На брега

от Уикипедия, свободната енциклопедия
На брега
On the Beach
РежисьориСтенли Крамър
ПродуцентиСтенли Крамър
СценаристиДжон Пакстън
Базиран на от Невил Шут
В ролитеГрегъри Пек
Ава Гарднър
Фред Астер
Антъни Пъркинс
МузикаЕрнест Голд
ОператорДжузепе Ротуно
МонтажФредерик Кнудтсон
РазпространителСтенли Крамър Продакшънс
Жанрдрама
фантастика
Премиера17 декември 1959
(САЩ)
Времетраене134 минути
Страна САЩ
Езиканглийски
Цветностчерно-бял
Бюджет$ 2 900 000
Външни препратки
IMDb Allmovie
На брега в Общомедия

„На брега“ (на английски: On the Beach) е американски постапокалиптичен фантастичен филм от 1959 година на режисьора Стенли Крамър по романа на Невил Шут с участието на Грегъри Пек, Ава Гарднър, Фред Астер и Антъни Пъркинс.

Филмът описва агонията на човечеството след размяната на ядрени удари в северното полукълбо и трагичните съдби на последните хора в Австралия като завършва с оптимистичния лозунг „Все още има време, братя“.

Премиерата на филма през 1959 година се осъществява едновременно във всички световни столици, включително и Москва.

Сюжет[редактиране | редактиране на кода]

1964 година. В месеците, последвали края на Трета световна война, конфликт довел до опостушаването на Северното полукълбо от замърсената с атомни отлагания атмосфера, избивайки всичко живо там. Бавно въздушните течения понасят отлаганията на юг към единствените останали годни за живеене райони в Южното полукълбо.

В Австралия оцелелите засичат неразбираем Морзов сигнал, идващ от западното крайбрежие на Съединените щати. На последната американска атомна подводница, под командването на Австралийските кралски военноморски сили, е заповядано да отплава на север към САЩ, за да се опита да осъществи контакт с подателя на сигнала. Командир на подводницата е капитан Дуайт Тауърс (Грегъри Пек), на който му се налага да изостави новата си приятелка, алкохоличката Мойра Дейвидсън (Ава Гарднър).

Австралийското правителство организира снабдяването на гражданите със самоубийствени хапчета и инжекции, така че те да могат да доведат нещата по-бързо до своя край, преди да се появи агонията и страданията, причинени от Лъчевата болест. Австралийският морски офицер Питър Холмс (Антъни Пъркинс) и съпругата му Мери (Дона Андерсън), която отказва да приеме предстоящото бедствие, имат бебе-дъщеричка. Призован да пътува с американската подводница в продължение на няколко седмици, Питър се опитва да обясни на Мери как да направи евтаназия на бебето и след това да се самоубие, в случай, че той не се прибрал преди да е настъпил края. Мери реагира много емоционално на перспективата да убие детето и себе си.

Според една от научните теории, радиационните нива в близост до Северния ледовит океан е възможно да са по ниски в сравнение с тези, измерени в средата на Северното полукълбо, което означава, че радиацията може да се разпръсне преди да достигне Южното полукълбо. Проверяването на тази теория е възложено на екипажа на подводницата паралелно с основната им мисия. След като плават до Пойнт Бароу, Аляска, те установяват, че напротив, радиационните нива се засилват.

В близост до Сан Диего, офицера по комуникациите, екипиран в противорадиационен костюм и кислородна маска е изпратен на брега, за да проучи електроцентралата. Той открива, че източник на тайнствения сигнал е една наклонена бутилка от Кока-Кола, която е превързана през гърлото с корда, завързана за отворения прозорец. Окенския бриз отваря и затваря прозореца, от което бутилката се мести и удря в околните метални флакони, като по този начин се превръща в предавател. Използвайки Морзовия код, офицерът изпраща съобщение, в което обяснява ситуацията и след това се връща на подводницата.

Подводницата и нейния екипаж се завръщат в Австралия и се опитват да се насладят на всички удоволствия преди да е настъпил края. Ученият Джулиън Осбърн (Фред Астер) печели Гран При на Австралия, в което много от състезателите, нямайки какво да губят, загиват при различни инциденти. Дуайт и Мойра се отправят на риболовно пътешествие за уикенда. Двамата се настаняват в курорт и прекарват една романтична нощ в стаята си под грохота на надигаща се буря. Завръщайки се в Мелбърн, Тауърс научава, че един от екипажа е развил Лъчева болест. Смъртоносната радиация е пристигнала в града.

Осбърн се самоубива в затворения си гараж, задушавайки се от газовете, отработвани от запаления двигател на автомобила си. Други прибягват до смъртоносните хапчета. Мери Холмс става емоционално неуравновесена и се налага да бъде упоена. Идвайки на себе си, тя разбира, че е дошло времето заедно с Питър и бебето да приемат фаталното лекарство.

Дуайт иска да остане с Мойра, но членовете на екипажа настояват да отплуват към Америка и да умрат у дома си. Тауърс избира дълга пред любовта си и повежда екипа си за тяхното последно плаване към радиоактивните руини на САЩ. Мойра гледа как подводницата се отдалечава от бреговете на Австралия, отправила се на финалното си пътуване към дома. Улиците на Мелбърн опустяват.

В ролите[редактиране | редактиране на кода]

Актьор Роля
Грегъри Пек капитан Дуайт Тауърс
Ава Гарднър Мойра Дейвидсън
Фред Астер Джулиън Осбърн
Антъни Пъркинс лейтенант Питър Холмс
Дона Андерсън Мери Холмс
Джон Тейт адмирал Брайди
Харп МакГуайър лейтенант Съндерстром
Лола Бруукс лейтенант Хосгууд
Кен Уейни лейтенант Бенсън
Гай Долман лейтенант Фаръл
Ричард Мейкъл Дейвис
Джон Мейлън Ралф Суейн
Джо МакКормък Акерман
Лу Върнън Бил Дейвидсън
Кевин Бренан доктор Кинг
Кийт Идън доктор Флетчър
Базил Булър-Мърфи сър Дъглас Фроуд
Пади Моран Стивънс
Грант Тейлър Морган [1]

Продукция[редактиране | редактиране на кода]

Снимките на филма протичат от средата на януари до края на март 1959 година в Австралия. Сцените на брега са заснети на плажовете в Коуи на остров Филип. Една част от филма е снимана в Беруик, а друга във Франкстън, и двете- предградия на Мелбърн. Бюджета на лентата е бил $ 2 900 000.

Римейк[редактиране | редактиране на кода]

Филмът има телевизионен римейк от 2000 година, с участието на Арман Асанте. Филмът е копродукция на Австралия и САЩ.

Награди и номинации[редактиране | редактиране на кода]

  • Награда БАФТА за Стенли Крамър от 1960 година.
  • Награда Синя лента за най-добър чуждоезичен филм от 1961 година.
  • Награда на „Националния борд на кинокритиците“ за един от десетте най-добри филма през 1959 година.
  • Награда Златен глобус за най-добра музика на Ернест Голд от 1960 година.
  • Номинация за Оскар за най-добра музика в драма или комедия за Ернест Голд от 1960 година.
  • Номинация за Оскар за най-добър монтаж на Фредерик Кнудтсон от 1960 година.
  • Номинация за Златен глобус за най-добра драма през 1960 година.
  • Номинация за Златен глобус за най-добър режисьор на Стенли Крамър през 1960 година.
  • Номинация за Златен глобус за най-добра второстепенна мъжка роля на Фред Астер през 1960 година.
  • Номинация за Златен глобус за най-добър филм, насърчаващ световното разбирателство през 1960 година.
  • Номинация за БАФТА за най-добра чуждестранна актриса на Ава Гарднър от 1960 година.
  • Четвърто място за наградата Златен Лоуръл за най-добра драма през 1960 година.[2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Пълен списък на актьори и роли - „На брега“ // Internet Movie Database. Посетен на 8 април 2019.
  2. ↑ Awards for On the Beach // IMDb. Посетен на 2015-2-21. (на английски)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата On the Beach (1959 film) в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=На_брега&oldid=11978081“.