Направо към съдържанието

Нгуги уа Тионго

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Нгуги уа Тионго
Ngũgĩ wa Thiong'o
Нгуги уа Тионго, 2012 г.
Нгуги уа Тионго, 2012 г.
РоденДжеймс Нгуги
5 януари 1938 г.
Починал28 май 2025 г. (87 г.)
Професияписател, драматург, журналист
Националност Кения
Активен период1962 –
Жанрдрама, мемоари, сатира, детска литература, документалистика
Известни творби„Съцветия от кръв“

Повлиян от
СъпругаНджиери (1961 – ?)
Деца5
Уебсайтngugiwathiongo.com
Нгуги уа Тионго в Общомедия

Нгуги уа Тионго (на английски: Ngũgĩ wa Thiong'o) е кенийски драматург и писател на произведения в жанра социална драма, сатира, детска литература, мемоари и документалистика. Пише на английски език, суахили и кикую.[1][2][3][4][5][6][7][8]

Биография и творчество

[редактиране | редактиране на кода]

Нгуги уа Тионго, с рождено име Джеймс Нгуги, е роден на 5 януари 1938 г. в Камиритху, Кенийска колония на Великобритания (Британска Кения), сега Кения.[2][5] Той е петото дете на третата от четирите жени на баща му, който е фермер.[2] Семейството му е въвлечено във въстанието Мау Мау; неговият полубрат Мванги участва активно в Кенийската армия за земя и свобода (в която той е убит), другият му брат е застрелян по време на извънредното положение, а майка му е измъчвана от местните власти.[2] След гимназията в град Кикую следва в университетския колеж Макерере в Кампала, Уганда, където получава бакалавърска степен на английски език през 1963 г.[2][3] Като студент участва в Конференцията на африканските писатели, проведена в Макерере през юни 1962 г., и пиесата му „Черният отшелник“ е премиера като част от събитието в Националния театър.[3] Там се свързва с писателя Чинуа Ачебе, който му съдейства за публикуване на първите му романи.[8]

Първият му роман „Не плачи, дете“ е издаден през 1964 г. и става първият роман на английски, публикуван от писател от Източна Африка.[1][3] Той е историята на семейство кикую, въвлечено в борбата за независимост на Кения по време на извънредното положение и бунта Мау Мау.[4] Същата година печели стипендия за университета в Лийдс, но не завършва.[4] През 1965 г. е издаден романът му „Реката помежду“, в чиято основа е въстанието Мау Мау и описва нещастен романс между християни и нехристияни.[2]

След завръщането си в Кения работи като журналист, а в периода 1967 – 1969 г. е преподавател по английска литература в университета на Найроби.[2] През 1967 г. е издаден романът му „Пшенично зърно“, с който бележи възприемането на фанонистичния марксизъм.[2] Заради отхвърлянето на колониализма променя името си на Нгуги уа Тионго и инициира дискусия и процес за премахване на английския отдел в университета и за водещо преподаване на африканска литература и африкански езици.[8] В периода 1969 – 1970 г. е сътрудник по творческо писане в университета Макерере, в периода 1970 – 1971 г. е гост-лектор в Северозападния университет, а след това се връща в университета на Найроби в периода 1973 – 1977 г.[4][5]

През 1976 г. помага за създаването на Общинския образователен и културен център в родния си град. През 1977 г. е издаден романът му „Съцветия от кръв“. Под формата на история за разследване на зрелищно тройно убийство в провинция Кения авторът изразява протеста на хората срещу лидерите на страната, експлоатацията на работници и селяни от чуждестранния бизнес и искането на хората за модерна нация от третия свят.[3][4] Заради изразените в романа идеи вицепрезидентът на Кения Даниел арап Мои нарежда ареста му и той е изпратен в затвора, където остава в килия с други политически затворници в продължение на година без съдебен процес.[3] Неговият случай привлича вниманието на пресата по света и са повдигнати протести от правозащитни групи, учени и писатели, включително от Джеймс Болдуин, Тони Морисън, Доналд Бартелм, Харолд Пинтър и Маргарет Драбъл.[1] В затвора пише романа си „Дяволът на кръста“ на езика кикую върху тоалетна хартия, в който чрез фантастика и сатира отново третира темата за експлоатацията и местната диктатура.[4] След освобождаването му от затвора в края на 1978 г. пише само на родния си език кикую.[2] Тормозът над него и семейството му продължава и те са принудени да отидат да живеят в изгнание.[5]

В изгнание той работи с базирания в Лондон Комитет за освобождаване на политически затворници в Кения (1982 – 1998) и продължава да пише.[5] През 1984 г. е гост-професор в университета в Байройт, а на следващата година е постоянен писател за квартал „Ислингтън“ в Лондон. През 1986 г. следва киноизкуство в Драматичния институт в Стокхолм.[5] През 1981 г. е издадена първата му мемоарна книга – „Задържан“.[5] През 1987 г. е издаден романът му „Матигари“, който разглежда чувствителната в Кения тема за конфронтацията между бивш партизанин от Мау Мау и новите политически лидери на страната, предизвиквайки възмущението на тогавашното правителство.[6]

В периода 1989 – 1992 г. той е гост-лектор в Йейлския университет, в периода 1992 – 2002 г. е старши преподавател по сравнителна литература и председател на катедрата по литература на Нюйоркския университет, а от 2002 г. е професор по английска и сравнителна литература и директор на Международния център за писане и превод Калифорнийски университет в Ървайн.[5][6][7]

През март 2021 г. романът му „Перфектната деветка“ става първото произведение, написано на местен африкански език, включено в списъка за Международната награда „Букър“, като той става първият номиниран като автор и преводач на книгата.[7]

В голяма част от произведенията му централни теми са преходът от колониализъм към постколониалност, кризата на модерността и конфликта между индивида и общността.[2] Той представя идеите си за литература, култура и политика в многобройни есета и лекции, които са събрани в „Завръщане у дома“ (1972), „Писатели в политиката“ (1981), „Варел от писалка“ (1983), „Преместване на центъра“ (1993) и Penpoints, Оръжия и мечти (1998). В „Деколонизиране на съзнанието: политиката на езика в африканската литература“ (1986) се аргументира за литературата на африкански език като единствения автентичен глас за африканците и заявява собственото си намерение да пише само на кикую или суахили от този момент нататък.[6] Подобни произведения му печелят репутацията на един от най-ярко изразените социални критици в Африка.[4]

За своята творческа дейност получава множество номинации и награди, и почетни докторски степени по литература от различни университети.[5][7] Смята се за водещ посател от Източна Африка.[4]

Четири от децата му също са писатели.[3]

библиографията е представена според изданията на английски език

Самостоятелни романи

[редактиране | редактиране на кода]
  • Weep Not Child (1964)[1][2][3][5][8]
  • The River Between (1965)
  • A Grain of Wheat (1967)
  • Petals of Blood (1977)
    Съцветия от кръв, изд.: „Народна култура“, София (1983), прев. Емилия Илиева
  • Devil On the Cross (1982)
  • Matigari (1989)
  • Wizard of the Crow (2006)
  • The Perfect Nine (2020)
  • The Black Hermit (1962)[1][3][4]
  • The Trial of Dedan Kimathi (1977)
  • I Will Marry When I Want (1982)
  • This Time Tomorrow (1970)[1][2][3]
  • Secret Lives (1975)
  • To Stir the Heart (2007) – с Беси Хед
  • Minutes of Glory (2019)
  • Homecoming (1972)[1][2][3][5]
  • Education for a National Culture (1981)
  • Writers in Politics (1981)
  • Barrel of a Pen (1983)
  • Decolonising the Mind (1986)
  • Writing Against Neocolonialism (1986)
  • Walter Rodney's Influence on the African Continent (1986)
  • The First Walter Rodney Memorial Lecture (1987)
  • Moving the Centre (1993)
  • Kamau Brathwaite (1994)
  • Penpoints, Gunpoints and Dreams (1998)
  • Ngugi Wa Thiong'o Speaks (2005)
  • Something Torn and New (2009)
  • Globalectics (2012)
  • In the Name of the Mother (2013)
  • Secure the Base (2016)
  • The Language of Languages (2022)
  • Decolonizing Language and Other Revolutionary Ideas (2025)
  • Detained (1981)[1]
  • Dreams in a Time of War (2010)
  • In the House of the Interpreter (2012)
  • Birth of a Dream Weaver (2016)
  • Wrestling with the Devil (2018)
  • Njamba Nene and the Flying Bus (1986)[3]
  • Njamba Nene and the Cruel Chief (1988)
  • Njamba Nene's Pistol (1990)
  • The Upright Revolution, Or Why Humans Walk Upright (2019)
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Ngũgĩ wa Thiong'o в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.