Неа Керасия
| Неа Керасия Νέα Κερασιά | |
  Неа Керасия  Неа Керасия  Неа Керасия | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Солунски залив |
| Географска област | Халкидически полуостров |
| Надм. височина | 76 m |
| Население | 1864 души (2021 г.) |
| Пощенски код | 570 04 |
| Телефонен код | 2392 |
Неа Керасия или Керасия, старо Мега Карабурун, Буюк Карабурун или Големо Карабурун (на гръцки: Νέα Κερασιά, до 1979 Έμβολον или Έμβολος, Емволон, Емволос,[1] до 1926 Καραμπουρνού, Карабурну[2]), е село в Република Гърция, дем Солунски залив, област Централна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположен на Халкидическия полуостров, на вдадения в Солунския залив нос Голям Карабурун.
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В края на XIX век на мястото на Неа Керасия има две гръцки селца, част от Солунската кааза на Османската империя – Мегало (Буюк) Карабурун и Микро (Кючук) Карабурун. В 1818 година е построена църквата „Свети Архангели“.[3] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Мегало Карабурну (Meg. karabournou) живеят 90 гърци.[4] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Кара бурун Сорно (Cara Bouroun-Sorno) е посочено като селище в Солунска каза с 25 домакинства, като жителите му са 110 българи.[5]
В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Буюкъ Кара Бурунъ живеят 150 гърци християни.[6]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Карабурну (Karabounou) има 100 жители гърци и в селото работи гръцко училище с 1 учител и 40 ученици.[7]
Според доклад на Димитриос Сарос от 1906 година Карабурун Мега и Микро (Καραμπουρούν Μέγα και Μικρό) е гъркогласно село в Солунската митрополия с 220 жители с гръцко съзнание. В селото работи смесено начално гръцко училище с 28 ученици (28 мъже) и 1 учител.[8]
В 1910 година Атанасиос Халкиопулос пише в „Етнологична статистика на Солунския и Битолския вилает“, че в Мега-Кара-бурну (Μέγα-Καρὰ-μπουρνοῦ), село в Солунската каза на Солунския санджак, има 167 православни гърци.[9]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година Карабурун остава в Гърция. В 1926 година селото е прекръстено на Емволос. През 20-те година в селото са заселени гърци бежанци. В 1928 година Емволос е бежанско село със 74 семейства и 257 души.[10] В 1979 година името на селото е сменено на Неа Керасия.
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 664 | 1077 | 1948 | 1864 |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Β1/Φ34/25763/654/11-7-1986 - ΦΕΚ 617/Β/23-9-1986 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 23 януари 2023. Посетен на 18 юни 2018.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 33. (на френски)
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 154 – 155.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 142.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 218 – 219. (на френски)
- ↑ Παπαδόπουλος, Στ. Ι. Η κατάσταση της παιδείας το 1906 στην ύπαιθρο του Κάζα Θεσσαλονίκης: (Μια ανέκδοτη έκθεση του Δημητρίου Μ. Σάρρου) // Μακεδονικά XV (8). Θεσσαλονίκη, Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών, 1975. σ. 136 – 137. (на гръцки)
- ↑ Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Η Μακεδονία : εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου. Εν Αθήναις, Εκ του τυπογραφείου "Νομικής", 1910. σ. 6. (на гръцки)
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
| ||||||||||||||
