.,
  • Държавна музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ в чест на композитора Панчо Владигеров с Постановление № 52 на Министерския съвет от 2 март 1995 г.,
  • Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ с решение на Народното събрание от май 2006 г.

Структура[редактиране | редактиране на кода]

Изучават се 30 специалности, разпределени в 3 факултета:

  • Теоретико-композиторски и диригентски факултет
  • Инструментален факултет
  • Вокален факултет – включително балетно изкуство и поп- и джаз-изкуство. През 2004 г. за пръв път се открива магистърска програма в катедра „Поп и джаз музика“.

В творческата структура на НМА се включват още академичен симфоничен оркестър, академични студентски оркестри, академичен студентски хор, учебен оперен театър и оперна студия към Националната опера, библиотека с богат фонд от уникални музикални издания и фонотека.

Сграден фонд[редактиране | редактиране на кода]

НМА разполага с 2 сгради, оборудвани технически за осигуряване на учебния и творчески процес – звукозаписен комплекс, размножаване /ксерокс/, компютърно оборудване. Предлага настаняване в студентски общежития и студентски стол (понастоящем закрит за неопределен период от време).

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Пейчева, Лозанка. Между Селото и Вселената: старата фолклорна музика от България в новите времена. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2008. ISBN 978-954-322-257-5. с. 343 – 345.
  2. Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4. с. 546.