Нация

Редицата от национални флагове пред входа на седалището на ООН в Женева.

Нация (от латински: natio – род, племе, народ) е вид социална организация, при която колективната идентичност възниква от съчетанието на споделени характеристики на дадено население. Такива могат да бъдат език, история, етническа принадлежност, култура или територия. Някои нации са изградени около етническата принадлежност (вж. етнически национализъм), докато други са обединени политически около споделена конституция (вж. граждански национализъм).

Обособяване на нацията

Според някои от теориите нациите са продукт на държавите, като политико-териториални общности, въздействащи на всички свои граждани чрез своето законодателство и държавна политика, но тя не може да обясни съществуването на нации, които понякога хилядолетия не са имали своя държава и понякога са били пръснати по света като евреите, както и на диаспори, по-стари от държавата-майка и/или с различни от мнозинството си сънародници религия като Бесарабските, Таврийските и особено – на католическите банатски българи, както и представители на една нация, запазили самосъзнанието си след десетилетия асимилация и репресии от страна на чужди и враждебни държави – като подложените на 80 години насилствена македонизация българи в Северна Македония, като те през периодите 1912 – 1915 и 1918 (в Пелагония още от 1916) – 1941 година са подложени и на далеч по-неуспешна пряка насилствена сърбизация. Също така теориите за изкуствения характер на нациите са използвани и за оправдаване на държавни политики на насилствена денационализация – примерно през юни 1927 година началника на Битолския отдел на Отделението за държавна защита Добрица Маткович пред кореспондентката на в. „Ню Йорк Таймс“ Ана Маккормик оправдава насилствената сърбизация на македонските българи с думите, че при южнославянските народи националността не била етническа, а „политическа“ проява и човек могъл да бъде сърбин или българин, както в Щатите може да е демократ или републиканец.

Възникването на нацията е свързано с развитието на производствените отношения, създаване на общ пазар, обща култура и език. Този процес се развива по различен начин и с различни темпове на различни места и зависи от специфичните условия. През Средновековието обединителните звена, които свързват в едно цяло разнородните етнически групи са държавата, религията и етническата култура. В Новия свят нациите се създават само на политическа основа. По-късно се образуват регионални общности, съвпадащи с определени географски области, които имат известна политическа обособеност и специфични за всяка от тях културни ценности. В тези бързо образуващи се общности започва постепенно да се заражда съзнанието за принадлежност към една обща група от хора, обвързани с еднаква и специфична за всяка от тях идентичност, което всъщност е зараждащият се национализъм. Нации могат да се образуват и чрез разделяне на един и същ етнос на религиозна основа, пример за което е отделянето на пакистанците от останалите индийци като цяло, и на източните от западните бенгалци в частност въз основа на исляма.

Ърнест Гелнър в своята книга „Нации и национализъм“ (С., 1999) дава следното определение за национална принадлежност: „Един човек принадлежи към една нация само тогава, когато всички други нейни членове го признават за такъв“.

Вижте също

• Държава
• Гражданство
• Общество
• Етнос

Външни препратки

• Веселин Методиев, „Нация“, Университетски речник на Нов български университет