Начи (тежък крайцер, 1927)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
„Начи“
那智
Heavy cruiser Nachi.jpg
Тежкият крайцер „Начи“ малко преди влизането му в строй
Флаг Япония Япония
Клас и тип Тежък крайцер от типа „Миоко“
Производител Морски арсенал, Куре, Япония.
Живот
Заложен 26 ноември 1924 г.
Спуснат на вода 15 юни 1927 г.
Влиза в строй 26 ноември 1928 г.
Изведен от
експлоатация
потопен на 5 ноември 1944 г.
Състояние извън експлоатация
Характеристика
Дължина 201,74/203,76 m (максимална, след модернизацията)
Ширина 19 m
20,73 m (след модернизацията)
Газене 6,23 m
6,35 m (след модернизацията)
Задвижване 4 парни турбини Kampon;
12 парни водотръбни котли Kampon;
4 гребни винта;
130 000 к.с.
Скорост 35,5 възела
(65,7 km/h)
Водоизместимост 10 980 t (стандартна),
14 194 t (пълна)[1]
След модернизацията:
12 342 t (стандартна),
15 933 t (пълна)[2]
Броня пояс: 102 mm;
палуба: 32 – 35 mm;
кули ГК: 25 mm;
Противоторпедна преграда: 58 mm
Екипаж 764 души
Далечина на
плаване
8 000 морски мили при 14 възела ход
Въоръжение
Артилерия 5x2 200 mm;
Зенитна артилерия:
6x1 120 mm;
2 7,7 mm картечници
След модернизацията:
5x2 203 mm;
4x2 127 mm;
4x2 25 mm(до 52 към края на войната);
2x2 13,2 mm Тип 93 картечници
Самолети до 2 хидроплана
1 катапулт
След модернизацията:
до 4 хидроплана;
2 катапулта
Торпеда 4x3 610 mm ТА Тип 12
(24 торпеда Тип 8)
След модернизацията:
4x4 610 mm ТА Тип 92;
(24 торпеда Тип 93)
„Начи“
那智
в Общомедия

Начи (на японски: 那智) е тежък крайцер[Коментари 1] на Императорските ВМС на Япония. Вторият заложен и първи влязъл в строй кораб от типа „Миоко“. Носи името „Начи“ в чест на планината в префектура Вакаяма.

Построен е в Куре в периода 1924 – 1928 г. Активно се използва в междувоенния период, през 1934 – 1935 и 1939 – 1940 г. преминава две големи модернизации.

Има активно участие в бойните действия на Тихоокеанския театър на военните действия през Втората световна война в първата половина на 1942 г. в състава на 5-та дивизия крайцери участва в превземането на Филипините и Нидерландска Индия. В сражението в Яванско море, на 27 февруари 1942 г., е флагман на адмирал Такаги, потопява с торпеда холандския крайцер „Ява“. Участва и във Второто сражение в Яванско море от 1 март. От пролетта на 1942 г. е флагман на Пети флот, това си качество участва в Алеутската операция, провеждането на конвои до Ату и Киски, сраженията при Командорските острови и в залива Лейте. На 5 ноември 1944 г. „Начи“ е потопен в Манилския залив от палубната авиация на американските самолетоносачи „Лексингтън“ и „Тикондерога“.

Строителство[редактиране | редактиране на кода]

Поръчката за строителство на първата двойка 10 000–тонни крайцери, на стойност по 21,9 млн. йени, е дадена през пролетта на 1923 г[3]. На 11 декември 1923 г. на крайцер №6 (втори в двойката) е присвоено названието „Начи“, в чест на планината в югоизтока на префектура Вакаяма. Това име се използва в ЯИФ за първи път, макар по-рано и да е в числото на запазените за наименуването на 8000-тонните кораби от програмата „8 – 8“[4].

„Начи“ на ходови изпитания.

На 26 ноември 1924 г. неговия корпус е заложен на стапел №3 на Морския арсенал в Куре[5]. „Начи“ се строи по-бързо от главния „Миоко“. Неговото спускане на вода вече е насрочен за 15 октомври 1926 г., но поради падането, на 24 декември 1925 г., на два претоварени портални крана носовата част на корпуса на крайцера е сериозно повредена, което отлага слизането му от стапела с осем месеца[6].

На вода „Начи“ е спуснат на 15 юни 1927 г. в присъствието на принц Моримаса Нашимото и 35 000 зрителя[6]. Прието е политическото решение максимално бързо да бъде въведен в строй, за да участва в планирания за 4 декември 1928 г. морски преглед, в чест на коронацията на император Хирохито. На ходовите изпитания, на 22 октомври 1928 г., при остров Угуруджима при водоизместимост 12 200 тона и мощност на машините 131 481 к.с. той развива 35,531 възела, което малко надхвърля контрактните 35,5[7]. На 20 ноември същата година „Начи“ е приет от флота, без да има, обаче, част от приборите за управление на огъня, катапулта и щитове на 120–мм оръдия[8].

История на службата[редактиране | редактиране на кода]

Довоенна[редактиране | редактиране на кода]

След влизането си в строй „Начи“ участва в морския парад в чест на коронацията на император Хирохито на 4 декември 1928 г. След това той е върнат при строителя за докомплектуване, където се намира до април 1929 г[8].

На 28 – 29 май 1929 г. Хирохито на борда на „Начи“ прави инспекционно пътуване по предприятията в градовете на региона Кансай[9]. През ноември четирите кораба от типа „Миоко“ са зачислени в състава на 4-та дивизия крайцери на Втори флот[10].

От 17 май до 19 юни 1930 г. „Начи“ заедно с останалите влизащи в съединението единици извършва плаване в южните морета за проверка на работата на системите при тропически климат. На 26 ноември всички те участват в морския преглед в Йокосука. В края на годината на крайцера първия комин е удължен с 2 м за намаляване на обгазяването на мостика, също на двата комина са поставени дъждезащитни калпаци[10].

От 29 март до края на април 1931 г. 4-та дивизия заедно с „Фурутака“ и „Аоба“ действа в района на Циндао, през август и септември тя участва в учения. От ноември на крайцера започват работи по замяната на оръдията на ГК с новите тип 3 №2, преправяне на погребите и подемниците съобразно по-тежките боеприпаси, а също и подобряване на вентилацията. На 4 август 1932 г. в хода на ежегодните маневри на флота „Начи“ заедно с „Миоко“ участва в стрелбите с новите бронебойни снаряди тип 91 по кораба-цел „Хайкан №4“ (бивш минен заградител „Асо“, до 1905 г. – руския броненосен крайцерБаян“), потопен след това с торпеда на подводници[10].

На 16 – 21 август 1933 г. „Начи“ заедно с еднотипните кораби (влизащи сега в състава на 5-та дивизия крайцери) прави поредното си в южните морета, а на 21–ви участва в Йокохама. На 11 декември в предверието на началото на първата голяма негова модернизация заедно с „Миоко“ е предаден на дивизията за охрана на района на Куре, а на 1 февруари 1934—та в аналогичното съединение, прикриващо района на Сасебо[11].

Първия етап от работите по „Начи“ е изпълнен от февруари до юни 1935 г., в хода му са демонтирани старите зенитни оръдия, неподвижните торпедни апарати и катапулта с хангара за самолетите (вместо тях са поставени нови: съответно 4 × 2 127–мм/40 тип 89, 2 × 4 ТА тип 92 модел 1, 2 × тип №2 модел 3), първото ниво на надстройка е удължено до 4–та кула на ГК (образувайки нова палуба – зенитната), старите противоторпедни були са заменени с увеличени, вместо ненадеждните електродвигатели за крайцерски ход са поставени индукционни турбини, на средната палуба са направени допълнителни помещения за нарасналия екипаж[12]. След края на ремонта и до 10 юли крайцера изпълнява ролята на учебен артилерийски кораб. След това, от средата на юли и до 2 октомври, участва в ежегодните маневри, преминавайки, на 26 септември, заедно с другите единици на Четвърти флот през центъра на тайфун[13]. През октомври „Начи“ заедно с останалите еднотипни кораби преминава втори етап на модернизационни работи, получавайки нови прожектори и две четирицевни 13,2–мм картечници, също тогава са преместени СУАЗО тип 91 и картечниците тип Люис[14]. Третия етап е проведен на същото място в периода януари – март 1936 г. според резултатите от разследванията на инцидента с Четвърти флот и взрива в кулата на крайцера „Ашигара“: слабите места на корпуса са усилени с 25–мм плочи, подобрена е системата за продувка на стволовете на оръдията на ГК след изстрел[15]. През април 5–та дивизия провежда учения със стрелби в Жълто море[16]. Накрая, от 25 май до 29 юни „Начи“ заедно с „Миоко“ и „Хагуро“ преминава в Сасебо четвъртия етап работи, при който поставят по-мощен двигател на товарната стрела на гротмачтата, а нейните опори са усилени. През август – септември крайцера участва в ежегодните маневри на флота, правейки поход в района на Тайван[17].

В периода 27 март – 6 април 1937 г. „Начи“ заедно с „Миоко“ и „Хагуро“ има кратък поход в района на Циндао и обратно. След началото на Втората японо–китайска война всички четири крайцера от типа „Миоко“, „Мая“ и 2–ра ескадра разрушители участват в прехвърлянето в Шанхай на 3–та пехотна дивизия на ЯИА в периода 20 – 23 август[18]. Самия „Начи“ при това, на 20 – 21 август, превозва щабовете на 3-та пехотна дивизия и влизащия в нейния състав 6-ти пехотен полк от Ацута до островите Маан[9]. През септември и ноември заедно с „Хагуро“ той прави няколко още няколко похода към бреговете на Северен Китай и след това, на 1 декември, е изваден в резерва[19].

Втората голяма модернизация крайцера преминава в периода от януари 1939 до март 1940 г. в Сасебо[19]. Тя се състои в поставянето на втора двойка торпедни апарати, четири сдвоени зенитни автомата тип 96 и две сдвоени картечници тип 93 (четирицевните са свалени), катапулта е заменен с нов тип №2 модел 5, булите са заменени с подобрени, приборите за управление на огъня са поставени като на „Ашигара“. Също е оборудван централен пост за свръзка, шифровъчна стая и централизиран пост за управление на наводняването и пресушаване на отсеците[20].

В периода 17 февруари – 12 март 1941 г. „Начи“ заедно с „Хагуро“ има поход от Сасэбо към бреговете на Южен Китай и обратно. След докуване на 13 – 20 март, той в периода 29 март – 8 април плава до островите Палау, а на 12 – 26 се връща назад. През май на крайцера поставят размагнитваща набмотка на корпуса и поста за управление на торпедния огън на фокмачтата – като на преминалия втората модернизация последен „Миоко“[19].

Лятото на 1941 „Начи“ провежда занимавайки се с бойна подготовка при японските брегове, в началото на септември преминава докуване в Сасебо[19]. На 23 ноември крайцера отплава от Куре с пълни запаси боекомплект, гориво и припаси, и спирайки по пътя в Сасебо и Мако, на 6 декември пристига на островите Палау[21].

По време на Втората световна война[редактиране | редактиране на кода]

След началото на войната „Начи“ заедно с „Миоко“ и „Хагуро“ участва в операция „M“ (превземането на южната част на Филипините). На 11 декември той прикрива десанта в Легаспи, на 19 – 20 – при Давао, 24 – на остров Холо. На 4 януари 1942 г. поради повреди при бомбардировка на флагманския кораб на 5-та дивизия „Миоко“ (на стоящия на 500 м от него „Начи“ от осколките на същата бомба на B-17 е разбит прожектор и е ранен командира на артилерийската БЧ) нейният командващ адмирал Такео Такаги пренася своя флаг на „Начи“[22][9].

На 9 януари крайцера заедно с „Хагуро“ отплава от Давао за участие в операция „H“ (превземането на Сулавеси), в хода ѝ първоначално съпровождайки транспортите, а след това прикрива стоварването на войските на 11-ти при Манадо и Кема, 24-ти при Кендари[23]. На 26-ти е атакуван от американската подводница „Сейлфиш“, пуснала по него четири торпеда Mk 14. Макар нейния командир, капитан 3-ти ранг Воуг, да твърди, че е чул взривове и звук от спирането на винтове, „Начи“ и „Хагуро“ нямат никакви повреди[9].

На 30 януари крайцера прикрива десанта на Амбон, а на 9 февруари – в Макасар. Престоявайки от 10 по 17 февруари в залива Старинг, на 20-ти той поддържа превземането на Дили и Купанг на Тимор[23].

На 27 февруари „Начи“ (флагман на адмирал Такео Такаги) и „Хагуро“ съвместно с 2-ра и 4-та ЕР (леките крайцери „Нака“ и „Джинцу“, 14 разрушителя) участват в сражение в Яванско море с флота на ABDA (2 тежки и 3 леки крайцера, 9 разрушителя)[24]. На първия етап от боя, първоначално представляващ артилерийски дуел на много големи дистанции („Начи“ открива огън в 16:16 на далечина от 25,6 км[25]) и продължил около час, крайцера произвежда 845 изстрела с главния калибър и постига съвместно с „Хагуро“ пет попадения[26]: две в „Hr. Ms. De Ruyter (1936)“, две в „HMS Exeter (1929)“ и едно в „Хюстън“[27]. Сериозни последствия има само едно от тях – в 17:08 203-мм снаряд на „Хагуро“ уцелва котелното отделение на „Ексетър“, снижавайки скоростта му до 11 възела и принуждавайки го да излезе от боя поради липса на захранване за оръдейните кули[28]. В хода на последващата атака на разрушителите на съюзниците двата кораба изстрелват още 302 203-мм снаряда (вероятно, без нито едно попадение) и обръщат на север, прекратявайки огневия контакт[27][29]. Накрая, в хода на нощната фаза на сражението в 23:46 едно от осемте пуснати от „Начи“ четиринадесет минути по-рано торпеда тип 93 поразява „Ява“ в района на кърмовитепогреби, предизвиквайки тяхната детонация и откъсване на кърмата с дължина около 30 метра, крайцера след това се задържа на вода 15 минути[30].

На 1 март 1942 г. „Начи“ участва в довършването на останките от флота на ABDA („Ексетър“ с два разрушителя), известно като второто сражение в Яванско море. Поради големия разход на боеприпаси в предходния бой неговия принос, както и на „Хагуро“, е силно ограничен – 170 изстреляни 203-мм снаряди и 4 торпеда, основната роля изиграват „Миоко“ и „Ашигара“ с разрушителите[27].

Състава на въоръжението на крайцера „Начи“ в разничните години
декември 1928[8] април 1929[1] декември 1932[10] юни 1935[12] октомври 1935[14] март 1940[14] май 1943 [31] януари 1944 [32] октомври 1944[33]
Главен калибър 5 × 2 – 200-мм/50 тип 3 №1 5 × 2 – 203,2-мм/50 тип 3 №2
Универсална артилерия 6 × 1 – 120-мм/45 тип 3 4 × 2 – 127–мм/40 тип 89
Малокалибрена зенитна артилерия 2 × 1 7,7-мм Люис 2 × 4 13,2-мм тип 93,
2 × 1 7,7-мм Люис
4 × 2 – 25-мм/60 тип 96,
2 × 2 13,2-мм тип 93
8 × 2 – 25-мм/60 тип 96,
2 × 2 13,2-мм тип 93
8 × 2, 8 × 1— 25-мм/60 тип 96 10 × 2, 28 × 1— 25-мм/60 тип 96
Торпедно въоръжение 4 × 3 – 610-мм ТА тип 12 2 × 4 – 610-мм ТА тип 92 модел 1 4 × 4 – 610-мм ТА тип 92 модел 1 2 × 4 – 610-мм ТА тип 92 модел 1
Катапулти 1 × тип №1 модел 1 2 × тип №2 модел 3 2 × тип №2 модел 5

На 2 – 17 март „Начи“ плава за Сасэбо (с престои в Кендари и Макасар)[34], където е изключен от състава на 5-та дивизия, и до 7 април е в ремонт с докуване. При това той е преоборудван във флагмански кораб за действие в северни води[35], и след поход на 7 – 25 април към бреговете на Хокайдо, на 29-ти на него вдига своя флаг командващия Пети флот вицеадмирал Хосогая. На 3 май крайцера преминава в Акеши и отплават оттам на 6-ти, насочвайки се за Курилите. Но на 10 – 12 той съвместно с „Тама“ буксира по обратния маршрут танкера „Сирия“, който е с повреден рул. На 12 – 15 май „Начи“ преминава в Оминато, където влиза за ремонт[36].

На 2 юни крайцера пристига в Парамушир, и след зареждане от танкера „Нисан-Мару“, на 3 юни, излиза в морето за участие в операцията „AL“. До завръщането си в Оминато, на 23-ти, той прикрива стоварването на войски на Ату, патрулирайки океана южно от острова. На 28 юни – 14 юли „Начи“ прави втори поход в този район, а след това, от 24 до 30, докува в Йокосука. От 14 юли той е предаден в състава на 21-ва дивизия крайцери („Тама“ и „Кисо“), оставайки при това флагман на Пети флот[36]. На 2 август „Начи“ отплава от Йокосука и до март 1943 г. курсира по маршрута Парамушир – Оминато. На 30 септември 1942 г. поради лъжливо съобщение за появата на американски кораби той излиза за тяхното прихващане, през февруари преминава ремонт в Сасебо (с поставянето на ветрозащитни козирки)[9][37].

На 26 март 1943 г. „Начи“ в състава на Северното съединение участва в сражението при Командорските острови. В хода му той изстрелва 707 203-мм снаряда и 16 торпеда Тип 93, нанасяйки повреди на крайцера „Солт Лейк Сити“ и разрушителя „Бейли“, получавайки при това от ответния огън пет попадения. Всички те са нанесени от огъня на 127-мм оръдия. Първия снаряд детонира в задната част на компасния мостик, прекъсвайки част от електрическите вриги на системата за управление на огъня, втория поврежда една от подпорите на фокмачтата, третия – катапулт и един от хидросамолетите. Четвъртия снаряд уцелва кула на ГК №1, заклинвайки я, петия – в сигналната платформа по десния борд. Екипажа на крайцера губи в хода на боя 14 човека убити и 27 ранени[38].

На 3 април „Начи“ пристига в Йокосука и влиза там за ремонт, продължил до 11 май[38]. Освен поправка на повредите, на него са поставени радиолокатор за откриване на въздушни цели №21 и допълнително 4 сдвоени зенитни автомата тип 96, с довеждането на броя техни стволове до 16[31].

В периоса май – юни крайцера отново курсира от Оминато за Парамушир и обратно. На 10 – 15 юли той заедно с „Мая“ излиза за евакуацията на гарнизона на остров Киска, но са принудени да се върнат поради лошите метеоусловия. На 5 август Северното съединение е разформировано, и Пети флот заедно с „Начи“ започва организационно да влиза във флота на Североизточната зона[38].

В края на август на крайцера в Оминато, за опитни цели, е поставен универсален радар №21 3-та модификация. На 6 септември при излизане от пристанището „Начи“ е атакуван от американската подводница „Халибат“, изстрелва по него 4 торпеда, от които уцелва само една и без да се взривява, нанася само незначителни повреди. В периода септември – ноември крайцера действа в северните води. От 9 декември до 15 януари 1944 г. той преминава в Сасебо втората си военна модернизация[39], при която са добавени 8 единични автомата тип 96 (бров стволове след това става 24) и радиолокатор за откриване на надводни цели №22, опитната РЛС №21 3-та модификация е заменена с обикновената 2-ра модификация[32]. В периода февруари – март „Начи“ има плавания в Токуяма и залива Муцу, а от 2 април до 2 август заедно с „Ашигара“ се намира в състава на охранителния район Оминато[39], с прекъсване за ремонт в Йокосука през двайстите числа на юни. До октомври крайцера не напуска пределите на Вътрешното море, през втората половина на септември в Куре преминава трета военна модернизация[40], с добавяне на зенитни автомати – още 2 сдвоени и 20 единични (вече с общ брой – 48), поставянето на РЛС за ОВЦ №13 и демонтаж на втората двойка торпедни апарати. Също РЛС за ОНЦ №22 4-та модификация се модернизира с поставянето на суперхетеродинен приемник и позволява вече след това да се управлява с нея артилерийския огън, станалите ненужни визьори за следене на целта тип 92 са свалени[33].

На 14 – 16 октомври 21-ва дивизия („Начи“ и „Ашигара“, командващ – вицеадмирал Кийохиде Шима) преминава на остров Амамиошима[41]. На 23-ти, в рамките на подготовката за операцията „Сьо Го“, тя пристига в залива Корон на Филипините и се влива в състава на Второ атакуващо съединение, „Начи“ става негов флагман[42]. Сутринта на 25 октомври в пролива Суригао двата крайцера в хода на скоротечния бой с корабите на Олдендорф пускат по 8 торпеда, без да имат попадения, и се връщат след това в Манила[43]. Тогава „Начи“ таранира повредения „Могами“, получавайки 15-метрова пробойна по левия борд в носа и ограничение по максимална скорост от 20 възела, също е разрушена 127-мм установка №2[44].

На 27 – 28 октомври заедно с „Ашигара“ той преминава от залива Корон в Манила и е поставен в док на кораборемонтен завод №103 в Кавите. На 29-ти крайцера е подложен на нападение от палубната авиация на американското оперативно съединение 38.2, получавайки попадение от авиобомба в района на катапулта, 53 члена на екипажа са убити и ранени[45]. На 2 ноември ремонта е завършен и крайцера започва подготовка за участие в операцията „TA“ (провеждане на войскови конвои до Ормок на остров Лейте)[9].

Гибелта на „Начи“, 5 ноември 1944 г.
„Начи“, маневриращ по време на нападението.  
„Начи“ в началото на четвъртата вълна.  
Потъващата централна част на „Начи“.  

Сутринта на 5 ноември 1944 г. „Начи“ в Манилския залив е атакуван от палубната авиация на американските самолетоносачи „USS Lexington (CV-16)“ и „USS Ticonderoga (CV-14)“ от оперативно съединение 38.3 на контраадмирал Шерман. В хода на първите две вълни крайцера не получава никакви повреди и плава в открито море, но около 12:50 той е подложен на трета атака в състава примерно на 60 самолета, получавайки два или три торпедни и пет бомбови попадения, и в резултат на наводняване на котелните отделения по десния борд губи ход. Към 14:00 крена е изравнен чрез контранаводняване, върви подготовка за пускане на машините или буксировка с помощта на разрушителя „Акебоно“. В 14:45 „Начи“ е подложен на четвърта атака, получавайки в кратък промеждутък време попадания от 5 торпеда, 15 бомби и 16 ракети и е разкъсан на три части, централната потъва в 14:50 в точката с координати 14°31′ с. ш. 120°44′ и. д. / 14.516667° с. ш. 120.733333° и. д. Загиват 807 члена на екипажа, включая и командира на крайцера капитан 1-ви ранг Каноока и 74 члена на щаба на Пети флот (адмирал Шима към момента боя се намира на брега), около 220 са спасени от разрушителите „Касуми“ и „Ушио“[9], независимо от активното противодействие на американската авиация[46].

На 20 януари 1945 г. „Начи“ е изключен от списъците на флота[45].

Съдба на останките на кораба[редактиране | редактиране на кода]

В периода март – април 1945 г. мястото на гибелта на крайцера е посетено от водолазите на американския кораб „Шантеклер[45]. Те откриват лежащите на дълбочина от 30 метра с крен 45° на десния борд централна и кърмова части на кораба, откъсната по-рано носова част не е намерена. В хода на 296 потапяния на повърхността са извадени няколко антени на радиолокатори, картите на японските укрепления на Лусон, кодовите книги и парични знаци на сума от два милиона йени[9]. След завършване на работите мачтите на крайцера са взривени, за да не пречат на движението по фарватера[47].

В следвоенното време се разпространяват слухове за наличието на борда на „Начи“ злато[47]. Примерно към 1970–те години останките на крайцера са напълно премахнати от дъното като представляващи навигационна опасност[47], през 2000 година търсещият ги активно австралийски дайвър Кевин Денли вече не може да намери нищо от тях. Той открива, че при обикновено указваното им местоположение (западно или югозападно от остров Корехидор) те се намират реално в диаметрално противоположното направление, известно по документите от „Шантеклер“ – почти в центъра на Манилския залив, на главния корабоплавателен път[9].

Командири[редактиране | редактиране на кода]

  • 10.9.1928 – 30.11.1929 капитан 1-ви ранг (тайса) Йошиюки Ниияма (на японски: 新山良幸)[48];
  • 30.11.1929 – 1.12.1930 капитан 1-ви ранг (тайса) Джиро Ониши (на японски: 大西次郎)[49];
  • 1.12.1930 – 1.12.1931 капитан 1-ви ранг (тайса) Нобору Хирата (на японски: 平田昇);
  • 1.12.1931 – 1.12.1932 капитан 1-ви ранг (тайса) Хиройоши Табата (на японски: 田畑啓義)[50];
  • 1.12.1932 – 15.11.1933 капитан 1-ви ранг (тайса) Йошиносуке Овада (на японски: 大和田芳之介)[51];
  • 15.11.1933 – 15.11.1934 капитан 1-ви ранг (тайса) Футина Ивайхара (на японски: 祝原不知名)[52];
  • 15.11.1934 – 2.12.1935 капитан 1-ви ранг (тайса) Терухиса Комацу (на японски: 小松輝久)[53];
  • 2.12.1935 – 16.11.1936 капитан 1-ви ранг (тайса) Мититаро Тоцука (на японски: 戸塚道太郎)[54];
  • 15.11.1936 – 1.12.1937 капитан 1-ви ранг (тайса) Рьоджо Фукуда (на японски: 福田良三)[55];
  • 1.12.1937 – 10.10.1939 капитан 1-ви ранг (тайса) Канки Ивагое (на японски: 岩越寒季)[56];
  • (исполняющий обязанности) 10.10.1939 – 15.11.1939 капитан 1 ранга (тайса) Цутому Сато (на японски: 佐藤勉)[57];
  • 15.11.1939 – 15.11.1940 капитан 1-ви ранг (тайса) Сукейоши Яцуширо (на японски: 八代祐吉)[58];
  • 15.11.1940 – 20.8.1941 капитан 1-ви ранг (тайса) Тамоцу Такама (на японски: 高間完)[59];
  • 20.8.1941 – 16.11.1942 капитан 1-ви ранг (тайса)[Коментари 2] Такахико Кийота (на японски: 清田孝彦)[60];
  • 16.11.1942 – 10.9.1943 капитан 1-ви ранг (тайса) Акира Соне (на японски: 曽爾章)[61];
  • 10.9.1943 – 20.8.1944 капитан 1-ви ранг (тайса) Широ Сибуя (на японски: 渋谷紫郎)[62];
  • 20.8.1944 – 5.11.1944 капитан 1-ви ранг (тайса)[Коментари 3] Емпей Каноока (на японски: 鹿岡円平)[63].

Коментари[редактиране | редактиране на кода]

  1. При влизането му в строй е класифициран като крайцер 1-ви клас (ито дзюнъйокан, по водоизместимост), от 1931 г. като клас A (ко-кю дзюнъйокан, с 8-дюймов главен калибър, т.е. тежък).
  2. Контраадмирал (сьосьо) от 1 ноември 1942 г.
  3. Пъсмъртно произведен в контраадмирал (сьосьо).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Лакруа и Уэллс, 1997, p. 809
  2. Лакруа и Уэллс, 1997, p. 812
  3. Лакруа и Уэллс, 1997, p. 84
  4. Лакруа и Уэллс, 1997, p. 87
  5. Лакруа и Уэллс, 1997, p. 808
  6. а б Лакруа и Уэллс, 1997, p. 85
  7. Лакруа и Уэллс, 1997, p. 107
  8. а б в Лакруа и Уэллс, 1997, p. 86
  9. а б в г д е ж з и Хакетт и Кингсепп, 1997
  10. а б в г Лакруа и Уэллс, 1997, p. 109
  11. Лакруа и Уэллс, 1997, p. 113
  12. а б Лакруа и Уэллс, 1997, p. 220 – 224
  13. Лакруа и Уэллс, 1997, p. 224
  14. а б в Лакруа и Уэллс, 1997, p. 224 – 225
  15. Лакруа и Уэллс, 1997, p. 225
  16. Лакруа и Уэллс, 1997, p. 226
  17. Лакруа и Уэллс, 1997, p. 227
  18. Лакруа и Уэллс, 1997, p. 274
  19. а б в г Лакруа и Уэллс, 1997, p. 275
  20. Лакруа и Уэллс, 1997, p. 266 – 269
  21. Лакруа и Уэллс, 1997, p. 276
  22. Лакруа и Уэллс, 1997, p. 296
  23. а б Лакруа и Уэллс, 1997, p. 297
  24. Кокс, 2014, p. 285
  25. Кокс, 2014, p. 290
  26. Кокс, 2014, p. 298
  27. а б в Лакруа и Уэллс, 1997, p. 298
  28. Кокс, 2014, p. 296
  29. Кокс, 2014, p. 302 – 304
  30. Кокс, 2014, p. 317
  31. а б Лакруа и Уэллс, 1997, p. 315
  32. а б Лакруа и Уэллс, 1997, p. 327
  33. а б Лакруа и Уэллс, 1997, p. 342 – 344
  34. Лакруа и Уэллс, 1997, p. 299
  35. Лакруа и Уэллс, 1997, p. 300
  36. а б Лакруа и Уэллс, 1997, p. 302
  37. Лакруа и Уэллс, 1997, p. 314
  38. а б в Лакруа и Уэллс, 1997, p. 316
  39. а б Лакруа и Уэллс, 1997, p. 326
  40. Лакруа и Уэллс, 1997, p. 341
  41. Лакруа и Уэллс, 1997, p. 338
  42. Лакруа и Уэллс, 1997, p. 344
  43. Тулли, 2009, p. 222 – 223
  44. Тулли, 2009, p. 224 – 225
  45. а б в Лакруа и Уэллс, 1997, p. 351
  46. Лакруа и Уэллс, 1997, p. 356
  47. а б в Тулли, 2003
  48. Niiyama, Yoshiyuki. // Imperial Japanese Navy. Посетен на 2014-04-7.
  49. Onishi, Jiro. // Imperial Japanese Navy. Посетен на 2014-04-7.
  50. Tabata, Hiroyoshi. // Imperial Japanese Navy. Посетен на 2014-04-7.
  51. Owada, Yoshinosuke. // Imperial Japanese Navy. Посетен на 2014-04-7.
  52. Iwaihara, Fuchina. // Imperial Japanese Navy. Посетен на 2014-04-7.
  53. Komatsu, Teruhisa. // Imperial Japanese Navy. Посетен на 2014-04-7.
  54. Totsuka, Michitaro. // Imperial Japanese Navy. Посетен на 2014-04-7.
  55. Fukuda, Ryozo. // Imperial Japanese Navy. Посетен на 2014-04-7.
  56. Iwagoe, Kanki. // Imperial Japanese Navy. Посетен на 2014-04-7.
  57. Sato, Tsutomu. // Imperial Japanese Navy. Посетен на 2014-04-7.
  58. Yatsushiro, Sukeyoshi. // Imperial Japanese Navy. Посетен на 2014-04-7.
  59. Takama, Tamotsu. // Imperial Japanese Navy. Посетен на 2014-04-7.
  60. Kiyota, Takahiko. // Imperial Japanese Navy. Посетен на 2014-04-7.
  61. Sone, Akira. // Imperial Japanese Navy. Посетен на 2014-04-7.
  62. Shibuya, Shiro. // Imperial Japanese Navy. Посетен на 2014-04-7.
  63. Kanooka, Enpei. // Imperial Japanese Navy. Посетен на 2014-04-7.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Нати (тяжёлый крейсер)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.