Невена Коканова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Невена Коканова
Родена Невена Богданова Коканова
12 декември 1938 г.(1938-12-12)
Починала
3 юни 2000 г. (на 61 г.)
Брачни партньори Любомир Шарланджиев[1]
Местожителство София, България
Значими роли Ирина в „Тютюн“ (1962)
Елисавета в „Крадецът на праскови“ (1964)
Неда в „Отклонение“ (1967)
Страница в IMDb

Невена Богданова Коканова е българска актриса, наричана дълги години „първата дама на българското кино“.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Невена Коканова е родена на 12 декември 1938 г. в Дупница. Майка ѝ е от известна австрийска аристократична фамилия, а баща ѝ е бил политически затворник в Белене.[2]

Започва кариерата си като стажант-актриса на 18 години в средата на 50-е години в Ямболския театър, без да има специално образование. Изиграва над 50 роли в киното. Снима се за пръв път в ролята на Ема във филма „Години за любов“ (1957) на режисьора Янко Янков. Изпълнява ролята на Ирина от екранизацията на романа „Тютюн“ (1962) (реж. Никола Корабов), България/СССР, Жана от „Инспекторът и нощта“ (1963) (реж. Рангел Вълчанов), Лиза от „Крадецът на праскови“ (1964) (реж. Въло Радев), Ана от „Карамбол“ (1966) (реж. Любомир Шарланджиев), Неда от „Отклонение“ (1967) (реж. Гриша Островски), Герда от „С дъх на бадеми“ (1967) (реж. Любомир Шарланджиев), Тинка от „Момчето си отива“ (1972) (реж. Людмил Кирков) и много други.

През 1969 г. се снима във филма на голямата италианска кинорежисьорка Лилиана Кавани „Галилео Галилей“.

Блага Димитрова написва „Отклонение“ специално за нея.

Неин съпруг е известният български режисьор Любомир Шарланджиев. Нейният брат Димитър Коканов също е актьор.

Коканова умира от рак през 2000 г. на 61 години.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • През 1976 г. е удостоена от Съюза на българските филмови дейци с голямата награда „Златна камера“ за значителен принос в българското кино.
  • През 1995 г. при раздаването на наградите на Съюза на българските филмови дейци по случай 100-годишнината на киното получава Награда за цялостно творчество и изключителен принос в българската филмова култура.
  • През 1998 - 1999 г. получава Награда за цялостно творчество от Съюза на българските филмови дейци.
  • През 1999 г. е удостоена с орден „Стара планина“ първа степен.[3]
  • Получава награди на Варненския фестивал.

Посмъртно признание[редактиране | редактиране на кода]

В нейна чест Министерство на културата и „Бояна Филм“ учредяват филмова награда, т. нар. „Награда на името на Невена Коканова“ за обещаващ филмов дебют на актриса.[4]

В Ямбол има Театрални празници и Драматичен театър „Невена Коканова“[5]. На нейното име е наречен и театърът в Дупница.

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Георги Тошев. Невена Коканова: Коя съм... + CD. С., Импулс, 2009.[6]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Лили Видева, „Невена Коканова остава вярна на брака си“, в. „Монитор“, 11 октомври 2008 г.
  2. „Бащата на Коканова е лежал в Белене“, в. „Нова добруджанска трибуна“, 10 декември 2007 г.
  3. Указ № 11 от 22 януари 1999 г.
  4. Петко Иванов, „Награда на името на Невена Коканова учредиха филмови творци“, vesti.bg, 12 октомври 2000 г.
  5. История на Драматичен театър „Невена Коканова“, сайт на театъра.
  6. „Георги Тошев: Невена Коканова е като Клаудия Кардинале“, интервю на Димитър Николов, в. „Новинар“, 12 декември 2008 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за