Национална художествена академия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Национална художествена академия
Academy of Arts Sofia.JPG
Основаване 1896
Вид Държавен
Ректор проф. Николай Драчев
Студенти 1 165
Местоположение София, България
Уебсайт nha.bg
Sofia Center.png
Местоположение в България София Център
Национална художествена академия в Общомедия

Националната художествена академия е най-старото българско висше училище за подготовка на професионални художници в областта изящните и приложните изкуства.

История[редактиране | редактиране на кода]

Български художници в работна среда през първата половина на ХХ в., Източник:ДАА

Още през 1864 г. Николай Павлович предлага да се създаде българско рисувално училище по подобие на съществуващите тогава академии в Западна Европа. След Освобождението Константин Величков, Иван Мърквичка, Антон Митов и д-р Иван Шишманов подготвят и внасят законопроект за създаването му и на 14 октомври 1896 в София е открито Държавно рисувално училище (популярно като Рисувалното училище). Първите преподаватели в него са Иван Мърквичка – преподавател по живопис и директор на училището, Антон Митов – по история на изкуството и Борис Шатц – по моделиране. Ярослав Вешин е поканен (1897) за преподавател по рисуване и живопис, Жеко Спиридонов по моделиране и вечерен акт (1898), П. Клисуров – рисуване по гипсови модели, М. Василев – по скулптура (1899), Ив. Ангелов - по рисуване от натура (1900). В началото рисувалното училище се състои от два отдела – първият за учители по рисуване, вторият за художници по приложно изкуство и за художествена индустрия. Занятията се провеждат първоначално в частни стаи под наем[1]. Сградата на училището на улица „Шипка“ 1 е завършена през 1907 година по проект на руския архитект Александър Смирнов. То последователно се преобразува през 1909 г. в Художествено-индустриално училище, през 1921 г. – в Художествена академия, през 1951 г. – във Висш институт за изобразително изкуство „Николай Павлович“, а през 1995 г. – в Национална художествена академия.[2]

Ректори[редактиране | редактиране на кода]

Владимир Димитров Майстора, Илия Бешков, Иван Лазаров и студенти – ок. 1955 г.

Един от най-ключовите ръководителите на висшето училище е проф. Жеко Спиридонов, кой е бил ректор на Академията от 1909 до 1911 г., от 1924 до 1926 г. и от 1929 до 1930 г., когато напуска по свое желание. В периода 1935 – 1937 г. ректор е проф. Никола Маринов. В края на 30-те години за ректор е избран проф. Иван Лазаров. Остава на поста до 1945 г.

В периода 1962 – 1966 г. ректор е проф. Александър Поплилов. Между 1976 и 1983 г. ректор на ВИИИ е проф. Величко Минеков.

През 1992 – 1995 г. ректор е проф. Владислав Паскалев. От 1999 до 2003 г. ректор е проф. Иван Газдов.[3] От 2003 до 2007 г. ректор е проф. Божидар Йонов. От 2007 до 2015 г. ректор е проф. Светослав Кокалов.[4] В края на ноември 2015 г. за ректор е избран проф. Николай Драчев.[5]

Факултети и специалности[редактиране | редактиране на кода]

Изглед към НХА откъм Народното събрание

Националната художествена академия се състои от 2 факултета:

  • Факултет за изящни изкуства
  • Факултет за приложни изкуства

Съществуват следните специалности за придобиване на висше образование от професионално направление „Изобразително изкуство“ за образователно-квалификационни степени бакалавър и магистър:

Факултет за изящни изкуства (ФИИ)
Факултет за приложни изкуства (ФПИ)
Интердисциплинарни програми
  • Интердисциплинарна магистърска програма Дигитални изкуства
  • Интердисциплинарна магистърска програма Фотография
Изглед към НХА откъм Ректората на Софийския университет

Във всички специалности се изучават дисциплините: „История на изкуството“, „Естетика“, „Философия“, „Рисуване“, „Пластична анатомия“, „Перспектива“, „Чужди езици“ и „Спорт“ по интереси.

Желаещите да придобият учителска правоспособност изучават допълнително дисциплините „Педагогика“, „Приложно-експериментална психология на изобразителната дейност“, „Психология“, „Хоспетиране“, „Педагогическа практика“ и „Методика“ на изобразителното изкуство. Тези дисциплини се преподават от членовете на катедри Изкуствознание, Рисуване и Психология на изкуството, художествено образование и общообразователни дисциплини.

Периодът за завършване на образователно-квалификационната степен (о.к.с.) „Бакалавър“ в Националната художествена академия е четири академични години, а о.к.с. „Магистър“ обхваща една и половина академична година (с изключение на специалност Реставрация, която предлага само магистърска програма, с 5 годишен курс на обучение).

Преподаването в Академията се извършва по предмети, като кредитите за всеки предмет се измерват в брой часове за семестър или за учебна година. Курсовете по различните предмети завършват с изпити, а оценяването се осъществява по шестобалната система. Професионалните задачи, конферансите, курсовите работи, дипломните защити и проекти са важна съставна част от образователния процес, наред с теоретичните изпити. Всяка катедра има възможност за осъществяване на специализации и докторантури във всички посочени специалности.

Академията е издател на „Изкуство и критика“ – единственото специализирано списание за съвременно българско изкуство (2012 г.).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Национална художествена академия; НХА. // Посетен на 8 септември 2016.
  2. История на НХА, сайт на НХА.
  3. „Професор Иван Газдов е избран за ректор на художествената академия“, news.bg, 3 декември 1999 г.
  4. „Проф. Светослав Кокалов бе преизбран за ректор на Националната художествена академия“, в. „Дневник“, 30 ноември 2011 г.
  5. „Избран е нов ректор на Художествената академия“, ploshtadslaveikov.com, 1 декември 2015 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]