Национална художествена галерия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Национална художествена галерия
Художествена галерия в България
National Ethnographic Museum, Sofia, Bulgaria.jpg
Бившата НХГ (сега част от Националната галерия)
Sofia Center.png
42.6965° с. ш. 23.3268° и. д.
Местоположение в центъра на София
Местоположение София
Национална художествена галерия в Общомедия

Националната художествена галерия е българска държавна културна институция. Официалното ѝ название е от 2015 г. е Национална галерия. Намира се в София и се помещава в сградата на бившия царски дворец, заедно с Националния етнографски музей. Създадена е с постановление на правителството на 24 ноември 1948 година като приемник на Софийската градска художествена галерия, от която получава доста от експонатите си. Настанява се в Двореца едва през 1952 г. Националната галерия понастоящем включва и залите на "Квадрат 500" - комплекса от сгради с НГЧИ и бившата сграда на Техническия университет (срещу паметника на Васил Левски). През 2014 г. Националният музей на българското изобразително изкуство /бившият царски дворец/ и Националната галерия за чуждестранно изкуство са обединени в Национален музеен комплекс, който от юли 2015 г. се нарича "Национална галерия".

Във фонда си съхранява над 50 000 художествени творби – живопис, скулптура и графика на видни представители на българското изобразително изкуство, от които са изложени над 3000. Включена е в инициативата Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз.

Националната художествена галерия има няколко филиала:

Експозиции[редактиране | редактиране на кода]

Детайл от североизточното крило на бившата НХГ
62. Национална художествена галерия

На посетителите си галерията предлага няколко постоянни експозиции – на втория етаж в сградата на двореца са изложени около 150 творби, представящи историята на българската живопис от Възраждането до 1960-те години, а на третия се намира постоянната скулптурна експозиция. В Криптата при Храм-паметник Свети Александър Невски са изложени и образци на българската иконопис. Освен това Националната художествена галерия представя в залите си и временни експозиции – изложби на съвременни български автори, кураторски проекти, гостуващи експозиции. Към НХГ има и филиали, като къщите музеи на Иван Лазаров, Никола Танев, Вера Недкова, но те реално трудно функционират за посетители. В залите на НХГ се организират и други публични и частни мероприятия: концерти, семинари, коктейли.

Фонд на НХГ[редактиране | редактиране на кода]

Сбирката на Националната художествена галерия е най-голямата музейна сбирка в страната, но не за всички произведения са предвидени подходящи за съхранение места. Единственото оборудвано хранилище за живопис се помещава в сградата на бившия Партиен дом, понастоящем сграда на Народното събрание. Друг проблем на колекцията е, че поради липсата на държавническо решение за отпускане на средства през последните 15 – 20 години в НХГ има изключително малко нови постъпления и то предимно от дарения. Разнообразните търсения, форми и движения в българското визуално изкуство от 1990-те години почти не присъстват в галерията. В момента някои частни колекции и други галерии имат по-добри възможности за представяне на актуалното състояние на българското изобразително изкуство, а отделни галерии (галерията на Светлин Русев например) се опитват да предлагат и своя визия за историята и развитието на българското изобразително изкуство.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]