На всеки километър

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
На всеки километър
(първа поредица)
Режисьори Неделчо Чернев,
Любомир Шарланджиев
Сценаристи Свобода Бъчварова,
Евгени Константинов,
Костадин Кюлюмов,
Георги Марков,
Павел Вежинов
В ролите Стефан Данаилов,
Григор Вачков,
Георги Черкелов,
Георги Георгиев-Гец
Музика Атанас Бояджиев,
Петър Ступел
Оператор Емил Вагенщайн
Филмово студио Студия за игрални филми по поръчка на БТ
Разпространител Българска телевизия
Студия за игрални филми
Премиера 20 август 1969 г.
Времетраене 755 минути (13 серии)
Страна Flag of Bulgaria (1967-1971).svg България
Език български
Цветност черно-бял
Външни препратки
IMDb

„На всеки километър“ е български филм от края на 1960-те и началото на 1970-те години.

Филмът е приключенски филм на партизанска тематика. Състои се от 26 серии, разделени в две художествени части (сезони) – първата се развива преди 9 септември 1944, а другата – след това[1] .

Снимките на филма започват през 1969 г. Сред сценаристите на филма са Павел Вежинов и поетът-дисидент Георги Марков. Режисьори са Любомир Шарланджиев и Неделчо Чернев. Продукцията е финансирана от управляващата в България БКП и е посветена на 25-годишнината от преврата на 9 септември 1944 г, тогава представян като народно въстание. Художник на постановката е Петко Бончев.

Песента се изпълнява от Коста Карагеоргиев.

Серии[редактиране | редактиране на кода]

  • 1 серия - „Шлеповете“ - 62 минути
  • 2 серия - „Двете китари“ - 59 минути
  • 3 серия - „Пеещият часовник“ - 72 минути
  • 4 серия - „Трите удивителни“ - 54 минути
  • 5 серия - „Насрещни влакове“ - 58 минути
  • 6 серия - „Осем без десет“ - 50 минути
  • 7 серия - „Магарешката пътека“ - 50 минути
  • 8 серия - „Циганката“ - 66 минути
  • 9 серия - „На всеки километър“ - 57 минути
  • 10 серия - „Великден“ - 54 минути
  • 11 серия - „Възкръсналият мъртвец“ - 65 минути
  • 12 серия - „Рицарският кръст“ - 55 минути
  • 13 серия - „Първият ден“ - 53 минути [2] .

Герои[редактиране | редактиране на кода]

Двамата главни герои, които въплъщават противоположностите и се намират в постоянно противоборство, са майор Деянов и Богдан Велински.

Деянов е сборен образ на дейците на БКП през годините на нелегалната съпротива. Той е убеден комунист, чийто баща е убит по време на Септемврийското въстание от 1923 г. По-късно става агент на съветското разузнаване, участва в Гражданската война в Испания и в партизанското движение в България. Той е емоционален, излъчва момчешки чар, на моменти се изявява като плейбой.

Велински има за прототип полицейския началник от Царство България Никола Гешев. Той първо е млад и пробивен полицай, впоследствие се издига до началник на тайните служби на Царството, а след 9 септември 1944 става агент на американското разузнаване. Велински е пресметлив, с хладен и съобразителен ум. Вярва, че заровете му предсказват изхода от започнатото. Въздържа се от излишна жестокост спрямо комунистите.

Герои на филма са още:

  • Димитър Атанасов (Митко Бомбата) — приятел на Деянов от детството, негов верен съратник. Простодушен, но живописен характер.
  • Майор Симеон Каназирев (Каназирчето) — с майор Деянов са съученици и донякъде приятели в детството, но по време на Септемврийското въстание бащите им застават от двете различни страни на барикадата, което слага край на приятелството им. Образът му е на садистичен и праволинеен военен.
  • Войводата — стар и опитен комунист, участвал във всички нелегални борби на партията. Отличава се със стабилен характер и особеното достойнство на старейшина.
  • Алексей Петрович Вершинин — агент на съветските тайни служби, също отдавнашен съратник на майор Деянов.
  • Гимназистът — появява се в малко серии, но става знаков образ. Въплъщава наивността и силната емоционалност на ремсистите (юношите от РМС) по време на нелегалната съпротива.

Сюжет[редактиране | редактиране на кода]

Първата част на филма проследява борбите на комунистическото движение в периода 1923 – 1944 година. Майор Деянов и Митко Бомбата са нелегални дейци на БКП.

Първи епизод – „Шлеповете“, започва в крайдунавски град, в който току-що е разбито Септемврийското въстание. Войска и полиция, начело с Каназирев-старши конвоират пленени въстаници до кея и пред събралия се народ, пред плачещите им жени, деца и майки, под звуците на военна духова музика, ги натоварват в шлеп, който имат намерение да потопят. Сред пленените са бащата на малкия Никола Деянов и Войводата. Никола (около 11 – 12 годишен) отива при съученика си Симеон Каназирев, и го моли да поиска от баща си да освободи неговия баща. Той обаче отказва и шлепът с въстаниците е потопен. Докато потъват, въстаниците пеят известната социалистическа песен „Ален мак“. Войводата, като физически най-силен, успява да изплува от потъващия съд и да се спаси. Намира малкия Деянов и успява да го изпрати в Съветския съюз.

В първата серия е и първата среща между Велински и Деянов. Те се срещат на малка уличка. Велински вади носната си кърпа, дава му я и му казва да му се обади, за да му намери работа. Детето недоверчиво се отдалечава с подозрителен поглед. Още тук започва двубоят между двамата главни герои.

По-нататък двамата главни положителни герои – майор Деянов и Митко Бомбата, се появяват отраснали и възмъжали през 1937 г. Те преминават през множество перипетии: борба с нацистка подводница, за да превозят по море български интербригадисти за Гражданската война в Испания, участие в самата война, присъединяване към Съпротивата във Франция, разузнаване в Берлин. Най-много от сериите са посветени на участието на положителните герои в партизанското движение в България. В серията „Великден“ майор Деянов застрелва Каназирев в къщата му след драматичен разговор между двамата.

Първата част на сериала завършва със серията „Първият ден“ – в нея е обрисувано в героична светлина вземането на властта на 9 септември 1944 г. По време на цялата първа част майор Деянов и Велински се намират в постоянен пряк сблъсък, като надделява ту единият, ту другият. Полицаят оценява високо качествата на младия комунист и решава да го привлече на своя страна, като за това организира среднощна среща на 4 очи между двамата. След емоционален диалог Деянов отказва.

Във втората част Велински се появява по-рядко, но продължава да бъде главен отрицателен герой. Той се превръща в главатар на международна „фабрика за шпиони“, насочена към разрушаване на новия строй в България. Към „лошите“ се присъединява и полковник Пърси – агент от американското разузнаване на дипломатическа служба в България.

Майор Деянов и Митко Бомбата (към когото вече се обръщат с „капитан Бомбов“), под командването на началника на българското контраразузнаване генерал Бранев, действат срещу изпратени от Велински и американците шпиони и диверсанти.

Както в първата част, противоборството е изпъстрено с драматични обрати. Велински и полк. Пърси успяват с хитрост да пленят Митко Бомбата, но той се измъква с помощта на гръцки рибар-комунист. Преломен момент от втората част е проникването на майор Деянов и Митко Бомбата в централата на Велински, при което Деянов го предупреждава да спре да се занимава с България.

Прожекция на сериала в София през 2002 г. На екрана е Богдан Велински.

В серията „След години“ Велински вече е остарял и уморен човек, който се е отделил от света в малка селска къща. Посещават го полк. Пърси и неговият шеф полк. Лоуел, който иска от него да изпълни мисия в България. Велински неохотно се съгласява, след като американецът го заплашва да му отнеме пенсията. След като пристига в България под прикритието на разсеяния учен професор Мунс, Велински извършва няколко непредсказуеми постъпки – убива американския агент (Johns F6), който му иска контейнера със секретните материали, посещава мястото, на което е била родната му къща, показва на придружаващата го като преводачка българска девойка, че знае български. Всичко това подсказва, че Велински е решил да се разкрие. Велински се е разкаял за делата си, когато е видял как тече животът в България при новата власт. Той е особено шокиран на пионерска заря-проверка, на която като загинали за свободата на родината се обявяват видни комунистически дейци. Пионерче дори завързва червена връзка на Велински.

Сринат психически, той успява да се срещне за пореден път с майор Деянов, като го моли да му се позволи да се предаде и в замяна да завърши дните си мирно и тихо в България. Деянов отказва, като му заявява, че не може да му се разреши да спи спокойно сред роднините на хората, убити по негова заповед. Майорът поставя ултиматум пред Велински – или да си отиде завинаги, или да бъде съден. Велински е потресен от отговора, качва се на влака и отпътува за чужбина. Малко преди граничната бразда, той изпраща телеграма до „Комитет за държавна сигурност“, в която заявява, че е съгласен да се изправи пред съда. Мигновеният отговор на майор Деянов е: „Приятно пътуване“. Психически сринат, Велински получава пристъп и умира във влака.

В последната серия – „Голямата скучна игра“, майор Деянов и Митко Бомбата разкриват схема на западно разузнаване за източване на секретна информация от България и успяват своевременно да подменят секретните данни с фалшиви. Сериалът завършва с отворен край, с кадъра как майор Деянов, Митко Бомбата и Гастон вървят към Айфеловата кула в Париж.

Актьорски състав[редактиране | редактиране на кода]

Роля Изпълнител
Никола Деянов - Сергей /
Серж Омон
Стефан Данаилов
Митко „Бомбата“ /
капитан Димитър Атанасов-„Бомбов“
Григор Вачков
Богдан Велински, полковник от тайната полиция /
капитан Робърт Франк / американски агент /
Майлер / Поатие / Стоянович
Георги Черкелов
„Войводата“ Георги Георгиев - Гец
Алексей Вершинин - „Альоша“ Любомир Кабакчиев
Симеон Каназирев - Бруно /
майор Симеон Каназирев - „Каназирчето“
Петър Пенков
майор Вайс Георги Попов
полковник Нод Евстати Стратев
Пепе Георги Кишкилов
барманът Гастон Петър Чернев
испанката Мария Ани Спасова
предателят Благо Пешев Сотир Майноловски
„Ученика“ Коста Карагеоргиев
Джалма, циганката Пепа Николова
Маргарита - „Марго“ Ани Бакалова
„Шлосера“ Васил Попилиев
„Войника“ Димитър Коканов
Стефчо Олег Ковачев
Елена Каназирева Бояна Кънева
парашутистът Петър Слабаков
Димитър Икономов
Лъчезар Никифоров
Людмил Тодоров
Никола Динев
Катя Чукова
Яким Михов
Илия Пенев
Анани Анев
Иван Янчев
Симеон Ганчев
Любомир Кирилов
Атанас Великов
Стефан Петров
Иван Касабов
Желчо Мандаджиев
Борис Луканов
полковник Джон T. Пърси Коста Цонев
корабният радист / лейтенант Манчев Димитър Милушев
Иля Божилов
Георги Жеков
Данаил Ангелов
Димитър Балкански
Илия Златков
испанската певица Маргарита Радинска
Димитрина Савова
Петър Божилов
Васил Попов
Емилия Драгостинова
Иван Трифонов
Лъчезар Стоянов
Климент Денчев
Саркис Мухибян
Юрий Яковлев
Константин Гугушев
Васил Димитров
Владимир Русинов
Владимир Владиславов
Рачо Рачев
Георги Деничин
Светослав Иванов
Георги Дамянов
Петър Захънов
„55-ти офицер, лейтенант Ханс Титке Иван Джамбазов
Георги Раданов
Александър Притуп
Любен Желязков
Мария Вацулка
Хари Тороманов
селянин Димитър Георгиев
селянин Христо Григоров
кмета Найчо Петров
Лео Конфорти
Марин Петков
Петър Василев
старши полицай Аспарух Сариев
Ванча Дойчева
Иван Обретенов
Никола Дойчев
Нушка Григорова
Александър Симов
Стоян Гъдев
Лили Енева
Иван Стефанов
Георги Георгиев - Гочето
Иван Дорин
Божидар Лечев
Ламби Порязов
Пейчо Пейчев
Андрей Михайлов
Борис Сарафов
Йонка Кацарова
Александър Благоев
Стефан Гадуларов
Димитър Ицмарев
Димитър Бочев
Иван Шарланджиев
Христо Коларов
Георги Ставрев
Стефка Берова
Ани Гунчева
капитан Дойчев / Семов Георги Джубрилов
Кирил Семов
Иван Абаджимаринов
Ценю Маринов
Димитър Йорданов
Христо Дерменджиев
Таня Маринова
Валентин Колев
Климент Стоянов
Николай Димитров
Емил Стефанов
Димитър Миланов
Пенка Груева
Каишков, агент на Велински Борислав Иванов
доктор – агент на Велински Георги Геров
Моис Бениеш
Христина Русева
Тодор Стоянов
Ради Тамамджиев
Любен Митрев
Тодор Дънков
Тодор Широков
Теофан Хранов
Кирил Ковачев
Стефан Сърбов
Пламен Чаров
Иван Златарев
Никола Камбуров
Альоша Бехар
полковник Груев Ганчо Ганчев
Хиндо Касимов
Живко Гарванов
Евтим Вълков
Димитър Манчев
Генчо Димитров
адвокатът Думанов Светозар Неделчев
Борис Шарланджиев
Лъчезар Ангелов
Любка Илиева
Димитър Червен
Марин Тошев
Костадин Стаев

Виж още[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. 1969 – Започва сериалът „На всеки километър“. // БНР. Посетен на 10 септември 2016.
  2. „На всеки километър“, Филмография: Серийни игрални филми /1966—2000/. I част. София: Българска национална телевизия, 2001 г., с. 252—262

Източници[редактиране | редактиране на кода]


Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за