Началник на конницата

Древен Рим Тази статия е част от сериите за Древен Рим.
Периоди
Седемте царе на Рим 753 пр.н.е. – 509 пр.н.е.
Римска република 508 пр.н.е. – 27 пр.н.е.
Римска империя 27 пр.н.е. – 476/1453
Принципат Западна империя	Доминат Източна империя

Обикновени магистратури
Консул Претор Квестор Промагистрат	Едил Трибун Цензор Управител на Рим
Извънредни магистратури
Диктатор Началник на конницата	Триумвират Децемвири
Мандатни длъжности
Понтифекс Легат Dux Officium Префект Викариус Vigintisexviri Ликтор	Магистър Милитум Император Принцепс Август Цезар Тетрархия
Институции, римско право
Сенат Cursus honorum Римско събрание Колегии	Римско право Римско гражданство Imperium
редактиране

Началник на конницата (на латински: Magister Equitum) е магистратура, съществувала още през Царската епоха, но само като военна длъжност. По време на Римската република началникът на конницата бил избиран от диктатор като негов помощник. През своя мандат се ползвал от пълен имунитет, но бил длъжен да предаде пълномощията си заедно с диктатора. Във войската бил негов началник-щаб. Началник конница са били Марк Антоний, както и Марк Емилий Лепид (избран за началник на конницата от Юлий Цезар).