Начо Дживджанов
| Начо Дживджанов | |
| български революционер | |
 | |
| Роден |
1873 г.
|
|---|---|
| Починал | не по-рано от 1943 г.
|
Никола (Начо) Иванов Дживджанов е български революционер, терорист на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Дживджанов е роден в 1873 година[2] в Битоля, тогава в Османската империя. Присъединява се към ВМОРО и действа като куриер и терорист на Организацията.[1] Участва в терористична група заедно с Иван Кафеджията, Кочо Песнаджиев, Миалече Лисолаец и Михаил Димев.[3] В 1902 година е осъден задочно на 101 години затвор и става нелегален в четата на Георги Сугарев и участва в сражението при Никодин и в сражението при Небрегово, Прилепско, както и при Лера, Битолско и при Патовец, Кичевско. С четата на Георги Сугарев и Тодор Фурнаджията, на когото е секретар, се сражават при село Скочивир и Лопатица.[1]
В 1903 година живее в Пловдив заедно с Георги Ковачев, като през септември 1906 година му изпраща портрета си за спомен.[4]
В 1907 година с четата на Иван Наумов – Алябака се сражава при Патевец и при Козичино, Кичевско.[1]
В 1912 - 1913 година е в Битолския затвор. Освободен е след намеса на европейски дипломати.[1]
Изселва се в София, където е деец на Битолското благотворително братство.[5]
На 1 март 1943 година, като жител на София, подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и отпусната от Министерския съвет на Царство България.[1]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- 1 2 3 4 5 6 Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел IV. София, Библиотека Струмски, 2025. с. 308.
- ↑ Към 1 март 1943 година е на 70 години.
- ↑ Спомени на Георги Попхристов
- ↑ Шивачев, Стефан. Колекция снимки на български революционери от Македония от семейния албум на пловдивчанина Георги Ив. Ковачев // Годишник. Пловдивски приности 2009. Род, семейство, отечество. Пловдив, Регионален исторически музей - Пловдив, 2009. с. 195 – 196. Архивиран от оригинала на 23 октомври 2021.
- ↑ Хроника // „Независима Македония“ III (136). София, СМЕО, 20 ноември 1925. с. 3.
