Началник на конницата
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Древен Рим
|
|
|---|---|
| Периоди | |
| Седемте царе на Рим 753 пр.н.е. – 509 пр.н.е. |
|
| Римска република 508 пр.н.е. – 27 пр.н.е. |
|
| Римска империя 27 пр.н.е. – 476/1453 |
|
| Принципат Западна империя |
Доминат Източна империя |
| Обикновени магистратури | |
| Извънредни магистратури | |
| Мандатни длъжности | |
|
Понтифекс |
|
| Институции, римско право | |
|
редактиране |
|
Началник на конницата (на латински: Magister Equitum) е магистратура, съществувала още през Царската епоха, но само като военна длъжност. По време на Римската република началникът на конницата бил избиран от диктатор като негов помощник. През своя мандат се ползвал от пълен имунитет, но бил длъжен да предаде пълномощията си заедно с диктатора. Във войската бил негов началник-щаб. Началник конница са били Марк Антоний, както и Марк Емилий Лепид (избран за началник на конницата от Юлий Цезар).
