Начертание (документ)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на начертание.

Начертание (на сръбски: Начертаније) е таен документ по въпроса „каква следва да е външната политика на Княжество Сърбия“. Негов автор е Илия Гарашанин . Написан е в 1844 година. Издържан е в духа на сърбошовинизма, иредентизма и балканския панславизъм; по същество слага началото на пансърбизма. След изготвянето на документа, незабавно се пристъпва към осъществяването му на практика, т.е. на всички сръбски правителства и държавни глави той е бил известен, и в своите си цели и външнополитически действия, те са се ръководили от него.

Съдържание[редактиране | редактиране на кода]

За да бъде изградена независима сръбска южнославянска държава, според Гарашанин, трябва системно да се води революционна пропаганда сред южните славяни под турско и австрийско иго, и да се ратува /от ср. рат - война/ Сърбия да получи икономическа независимост и излаз на море. В Начертанието Гарашанин признава, че измежду всички южни славяни, най-многобройни са българите, към които сръбската страна трябва да има специална асимилационна политика. Тази политика трябва да включва преди всичко печатане на български книги в Сръбското княжество, но със сръбска азбука и на основата на т.нар. Вукова реформа, както и да се наблегне и засили обучението на българи за свещеници в сръбски духовни учебни заведения.

Реакция[редактиране | редактиране на кода]

Начертанието става основа за развитието на сръбската външна политика. Въпреки това трудът дълго време остава пазен в тайна, за да не предизвика отрицателна реакция най-вече у съседната Австро-Унгария. То е наужким разкрито от австро-унгарската дипломация и за първи път е обнародвано в 1906 г. след т.нар. майски преврат, въпреки че Начертанието е изцяло обслужвало имперските външнополитически въжделения на Виена в преторианска префектура Илирик от самото си създаване. [1], като правителството във Виена си дава за пред останалите велики сили вид, че реагира крайно отрицателно на него. Тъй като голяма част от управляваните тогава от Австро-Унгария земи на днешна Босна и Херцеговина са били населени със славяни, които биха били много по-лесно асимилирани и присъединени към Сърбия, австро-унгарските власти са искали вместо това да насочат сръбската експанзия на изток и на юг - към земите, населени предимно с българи.

Значение[редактиране | редактиране на кода]

Начертанието е една от основите за развитието на великосръбската доктрина, както и една от предпоставките за по-късното създаване на македонизма като алтернативен (след провалилата се след Първата световна война сърбизация) способ за трайно овладяване на земите във Вардарска Македония.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Манчев, Кръстьо. История на балканските народи. Парадигма, ISBN 954-326-033-8, ISBN 978-954-326-033-1, 2006.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]