Неврокопска околия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Неврокопска околия
Страна България
Окръг Пловдивски (1913),
Струмишки (1913 - 1920),
Петрички (1920 - 1934)
Горноджумайски (1949 – 1959)
Област Пловдивска (1934 - 1943), Горноджумайска (1943 – 1949)
Център Неврокоп

Неврокопската околия е административно-териториална единица в България, съществувала от 1913 до 1959 година.[1]

Околията е учредена през август 1913 година със заповед на Министерството на вътрешните работи и народното здраве, като част от Пловдивския окръг, върху частта от Неврокопската кааза, която остава в България по Букурещкия договор, сложил край на Междусъюзническата война. Околийски център е град Неврокоп. На 7 септември 1913 година е присъединена към новосъздадения Струмишки окръг. В 1920 година след предаването на Струмишко на Кралството на сърби, хървати и словенци и закриването на Струмишкия окръг, околията става част от Петричкия окръг.[1]

В околията освен Неврокоп влизат следните села:[1]

При новото административно-териториално деление, наложено от деветнадесетомайците в 1934 година, околията с указ на царя и на Министерството на вътрешните работи и народното здраве е включена в Пловдивската област. През септември 1943 година с постановление № 3 на Министерския съвет става част от новосъздадената Горноджумайка област. В 1949 година със Закона за разделяне на страната на окръзи става част от Горноджумайския окръг (от 1950 Благоевградски) до закриването на околиите в 1959 година. От 1950 година се нарича Гоцеделчевска околия.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 42.
     Портал „Македония“         Портал „Македония