Невестулка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Невестулка
Mustela nivalis -British Wildlife Centre-4.jpg
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
тип:Хордови (Chordata)
клас:Ръкоперки (Sarcopterygii)
клас:Бозайници (Mammalia)
разред:Хищници (Carnivora)
семейство:Порови (Mustelidae)
род:Порове (Mustela)
вид:Невестулка (M. nivalis)
Научно наименование
Linnaeus, 1766 г.
Разпространение
Least Weasel area.png
Невестулка в Общомедия
[ редактиране ]

Невестулка (на латински: Mustela nivalis) е най-малкото животно от разред Хищници. Тя е хищен бозайник от семейство Порови.

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

В различни региони на България невестулката е известна с различни имена – „обикновена невестулка“, „кокарджа“, „попадийка“[2], „власица“[3] или „калиманка“ (млада жена-родилка)[4]. На места невестулката е „байнова“ (с. Малък Манастир), „попова булка“ или „попова снаха“, която играела ролята на невеста при погребение на умрял хайдутин, което се провеждало като сватба.

Името си дължи на популярното вярване, че невестулката е булка, превърнала се в малко зло животно, което от ревност разкъсва роклите на други булки.[5] Според българския зоолог Николай Боев, европейските народи още от далечни вре­мена създават за нея умилостивяващи имена като „невестулка" (от невеста), „убавичка", „ненагледница“, „лас­ка" (на руски), „белет" (bellette – фр. хубавица).[6]

Общи сведения[редактиране | редактиране на кода]

Както всички членове на рода Порове, невестулката е животно с тънко тяло, дълга опашка и къси крака, като това ѝ дава възможност да гони плячката си (предимно малки гризачи) дори в дупките им. Козината на гърба е червеникавокафява на цвят и е по-ярка от тази на другите порове. Коремната страна е бяла, както и частта от гушата към корема. При северните популации козината става чисто бяла през зимата, като това служи за камуфлаж сред снега. По тази причина в някои северни региони е известна още като снежна невестулка, а в Норвегия и Швеция я наричат снежна мишка. В Холандия и Белгия обаче не е чисто бяла през зимата. Ареалът ѝ се застъпва с ареала на хермелина, с когото много си приличат, но той има по-големи размери от нея. Освен това хермелинът не се среща често в средиземноморския регион. Третата съществена разлика е, че върхът на опашката на хермелина е черна на цвят.

Дължината на тялото рядко надхвърля 23 cm. Опашката е дълга около 6 cm. Тежат 36 – 250 g (мъжки) и 29 – 117 g (женски). Женската е по-дребна от мъжкия, като индивидите в Южна Европа са малко по-големи от тези в Северна Европа.

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Разпространена е в Палеарктичната област (с изключение на Ирландия, Арабския полуостров и островите в Северния ледовит океан), в Япония, както и в Неоарктичната област – от Аляска и Северна Канада на север до Уайоминг и Северна Каролина на юг. Привнесена е и в Нова Зеландия.

Живее в селскостопански дворове, ливади, гъсталаци, открити горски участъци, прерии, степи, полупустини. Приспособени са към живот в тундрата. Избягват гъстите гори, пясъчните пустини и откритите пространства.

Начин на живот и хранене[редактиране | редактиране на кода]

Мъжките и женските живеят отделно, освен по време на размножителния период. Активна предимно през нощта. Силно развито обоняние. Спекулативно е твърдението, че невестулката е отровна. Усложненията, свързани с ухапване от невестулка, се дължат по-скоро на гнилостните бактерии в устната ѝ кухина.

Храни се предимно с дребни бозайници (най-вече гризачи), с влечуги, птици, жаби и насекоми. Преди да нападне жертвата си, тя проследява нейното движение. Убива като захапва за врата.

Най-големите врагове на невестулката са птиците от разреди Совоподобни и Ястребови. Най-голяма заплаха за малките представляват змиите.

Размножаване[редактиране | редактиране на кода]

Рядко се стига до чифтосване без битки. Женската може да се размножава един или два пъти годишно, стига да има достатъчно храна. Размножават се най-често през пролетта и в края на лятото. Бременността трае 34 – 37 дни. От едно поколение се раждат средно по 3 – 9 малки. Майката отбива малките след 18 дни. Те достигат полова зрялост на 4 – 8 месеца.

Снимки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Mustela nivalis (Linnaeus, 1766). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 12 юли 2020 г. (на английски)
  2. Етимология
  3. Етимология
  4. Етимология
  5. Етимология
  6. Етимология