Невестулка
Невестулка | ||||||||||||||||||||||||
Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||||||
![]() Незастрашен[1] | ||||||||||||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||||||||||||
Linnaeus, 1766 | ||||||||||||||||||||||||
Разпространение | ||||||||||||||||||||||||
Невестулка в Общомедия | ||||||||||||||||||||||||
[ редактиране ] |
Невестулка (на латински: Mustela nivalis) е най-малкото животно от разред Хищници. Тя е хищен бозайник от семейство Порови.
Етимология[редактиране | редактиране на кода]
В различни региони на България невестулката е известна с различни имена – „обикновена невестулка“, „попадийка“, „кадънка“[2], „власица“[3] или „калиманка“ (млада жена-родилка)[4]. На места невестулката е „байнова“ (с. Малък Манастир), „попова булка“ или „попова снаха“, която играела ролята на невеста при погребение на умрял хайдутин, което се провеждало като сватба.
Името си дължи на популярното вярване, че невестулката е булка, превърнала се в малко зло животно, което от ревност разкъсва роклите на други булки.[5] Според българския зоолог Николай Боев, европейските народи още от далечни времена създават за нея умилостивяващи имена като „невестулка" (от невеста), „убавичка", „ненагледница“, „ласка" (на руски), „белет" (bellette – фр. хубавица).[6]
Общи сведения[редактиране | редактиране на кода]
Както всички членове на рода Порове, невестулката е животно с тънко тяло, дълга опашка и къси крака, като това ѝ дава възможност да гони плячката си (предимно малки гризачи) дори в дупките им. Козината на гърба е червеникаво-кафява на цвят и е по-ярка от тази на другите порове. Коремната страна е бяла, както и частта от гушата към корема. При северните популации козината става чисто бяла през зимата, като това служи за камуфлаж сред снега. По тази причина в някои северни региони е известна още като снежна невестулка, а в Норвегия и Швеция я наричат снежна мишка. В Холандия и Белгия обаче не е чисто бяла през зимата. Ареалът ѝ се застъпва с ареала на хермелина, с когото много си приличат, но той има по-големи размери от нея. Освен това хермелинът не се среща често в средиземноморския регион. Третата съществена разлика е, че върхът на опашката на хермелина е черен на цвят.
Дължината на тялото рядко надхвърля 23 cm. Опашката е дълга около 6 cm. Тежат 36 – 250 g (мъжки) и 29 – 117 g (женски). Женската е по-дребна от мъжкия, като индивидите в Южна Европа са малко по-големи от тези в Северна Европа.
Разпространение[редактиране | редактиране на кода]
Разпространена е в Палеарктичната област (с изключение на Ирландия, Арабския полуостров и островите в Северния ледовит океан), в Япония, както и в Неоарктичната област – от Аляска и Северна Канада на север до Уайоминг и Северна Каролина на юг. Привнесена е и в Нова Зеландия.
Живее в селскостопански дворове, ливади, гъсталаци, открити горски участъци, прерии, степи, полупустини. Приспособени са към живот в тундрата. Избягват гъстите гори, пясъчните пустини и откритите пространства.
Начин на живот и хранене[редактиране | редактиране на кода]
Мъжките и женските живеят отделно, освен по време на размножителния период. Активна предимно през нощта. Силно развито обоняние. Спекулативно е твърдението, че невестулката е отровна. Усложненията, свързани с ухапване от невестулка, се дължат по-скоро на гнилостните бактерии в устната ѝ кухина.
Храни се предимно с дребни бозайници (най-вече гризачи), с влечуги, птици, жаби и насекоми. Преди да нападне жертвата си, тя проследява нейното движение. Убива като захапва за врата.
Най-големите врагове на невестулката са птиците от разреди Совоподобни и Ястребови. Най-голяма заплаха за малките представляват змиите.
Размножаване[редактиране | редактиране на кода]
Рядко се стига до чифтосване без битки. Женската може да се размножава един или два пъти годишно, стига да има достатъчно храна. Размножават се най-често през пролетта и в края на лятото. Бременността трае 34 – 37 дни. От едно поколение се раждат средно по 3 – 9 малки. Майката отбива малките след 18 дни. Те достигат полова зрялост на 4 – 8 месеца.
Снимки[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Mustela nivalis (Linnaeus, 1766). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 3 януари 2023 г. (на английски)
- ↑ Етимология
- ↑ Власовден – Традиции. // БНР, 2012. Посетен на 20 август 2021.
- ↑ Етимология
- ↑ Етимология
- ↑ Етимология
|
|