Невена Коканова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Невена Коканова
българска актриса
Родена
Починала
3 юни 2000 г. (61 г.)
Актьорска кариера
Значими роли Ирина в „Тютюн“ (1962)
Елисавета в „Крадецът на праскови“ (1964)
Неда в „Отклонение“ (1967)
Народен представител в:
VIII НС   [1]
Семейство
Съпруг Любомир Шарланджиев[2]

Уебсайт Страница в IMDb

Невена Богданова Коканова е българска актриса, наричана дълги години „първата дама на българското кино“.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е на 12 декември 1938 г. в Дупница. Майка ѝ е от известна австрийска аристократична фамилия, а баща ѝ е бил политически затворник в Белене.[3]

Образование/ Актьор по член 54.

Започва кариерата си като стажант-актриса на 18 години през 1957 г. в Ямболския драматичен театър, без да има специално образование. Следват Драматичен театър „Рачо Стоянов“, Габрово, Драматичен театър „Сава Огнянов“ в Русе и Сатиричен театър „Алеко Константинов“ (1961- ).

Изиграва над 50 роли в киното. Снима се за пръв път в ролята на Ема във филма „Години за любов“ (1957) на режисьора Янко Янков. Изпълнява ролята на Ирина от екранизацията на романа „Тютюн“ (1962) (реж. Никола Корабов), България/СССР, Жана от „Инспекторът и нощта“ (1963) (реж. Рангел Вълчанов), Лиза от „Крадецът на праскови“ (1964) (реж. Въло Радев), Ана от „Карамбол“ (1966) (реж. Любомир Шарланджиев), Неда от „Отклонение“ (1967) (реж. Гриша Островски), Герда от „С дъх на бадеми“ (1967) (реж. Любомир Шарланджиев), Тинка от „Момчето си отива“ (1972) (реж. Людмил Кирков) и много други.

През 1969 г. се снима във филма на голямата италианска кинорежисьорка Лилиана Кавани „Галилео Галилей“.

Блага Димитрова написва „Отклонение“ специално за нея.

Неин съпруг е известният български режисьор Любомир Шарланджиев. Нейният брат Димитър Коканов също е актьор.

Коканова умира от рак през 2000 г., на 61 години.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Посмъртно признание[редактиране | редактиране на кода]

В нейна чест Министерство на културата и „Бояна Филм“ учредяват филмова награда, т. нар. „Награда на името на Невена Коканова“ за обещаващ филмов дебют на актриса.[5]

В Ямбол има Театрални празници и Драматичен театър „Невена Коканова“[6]. На нейното име е наречен и театърът в Дупница.

Театрални роли[редактиране | редактиране на кода]

  • „Ромео и Жулиета“
  • „С любовта шега не бива“
  • „Сирано дьо Бержерак“
  • „Когато розите танцуват“
ТВ театър

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

Година Филми и сериали Серии Копродукции Роля
1999 Дунав мост 7 Невена Коканова
1993 Сезонът на канарчетата леля Ади
1991 Искам Америка Мария „Мече-бу“
1991 Бащи и синове 5 Вероника
1990 Селцето 5
1988 Неизчезващите 5 Вероника, съпругата на Ванчелов
1988 Вечери в Антимовския хан 2 старата Сарандовица, ханджийката
1987 Време за път 5 Вероника
1987 Дом за нашите деца 5 Вероника
1986 Ешелоните Сара
1986 Три Марии и Иван Мария Стоилова
1985 Борис I 2
1985 Горски хора ханджийката Велика Лалева Гърбунова
1985 Тази хубава зряла възраст Елена
1985 Константин Философ 2 Мария, майката на Константин
1984 Пясък докторката
1984 Опасен чар учителката Боряна Кръстева
1984 Спасението жената на Бакърджиев
1983 Константин Философ 6 Мария, майката на Константин
1982 Есенно слънце Тинка
1982 Среща на силите
1982 Предупреждението – (Предупреждение) СССР / България / ГДР Любица Ивошевич „Люба“
1982 Кристали Слава
1981 Слънце на детството 2 майката на Сашко / Кралицата
1981 Язовецът французойката
1981 Търновската царица Смилова
1981 Балада за звънците
1980 Приключенията на Авакум Захов 10
1980 Уони
1980 Дами канят голямата етърва
1980 Трите смъртни гряха леля Дона
1979 Сами сред вълци 5
1978 Чуй петела баба Петрунка
1978 Масово чудо
1977 Слънчев удар съпругата Невена
1977 Матриархат Ганета
1976 Изгори, за да светиш 7 България / Италия / СССР / ГДР Данева
1976 Допълнение към закона за защита на държавата 2
1976 Нако, Дако и Цако – шофьори Бианка
1976 Циклопът Зоя
1976 Спомен за близначката Невена
1976 Не си отивай! Тинчето
1975 Сватбите на Йоан Асен 2 Мария
1974 На живот и смърт 3 Надежда Захарова
1974 Дърво без корен снахата
1974 Последният ерген Фани
1974 Баща ми бояджията майката
1973 Деца играят вън 3 нов. майката на Юли (в 3-та новела „Лили“)
1973 Най-добрият човек, когото познавам учителката Николина Бонева Георгиева
1973 Тигърчето Джина, майката
1972 Обич Мария
1972 Момчето си отива Тинчето, продавачката в сладкарницата
1972 На зазоряване Лена (в новелата „Сърце човешко“)
1972 Кръгове на обичта жената с бадемовите очи
1971 Странен двубой Божанова
1970 Посланиците не убиват – (Botschafter morden nicht) 3 ГДР Мария
1969 Мъже в командировка 3 нов. Данчето, келнерката (в новелата „Гост“)
1969-1971 На всеки километър 26
1969 Танго Хаваджиева
1968 Галилео Галилей“ – (Galileo) Италия / България Марина, любовница на Галилей
1968 Опасен полет доктор Белчева / Анелизе Тауберг
1968 Гибелта на Александър Велики гостенка от София
1967 С дъх на бадеми Герда
1967 Отклонение архитект Неда Донева
1967 Най-дългата нощ лекарката
1966 До победата и след нея – (До победата и по неа) Югославия медицинската сестра
1966 Карамбол Ана Мартинова
1964 Крадецът на праскови Лиза
1963 Инспекторът и нощта Жана
1962 Тютюн Ирина
1961 Стръмната пътека Елена
1961 Бъди щастлива, Ани! България / СССР Ани
1960 В тиха вечер Бойка
1958 Среднощна среща Ани
1957 Години за любов Ема
1956 Две победи момиче от хора
1955 Неспокоен път

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Георги Тошев. Невена Коканова: Коя съм... + CD. С., Импулс, 2009.[7]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Народни представители в Осмо народно събрание на Народна република България, Изд. „Наука и изкуство“, 1982, с. 310
  2. Лили Видева, „Невена Коканова остава вярна на брака си“, в. „Монитор“, 11 октомври 2008 г.
  3. „Бащата на Коканова е лежал в Белене“, в. „Нова добруджанска трибуна“, 10 декември 2007 г.
  4. Указ № 11 от 22 януари 1999 г.
  5. Петко Иванов, „Награда на името на Невена Коканова учредиха филмови творци“, vesti.bg, 12 октомври 2000 г.
  6. История на Драматичен театър „Невена Коканова“, сайт на театъра.
  7. „Георги Тошев: Невена Коканова е като Клаудия Кардинале“, интервю на Димитър Николов, в. „Новинар“, 12 декември 2008 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за