Нация на исляма

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Нация на исляма
Nation of Islam
Noi flag 2.svg
Информация
Мото „Справедливост или друго“
Основатели Уолъс Фард Мухамад
Основана 4 юли 1930 г. в Детройт, Мичиган
Седалище Чикаго, Илинойс, САЩ
Официални езици английски
Ръководител Луис Фарахан
Членове 20 000 – 50 000
Сайт www.noi.org

Нация на исляма (на английски: Nation of Islam) е афроамериканско политическо и ново религиозно движение,[1][2][3] основано в Детройт, САЩ от Уолъс Фард Мухамад на 4 юли 1930 г.[3][4] То цели подобряване на духовните, социалните и икономическите условия за афроамериканците.[5] Критиците на движението описват теологията на организацията като поощряваща антисемитизма,[6][7][8][9] анти-ЛГБТ реториката,[7] расовия сепаратизъм[3] и черния национализъм.[3]

Южният център за правна защита на бедните счита Нацията на исляма за група на омразата, тъй като проповядва „изначално черно превъзходство над белите“.[7][10] Официален вестник на организацията е The Final Call. Към 2007 г. активните членове на групировката са оценени на между 20 и 50 хиляди души.[11]

Фард изчезва през юни 1934 г. Наследникът му, Елайджа Мухамад, създава джамии, мюсюлманско училище, ферми и други холдинги в САЩ и в чужбина.[12] Нация на исляма се превръща в силен застъпник за бизнеса на афроамериканците.[13] Елайджа Мухамад свързва мюсюлманските вярвания и практики с мит, който е създаден специално за афроамериканците, твърдейки, че бялата раса е била създадена от чернокожия учен Якуб, а времето ѝ е изтекло през 1914 г.[14] Освен това, той насърчава последователите си да се откажат от „робските“ си имена в полза на мюсюлмански такива или да поставят „X“ в имената си, което означава, че те са загубили робската си самоличност и не знаят истинските си имена.[14]

По време на ръководството на Елайджа Мухамад, в организацията настъпват поредица разцепления. Най-известното от тях е заминаването на висшия функционер Малкълм Екс, който става сунитски мюсюлманин. Самият той е убит от трима членове на Нация на исляма през 1965 г. След като Елайджа Мухамад умира през 1975 г., синът му, Уарит Дийн Мохамед, променя името на организацията на „Световна общност на исляма на запад“ (и още два пъти след това), като се опитва да приеме общоприетата сунитска идеология.[15] Следващите години на организацията са белязани от насилие между членовете ѝ.[14]

През 1977 г. Луис Фарахан отхвърля лидерството на Уарит Дийн Мохамед и възстановява първоначалния модел на Нация на исляма. Той установява щаб-квартирата на организацията в джамията Марям в Чикаго, Илинойс. След 2010 г. членовете на организацията са силно поощрявани да изучават дианетика, като от Нация на исляма твърдят, че са обучили 1055 одитора.[16]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Enroth, Ronald M.. A Guide To New Religious Movements. InterVarsity Press, 2005. ISBN 978-0-8308-2381-9. с. 169.
  2. Barker, Eileen. New Religious Movements. // The Blackwell Encyclopedia of Sociology. Wiley, 2015. ISBN 978-1-4051-6551-8. DOI:10.1002/9781405165518.wbeosn020.
  3. а б в г Curtis IV, Edward E.. Science and Technology in Elijah Muhammad’s Nation of Islam: Astrophysical Disaster, Genetic Engineering, UFOs, White Apocalypse, and Black Resurrection. // Nova Religio: The Journal of Alternative and Emergent Religions 20 (1). Berkeley, University of California Press, август 2016. DOI:10.1525/novo.2016.20.1.5. с. 5 – 31.
  4. Nation of Islam Movement. // Encyclopedia of Social Media and Politics. SAGE Publications, 2014. ISBN 9781452244716. DOI:10.4135/9781452244723. с. 871 – 873.
  5. A Brief History on the origin of the Nation of Islam in America. // Nation of Islam, 1 март 2010. Посетен на 29 март 2012.
  6. Nation of Islam Leader Reprises 'Vintage' Anti-Semitism; ADL Says Farrakhan's Racism 'As Ugly As It Ever Was'. // Anti-Defamation League, 1 март 2010. Посетен на 11 юли 2020.
  7. а б в Nation of Islam. // Southern Poverty Law Center, 2020. Посетен на 11 юли 2020.
  8. Perry, Marvin, Schweitzer, Frederick M.. Anti-Semitism: Myth and Hate from Antiquity to the Present. Basingstoke, Palgrave Macmillan, 2002. ISBN 0-312-16561-7. с. 213 – 258.
  9. Stephen Roth Institute. Minister Louis Farrakhan and the Nation of Islam. // Tel Aviv University. Архивиран от оригинала на 12 януари 2012. Посетен на 1 февруари 2012.
  10. Tatum, Sophie. Nation of Islam leader Farrakhan delivers anti-Semitic speech. // CNN, 1 март 2018. Посетен на 2 март 2018.
  11. MacFarquhar, Neil. Nation of Islam at a Crossroad as Leader Exits. // The New York Times. 26 февруари 2007.
  12. C. Eric Lincoln. Black Muslims in America. Wm. B. Eerdmans Publishing Co., 1994. ISBN 0-8028-0703-8. с. 88 – 89, 218.
  13. Gardell, Mattias. In the Name of Elijah Muhammad: Louis Farrakhan and The Nation of Islam. Duke University Press, 26 септември 1996. ISBN 0822318458.
  14. а б в J. Gordon Melton. Nation of Islam. // Encyclopædia Britannica, 19 ноември 2019. Посетен на 14 август 2020.
  15. Barboza, Steven. American Jihad: Islam After Malcolm X. New York, Image Books, 1994. ISBN 978-0-385-47694-2. с. 95 – 96.
  16. Mohammed, Asahed. Nation of Islam Auditors graduation held for third Saviours' Day in a row. // Final Call. 28 февруари 2013. Посетен на 22 април 2013.