Държавна агенция „Разузнаване“

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Държавна агенция „Разузнаване“ е служба за сигурност, отговаряща за външнополитическото и икономическото разузнаване на Република България. Тя придобива, обработва, анализира и предоставя на държавното ръководство разузнавателна информация, оценки, анализи и прогнози, свързани с националната сигурност, интересите и приоритетите на страната. Агенцията е наследник на бившите Първо главно управление (ПГУ) на Комитета за държавна сигурност и Националната разузнавателна служба.[1]

Емблема на Държавна агенция „Разузнаване“

История[редактиране | редактиране на кода]

В исторически план външнополитическо разузнаване съществува в България още от 1925 г., когато със Закона за администрацията и полицията в Дирекция на полицията в Отдел „Държавна сигурност“ се обособява външнополитическа служба с основно задължение да осъществява разузнавателна дейност, която е първият опит за създаване на цивилно разузнаване в Царство България.  

От 1925 до 1990 г. външнополитическото разузнаване съществува като: част от Дирекция на полицията (1925 – 1944 г.); част от Министерството на вътрешните работи (1944 – 1990 г.). В този период структурите преминават редица законови промени – през 1934 г., 1937 г., в началото на 1944 г. и най-мащабната – през 1947 г., когато „Държавна сигурност“ е организирана по съветски образец. [2]

На 05.02.1990 г. с Указ на председателя на Държавния съвет на Република България се създава Националната разузнавателна служба, като по отношение на правомощията на нейния ръководител и статуса на служителите ѝ се прилагат законите за отбраната и въоръжените сили. 

От 1.11.2015 г. НРС е девоенизирана и трансформирана в Държавна агенция „Разузнаване“ със Закона за Държавна агенция „Разузнаване“, приет от 43-то Народно събрание на 01.10.2015 г., обнародван в брой 79 на Държавен вестник от 13.10.2015 г., и в сила от 01.11.2015 г.[3]

Този нормативен акт е първата законова рамка на цивилното разузнаване в българската правна история. Законът регламентира ясно отношенията на Агенцията с висшите органи на държавната власт и създава основа за хармонизиране на дейността ѝ с другите органи и администрации от системата за защита на националната сигурност. Законът урежда устройството, дейностите и функционирането на Агенцията и статуса на нейните служители. Разписани са основните функции и дейности, както и организацията, способите и средствата за изпълнението им.

Основна дейност[редактиране | редактиране на кода]

Държавна агенция „Разузнаване“ (ДАР) е служба за сигурност, която придобива, обработва, анализира и предоставя на държавното ръководство разузнавателна информация, оценки, анализи и прогнози, свързани с националната сигурност, интересите и приоритетите на Република България. ДАР е част от разузнавателната общност, определена в Стратегията за национална сигурност като система от държавни органи, които осъществяват информационна и аналитична дейност за оценка на рисковете и заплахите за националната сигурност и които планират и осъществяват противодействие срещу тях.

Агенцията участва и в дейността на разузнавателните общности на организацията на Европейския съюз (ЕС) и на Северноатлантическия договор (НАТО).

ДАР работи във взаимодействие с другите държавни органи и структури от системата за защита на националната сигурност, които осъществяват дипломатическа, отбранителна, разузнавателна, контраразузнавателна, оперативно-издирвателна, правоохранителна и охранителна дейност.

Мисията на ДАР е да защитава националната сигурност и интересите на Република България и да подпомага държавното ръководство в реализирането на националните приоритети, като осигурява актуална и достоверна разузнавателна информация и анализи в областта на националната сигурност, външната политика, икономиката и защитата на конституционно установения ред.

За целта ДАР осъществява разузнавателни операции и придобива, съхранява, обработва, обобщава, анализира и предоставя разузнавателна информация.

Разузнавателната информация представлява придобита от Агенцията информация за чужди страни, организации и лица или за свързани с тях български организации и лица, която е от значение за националната сигурност на Република България.

На базата на разузнавателните данни се изготвят различни информационни материали – информации, доклади, анализи, брифинги, които се предоставят на държавното ръководство.

ДАР предоставя разузнавателна информация на председателя на Народното събрание, президента на републиката, министър-председателя и министрите, както и на други държавни органи в съответствие с техните компетенции.

ДАР е непосредствено подчинена на Министерския съвет, като изпълнява задачи, възлагани от министър-председателя и от президента на страната, съгласувано с министър-председателя.

Функциите на ДАР са:[4]

  • защита на националната сигурност и интересите на Република България, свързани с националната сигурност;
  • информационно-аналитично осигуряване за предотвратяване, разкриване и противодействие на вреди в областта на националната сигурност, външната политика, икономиката и защитата на конституционно установения ред;
  • осъществяване на съдействие на държавното ръководство за реализиране приоритетите на Република България в областта на националната сигурност, външната политика, икономиката и защитата на конституционно установения ред.

При осъществяването на своите функции Агенцията поддържа информационен обмен и взаимодействие с други държавни органи, както и сътрудничество със сродни чуждестранни органи и служби.

Дейността на ДАР се осъществява въз основа на следните основни принципи:

  • спазване на Конституцията, законите и международните договори, по които Република България е страна;
  • зачитане и гарантиране на правата на човека и основните свободи;
  • защита на информацията и на източниците за придобиването ѝ;
  • обективност и безпристрастност;
  • сътрудничество с гражданите;
  • политически неутралитет;
  • съчетаване на тайни и явни форми и способи на работа.

Основни задачи[редактиране | редактиране на кода]

  • Придобиване на източници на актуална разузнавателна информация по основните направления на дейност, привличане към сътрудничество на лица;
  • Разработване и използване на собствена специална техника и системи за осигуряване на оперативната дейност и за комуникация, използване на разузнавателни средства и способи извън и на територията на Република България, при стриктно спазване на реда, определен със Закона за специалните разузнавателни средства;
  • Оценка и анализ на придобитите със специфични методи и средства данни, както и на данни от явни източници;
  • Обмен на данни и анализи по линия на сътрудничеството с партньорски служби и в рамките на разузнавателните общности на ЕС и НАТО;
  • Изготвяне на информационни и аналитични материали за държавното ръководство и останалите потребители на информация на ДАР;
  • Подбор на кандидати за служители и проучване с цел установяване на надеждността им за работа с класифицирана информация;
  • Обезпечаване на сигурността на задгранични дипломатически представителства на Република България – охрана и физическа сигурност; техническа защита; сигурност на служителите; сигурност на информацията и мерки за предотвратяване на нерегламентиран достъп до класифицираната информация;
  • Поддържане на самостоятелен оперативен архив, автоматизирана информационна система и собствени криптографски ключове, средства и системи за защита на информацията;
  • Защита от нерегламентиран достъп до класифицираната информация, събирана, обработвана и съхранявана от Агенцията, и защита на служебната кореспонденция;
  • Закрила на служителите и охрана на обектите на Агенцията;
  • Координация и взаимодействие на изпълнението на поставените задачи с другите институции от системата за национална сигурност и информационен обмен.

Приоритетни направления[редактиране | редактиране на кода]

Тероризъм и други асиметрични заплахи[редактиране | редактиране на кода]

  • Съвременните рискове и заплахи за сигурността и интересите на страната ни се отличават със своята динамика, непредвидимост и асиметричен характер. Те налагат необходимостта от интензивно сътрудничество между структурите от системата за защита на националната сигурност и всеобхватен подход за неутрализирането им. По линия на тероризма и асиметричните заплахи ДАР придобива и анализира информация, отнасяща се основно до противодействието на тероризма, екстремизма, организираната престъпност, нелегалния трафик на хора, наркотици и др.

Външнополитическа и икономическа сигурност[редактиране | редактиране на кода]

  • Сред приоритетните направления на дейност на ДАР е осигуряването на актуална и достоверна информация, която е от съществено значение за реализирането на българската външна политика и политика за сигурност, за защитата на сигурността и интересите на Република България в областта на икономиката и енергетиката, както и за изпълнението на задълженията на страната във връзка с членството ѝ в различни международни организации.

Сътрудничество със сродни служби от страните – членки на ЕС, НАТО и други държави.[редактиране | редактиране на кода]

  • Транснационалният характер на рисковете и заплахите за сигурността извежда на преден план необходимостта от споделяне на информация на двустранно и многостранно равнище. Взаимното допълване на разузнавателна експертиза дава възможност за консолидиране на данни от различни източници, както и за обезпечаване на държавното ръководство с необходимата информация по регион или държава при спестяване на ресурси и обединяване на способности. Много интензивен е обменът на информация между ДАР и партньорските служби по противодействие на международния тероризъм, незаконната миграция, обстановката в кризисни региони.

Ръководители[редактиране | редактиране на кода]

Самоубийства от 2006 г.[редактиране | редактиране на кода]

На 15 ноември 2006 г. в кабинета си е намерен мъртъв началникът на Отдел „Архив“ в НРС Божидар Дойчев, за който публично е обявено, че се е самоубил по лични причини, въпреки че не оставя предсмъртно писмо и съществуват противоречия около смъртта му. Това става в период на обсъждане на законопроект за разкриване на досиетата на бившата „Държавна сигурност“, а министър на вътрешните работи в правителството на тройната коалиция е Румен Петков. Новината за смъртта на Дойчев е съобщена в сайта на бивши журналисти от БиБиСи 24 часа след трагедията, докато българските власти запазват мълчание близо 40 часа, което става повод за публичен скандал.[6]

На 14 декември 2006 г. на територията на военно поделение 46600 до Пирдоп, е намерен мъртъв Иван Раков, техник на служба в НРС. Той оставил предсмъртно писмо, в което казва, че посяга на живота си по „лични здравословни причини“.[7]

Обвинение към началника на НРС[редактиране | редактиране на кода]

2 юли 2013 е внесен обвинителен акт в кражба на голяма сума пари от ръководителя на НРС.

Военноокръжната прокуратура-София е внесла на 2 юли във Военния съд обвинителен акт срещу бившия директор на Националната разузнавателна служба генерал-лейтенант от резерва Кирчо Киров. Случаят се отнася до управителя служби тясно свързан с Президент на България Георги Първанов[8][9].

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]