Началник на конницата

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Древен Рим

Roman SPQR banner.svg


Тази статия  е част от сериите
за Древен Рим.


Периоди
Седемте царе на Рим
753 пр.н.е. – 509 пр.н.е.
Римска република
508 пр.н.е. – 27 пр.н.е.
Римска империя
27 пр.н.е. – 476/1453
Принципат
Западна империя
Доминат
Източна империя
Обикновени магистратури

Консул
Претор
Квестор
Промагистрат

Едил
Трибун
Цензор
Управител на Рим

Извънредни магистратури

Диктатор
Началник на конницата

Триумвират
Децемвири
 

Мандатни длъжности

Понтифекс
Легат
Dux
Officium
Префект
Викариус
Vigintisexviri
Ликтор

Магистър Милитум
Император
Принцепс
Август
Цезар
Тетрархия

Институции, римско право

Сенат
Cursus honorum
Римско събрание
Колегии

Римско право
Римско гражданство
Imperium


редактиране

Началник на конницата (на латински: Magister Equitum) е магистратура, съществувала още през Царската епоха, но само като военна длъжност. По време на Римската република началникът на конницата бил избиран от диктатор като негов помощник. През своя мандат се ползвал от пълен имунитет, но бил длъжен да предаде пълномощията си заедно с диктатора. Във войската бил негов началник-щаб. Началник конница са били Марк Антоний, както и Марк Емилий Лепид (избран за началник на конницата от Юлий Цезар).

Вижте също[редактиране | edit source]