Национално знаме на Иран
| Национално знаме на Иран | |
 | |
| Детайли | |
|---|---|
| Притежател | Иран |
| Утвърдено | 29 юли 1980 г. |
| Съотношение | 7:4 |
| Национално знаме на Иран в Общомедия | |
Националното знаме на Иран в сегашния му вид е утвърдено като държавен символ на 29 юли 1980 г. и отразява политическите промени настъпили след Иранската революция от 1979 г. Знамето има правоъгълна форма с три хоризонтално разположени цветни полета: горе – зелено, по средата – бяло и долу – червено. В центъра е разположен гербът на Иран. Той представлява стилизиран надпис Аллах, (на арабски: الله) и символизира ислямската вяра – Няма Господ, освен Аллах (на арабски: لا إله إلاَّ الله). На вътрешните краища на зеленото и червеното поле със стилизирана версия на шрифт, използван в Корана, са изписани думите Аллах Акбар ((на арабски: ﷲ اكبر, Господ е велик). Наличието на надписа е причина знамето да има лицева страна. Формата, цветовете и пропорциите на елементите на знамето са описани в националния стандарт на Иран.[1][2]
История[редактиране | редактиране на кода]
Знамената и щандартите са важни национални и царски символи на иранците още от древността. За тях нееднократно се споменава в книгата на зороастрийците Авеста.[3][4][5] Според някои изследователи по външен вид те са подобни на римските вексилуми, при които правоъгълното парче плат виси от напречната част на Т–образната дръжка.[6] Гръцкият историк Ксенофонт съобщава за щандарта на Кир Велики, който представлявал дълго копие със закрепен на него златен орел с разперени крила.[7]
В съответствие с древната иранска хералдична традиция знамената често са украсени с изображения на небесни тела и фигури на животни, носещи символично съдържание. Най-известният символ на Иран през последните няколко века е мотивът Лъв и Слънце. Той е основан върху астрономическите наблюдения и астрологическите схеми, според които зодиакалният знак на Слънцето се намира в съзвездието Лъв.[8] През 19 век към мотива Лъв и Слънце се добавя ятаган и цялата композиция се комбинира със зелено-бяло-червен трикольор. С малки изменения това знаме е официалния символ на Иран до 1979 г.
Доислямски период[редактиране | редактиране на кода]
В Иран при археологическите разкопки край града Шахдад в югоизточната провинция Керман е открито най-старото в света метално знаме. Находката се датира към 2400 пр.н.е. и представлява квадратна метална плочка с размери около 23,4 на 23,4 cm, закрепена върху меден прът с дължина около 109 cm. Върхът на пръта е украсен с птица (вероятно орел) с разперени криле. Металната плочка се състои от две части – вътрешна по-тънката част и по-дебела рамка. Рамката има две подвижни куки за закрепване към пръта.[9] Централната част на плочката е изгравирана с разнообразни изображения. Сред тях са образите на лъв и слънце, които нееднократно се срещат през цялата история на Иран.[10]
Най-древният символ на Иран е митичното знаме „Дерафш-е Кавиани“. Легендата за него се разказва в поемата „Шах-наме“ на Фирдоуси. Знамето е свързано с въстанието на иранците срещу жестокия владетел Захак, незаконно узурпирал властта. Водачът на въстанието, ковачът Каве, прикрепва кожената си престилка към върха на копие и с това знаме повежда хората при Ферейдун, законният наследник на царския род Пишдадиди, първата митична династия на Иран.[11] Ферейдун украсява това знаме с 4-лъчева звезда, скъпоценни камъни и червени, жълти и виолетови пискюли и го нарича „Дерафш-е Кавиани“ (Знаме на Каве). Звездата се нарича „Ахтар-е Кавиани“, а нейните лъчи символизират четирите посоки на света. Дерафш-е Кавиани е знаме и на Каянидите, втората митична династия на Иран.[11]
Ахемениди[редактиране | редактиране на кода]
По време на династията на Ахеменидите (648 – 330 пр.н.е.), при управлението на Кир II Велики, щандартът на империята представлява квадратно знаме, разделено на 4 равностранни триъгълника. Всеки два срещуположни триъгълника са еднакво оцветени. На намерените изображения горният и долният триъгълници са ярко червени, а левият и десният виолетови.
При разкопките на Персеполис археолозите откриват щандарт, на който е изобразен сокол с разперени криле. Понастоящем се смята, че това знаме е официалният флаг на Иран в епохата на царуванията на Кир II Велики и неговите наследници. Този щандарт се съхранява в Музея на Древен Иран в Техеран под № 2436. Изображения на Ахеменидските щандарти са запазени на стенописите в двореца Ападана в Персеполис.
Аршакиди[редактиране | редактиране на кода]
Партската династия на Аршакидите (250 пр.н.е. – 224 н.е.) смята за своите корени митичните авестийски царе и свързва рода си с ахеменидския цар Артаксеркс II.[12] Предполага се, че техният императорски щандарт е Дерафш-е Кавиани.[13] Той представлява кожено платно с изображение на 4-лъчева звезда. На върха на носещото го копие е закрепена фигура на златен орел, хванал в лапите си по едно златно кълбо. Тази фигура се разглежда като препратка към Ахеменидския щандарт.[14][15]
Освен императорския щандарт Аршакидите използват копринени военни знамена с изображения на дракони.[16]
Сасаниди[редактиране | редактиране на кода]
Сасанидската династия (224 – 650) първоначално свързва родословното си дърво с ахеменидските царе, но по-късните сасанидски царе продължават своята генеалогия дълбоко в минало, до митичната авестийска династия на Каянидите.[12] Националното знаме на иранците през тази епоха е Дерафш-е Кавиани, богато украсено със скъпоценни камъни и цветни пискюли. След загубата на сасанидската армия във войната срещу арабите знамето попада в ръцете на победителите. Според хрониките халифът Омар сваля от него скъпоценностите и го изгаря.[14][13]
Дерафш-е Кавиани е символ на националото самосъзнание на иранците. Затова основателят на сафаридската династия (861 – 1003) Якуб ибн Лейс ас-Саффар в стремежа си да се представи за потомък на персийските царе и да възстанови предишната слава на империята провъзгласява: „С мен е Дерафш-е Кавиани, чрез него се надявам да управлявам народите.“[17] Не са намерени данни за възстановяването на Дерафш-е Кавиани, но изображението на 4-лъчевата звезда върху иранските знамена продължава да се използва до навлизането на символа Лъв и Слънце.
Ислямски период[редактиране | редактиране на кода]
Ислямизацията на Иран по време на арабското управление води до премахване на традиционните символи, тъй като новата религия ги възприема като езически.
Газневиди[редактиране | редактиране на кода]
При Газневидите (963 – 1187) знамената са със символи върху тях. По време на царуването на Махмуд Газневи (998 – 1030) се използва черно знаме с изображение на пълна златна луна. Към епохата на Газневидите се отнася използването и на друго знаме – с изображение на сребърен полумесец и паун на зелен фон.[18]
Сефевиди[редактиране | редактиране на кода]
При династията на Сефевидите (1501 – 1722/1736) се въвеждат последователно три знамена, всички зелени, но с различни символи. Знамето на първия сефевидски цар Исмаил I съдържа изображението на пълна златна луна. През 1524 г. Тахмасп I замества луната с образите на овен и слънце. Овенът се избира, тъй като Тахмасп I е роден през месец Фарвардин, чийто зодиакален символ е Овен. През 1576 г. при Исмаил II върху знамето със златни нишки са избродирани образите на Лъв и Слънце. Това е първата поява на известната емблема, станала най-популярния символ на Иран. В този вид знамето съществува до края на епохата на Сефевидите.
При Сефевидите емблемата Лъв и Слънце се основава върху легендите от Шахнаме, притчите за пророците и други ислямски източници. Според тях царят (шахът) има две роли – на владетел и на духовна личност. Ролята на владетеля е препратка към иранските царе, и по-специално към основателя на древна Персия, митичния цар Джамшид. Джамшид се олицетворява със слънце. Ролята на духовната личност внушава връзката с първия шиитски имам Али. Неговото име се придружава с епитета „Лъвът на Господа“ и Али съответно се асоциира с лъв. Според Сефевидите връзката между Лъва и Слънцето, обединени в космическа (астрологическа) група, проектира това единство върху земните цар и имам. По този начин Лъвът и Слънцето символизират двата стълба на обществото – държавата и религията. Предполага се, че съществуват допълнителни основания за използване на слънце като символ. Едното е текстът на Шахнаме, където се срещат изразите „Слънцето на Иран“ и „Луната на Туранците“. По време на Сефевидите Луната (полумесеца) е държавен символ на Османската империя, затова иранската династия се идентифицира с алтернативния образ на Слънцето. Слънцето има и друго важно значение в света на Сефевидите – времето се отчита по слънчев календар, за разлика от ислямския лунен календар.
-
Знаме на Сефевидите (1502 – 1524) -
Знаме на Сефевидите (1524 – 1576) -
Знаме на Сефевидите (1576 – 1732)
.svg)
Афшариди[редактиране | редактиране на кода]
Династичните щандарти на Афшариди (1736 – 1802) са многоцветни, с триъгълна форма и без допълнителни символи. Надер Шах има личен щандарт с емблемата Лъв и Слънце.[19] Надер Шах избягва използването на зеления цвят, тъй като той се асоциира с шиитския ислям и династията на Сефевидите.[17] По време на военноморските кампании неговото адмиралско знаме е правоъгълно с червена персийска сабя на бял фон.[20]
-
Знаме на Афшаридите -
Знаме на Афшаридите -
Щандарт на Надир Шах -
Военноморско знаме на Афшаридите
.svg)
.svg)
Зенди[редактиране | редактиране на кода]
Държавното знаме при династията на Зенди (1750 – 1794) представлява бял триъгълник със зелени ръбове и златна емблема на Лъв и Слънце в центъра.[19]
Каджари[редактиране | редактиране на кода]
Управлението на Каджарската династия (1781 – 1925) има два периода: до и след Иранската конституционна революция през 1906 г., която ограничава нейната власт, въвеждайки системата на Конституционна монархия.
Абсолютна монархия[редактиране | редактиране на кода]
При управление на Каджарите се използват много знамена, всички с правоъгълна форма. По време на Мохамед Хан Каджар (1794 – 1797) знамето е червено с емблемата Лъв и Слънце, включена в централен светъл кръг.
При Фат Али Хан (1797 – 1834) се използват няколко версии на знаме, пригодени за различни обстоятелства: военно знаме, мирно знаме, знаме за дипломатически цели. Те всички носят емблемата Лъв и Слънце, но имат различни варианти, отнасящи се до позициите на лъва: лъв, застанал пред слънце; легнал лъв, лъв с меч и др.
-
Военно знаме на Каджари -
Мирно знаме на Каджари -
Дипломатическо знаме на Каджари
.svg)
При Мохамед Шах Каджар (1834 – 1848) Знамето е бяло, а лъвът на емблемата е застанал пред слънцето и носи меч.[17]
При Насир ал-Дин Шах Каджар (1848 – 1896) официалното държавно знаме е бяло, три от неговите кантове са оцветени в зелено, по средата е емблемата Лъв и Слънце. Военноморското знаме е с емблемата и с кантове, оцветени в червено и зелено. Гражданското знаме е със същите кантове, но без емблемата.
-
Държавно знаме при Насир ал-Дин Шах -
Гражданско знаме при Насир ал-Дин Шах -
Военноморско знаме при Насир ал-Дин Шах
Конституционна монархия[редактиране | редактиране на кода]
Иранският трикольор в съвременния му вид се появява след Иранската конституционна революция. В Петата поправка към Конституцията от 7 декември 1907 г. той се описва с три цвята – зелен, бял, червен – и с емблемата Лъв и Слънце в центъра. Подробностите за размерите, положението и размерите на лъва, меча, слънцето, включително изгъвката на опашката на лъва се уточняват с указ от 4 септември 1910 г. Съотношението на ширината към дължината на знамето е 1:3. По това време се използват 3 вида знамена: държавно, национално и военноморско. Държавното знаме е трикольор с емблемата по средата. Националното знаме, което се използва за граждански цели, е трикольор без емблемата. Военноморското знаме е подобно на държавното, но емблемата е обрамчена с венец, който допълнително е украсен с корона. Цветове на знамената са бледи, а червеното е по-близко до розовото.
-
Държавно знаме (1907 – 1925) -
Национално знаме (1907 – 1925) -
Военноморско знаме (1907 – 1925)
.svg){kind=small}
.svg){kind=small}
.svg){kind=small}
Съвременен Иран[редактиране | редактиране на кода]
Пахлави[редактиране | редактиране на кода]
Династията на Пахлави (1925 – 1979) през 1933 г. внася няколко промени в знамето: цветове на трикольора стават наситени, короната на Каджарите се заменя с короната на Пахлави, премахват се човешките черти на слънцето. През 1964 г. съотношението ширина:дължина се променя на 4:7, така че емблемата се побира изцяло в бялото поле на знамето.
-
Държавно знаме (1933 – 1964) -
Национално знаме (1933 – 1964) -
Военноморско знаме (1933 – 1964)
.svg){kind=small}
.svg){kind=small}
.svg){kind=small}
-
Държавно знаме (1964 – 1980) -
Национално знаме (1964 – 1980) -
Военноморско знаме (1964 – 1979)
.svg)
.svg)
Ислямска република[редактиране | редактиране на кода]
След Ислямската революция през 1979 г. трикольорът се запазва, но емблемата се заменя с новия герб на Иран. Новата емблема представлява стилизиран надпис „Аллах“ във форма на лале. По долния край на зеленото поле и горния край на червеното поле се изписани 11 пъти думите „Аллах Акбар“. Самото изписване на 22 израза – 2х11 – е препратка към датата на Ислямската революция, която се е състояла на 22-рия ден на единадесетия месец Бахман по иранския календар. Зеленият цвят символизира ислям, белият символизира мир, червеният е цветът на мъжеството и мъченичеството.[21]
Иран е теократична държава от 1980 г. и има няколко дни в календара, когато в страната официално се отбелязва траур за ислямските мъченици. Правителствен указ от 18 юли 2007 г. забранява в знак на траур националното знаме да се спуска наполовина, тъй като това би било неуважение към думата Аллах, изписана върху него.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ ISIRI 1 Архив на оригинала от 2013-11-01 в Wayback Machine. 1-ва редакция, (на перс.) Посетен на 21 март 2013
- ↑ ISIRI 1 / IRANIAN ISLAMIC REPUBLIC FLAG, 1371 Архив на оригинала от 2012-06-21 в Wayback Machine. 3-то издание, март 1993 (на перс.) Посетен на 21 март 2013.
- ↑ Вендидад, 1.7
- ↑ Ясна, 10.14
- ↑ Ясна, 57.25; Ящи 1.11, 4.3, 8.56
- ↑ Литвинский Б. А. (ред.), Ранов В. А. История таджикского народа. Т. 1 – Древнейшая и древняя история. АН РТ, Душанбе, 1998. стр. 227
- ↑ Ксенофонт, Анабасис. Кинга I, Глава X
- ↑ H. Kindermann „Al-Asad“ Encyclopedia of Islam, Vol.1, p. 681
- ↑ Archaeology Archive, A publication of the Archaeological Institute of America
- ↑ Smith/Neubecker: Wappen und Flaggen aller Nationen, München 1981, ISBN 3-87045-183-1
- ↑ а б Zoroastrian legends
- ↑ а б Луконин В. Г. Парфянская и сасанидская администрация // Древний и раннесредневековый Иран. М.: „Наука“, 1987. 295 стр. – стр. 116
- ↑ а б Encyclopedia Iranica, Derafs-e-Kavian
- ↑ а б Kaveh Farrokh, Angus McBride. Sassanian Elite Cavalry AD 224 – 642. 1st Edition. Osprey Publishing, 2005. 64 p. – p. 21 ISBN 1-84176-713-1, ISBN 978-1-84176-713-0
- ↑ Shahbazi A. Sh. Parthian Army
- ↑ Sh.Shahbazi-Derafsh
- ↑ а б в Flags, Encyclopedia Iranica
- ↑ flagspot.net Посетен на 26 март 2013.
- ↑ а б The Lion and Sun Motif of Iran: A brief Analysis // Посетен на 12 ноември 2010.
- ↑ Nādir Shāh's Campaigns in 'Omān, 1737 – 1744 By Laurence Lockhart, Bulletin of the School of Oriental Studies, University of London, Vol. 8, No. 1 (1935), pp. 157 – 171
- ↑ www.cia.gov // Архивиран от оригинала на 2013-04-20. Посетен на 2013-03-30.
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
| |||||