Негован (дем Лерин)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Негован.

Негован
Φλάμπουρο
— село —
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Западна Македония
Дем Лерин
Географска област Пелагония
Надм. височина 859 m
Население (2001) 559 души
Негован в Общомедия

Негован (на гръцки димотики: Φλάμπουρο, Фла̀мбуро, катаревуса: Φλάμπουρον, Фламбурон, до 1928 Νεγοβάνη, Неговани,[1] на албански: Negovan) е село в Република Гърция, в дем Лерин (Флорина), област Западна Македония с 559 жители (2001), мнозинството от които арванити.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 15 километра южно от демовия център Лерин (Флорина) в северното подножие на планината Мала река, рида Радош.

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Негован в 1906 - 1907 г. Фото: Братя Манаки
Албанското училище в Негован в 1909 година
Доклад на сръбското консулство в Скопие за движение на албански чети край Негован, 23 септември 1909 г.

В османски данъчни регистри на християнското население от вилаета Филорине от 1626-1627 година е отбелязано, че Негован има 15 джизие ханета (домакинства)[2].

В началото на 19 век Негован е българско село, но почти цялото му българско население го напуска по време на размириците в началото на века и към средата на века в него се заселват албанци християни и малко влашки семейства от Епир. Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) селото е възстановено около 1860 година от албанци преселници от село Пликати, Коницко.[3] В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Негован е посочено три пъти - един път като Неговин (Négovine), село в Леринска каза с 60 домакинства и 126 жители българи, втори път като Неговани (Négovani) отново в Леринска каза с 45 домакинства с 160 жители българи и трети път като Негован (Négovane) в Костурска каза с 20 домакинства и 85 жители албанци.[4]


В края на 19 век Негован е голямо село с християнско гъркоманско албанско и влашко население. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Негован има 620 жители арнаути и 100 жители власи.[5] Цялото население е вярно на Цариградската патриаршия и заедно със съседните гъркомански албано-влашки селища Бел камен и Лехово селото е крепост на гръцките андарти, воюващи срещу българските чети на ВМОРО.[6]

Негованчанинът отец Кристо Неговани отваря в 1897 година албанско училище в Негован и прави опит за събуждане на албанско национално съзнание у съселяните си, но е убит на 12 или 13 февруари 1905 година от четата на Йоанис Пулакас по поръка на костурския владика Германос Каравангелис. При същото влизане в Негован Пулакас убива румънеещите се власи Г. Томаидис и поп Теодосий, както и българите Типо и Нико Влаха, племенник на Митре Влаха.[7]

Секретарят на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) дава почти двойно повече жители за 1905 година - 1080 албанци християни, 300 власи, 110 гърци и отбелязва и наличието на 96 българи патриаршисти.[8]

Според гръцки данни в селото има 100 албанофонски патриаршистки семейства, 100 влахофонски патриаршистки и 50 румънеещи се семейства.[9]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война в 1912 година селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. По време на войната гърците убиват негованския свещеник Кирил.[10] В 1928 година селото е прекръстено на Фламбурон, в превод „знаме“.[11] В 1932 в Негован живеят 210 семейства, като повечето говорят албански, а малка част български и румънски. 44 от семействата са с „изявено румънско съзнание“. В 1945 селото има 1 346 жители, всички с гръцко национално съзнание.

Според изследване от 1993 година селото е чисто арванитско и „арванитският език“ в него е запазен на средно ниво.[12]

Църквите в Негован са „Успение Богородично“ (1861), „Животоноен източник“ (1900) и „Свети Козма“ (1975).[13]

Преброявания[редактиране | редактиране на кода]

  • 1913 - 1 133 жители
  • 1920 - 828 жители, 221 семейства
  • 1928 - 975 жители
  • 1951 - 1 028 жители
  • 1961 - 923 жители
  • 1971 - 645 жители
  • 1981 - 556 жители

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Кристо Неговани
Никола Христов
Родени в Негован
Починали в Негован

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Ανωνύμου, "Η Νεγοβάνη", Μακεδονικό Ημερολόγιο 1908.
  • Βόγας, Αναστάσης, “Φλάμπουρο Φλωρίνης, 1861-1944”, Φλώρινα 1993.
  • Στυλιάδης, Χαράλαμπος Ι., "Το χωριό Φλάμπουρο (Νεγοβάνη), Ν. Φλώρινας", Θεσσαλονίκη 1990.
  • Στυλιάδης, Χαράλαμπος Ι., “Λαογραφικά του γάμου στα χωριά Φλάμπουρο και Δροσοπηγή Νομού Φλωρίνης”, Θεσσαλονίκη 1993.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Πανδέκτης - Μετονομασίες
  2. Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 334
  3. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 88.
  4. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.82-83, 84-85 и 108-109.
  5. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 250.
  6. Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, МНИ, София, 1996, стр.44 и 48.
  7. Δ. Λιθοξόου - Η είσοδος του Τσόντου Βάρδα
  8. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 176-177.
  9. Νεγκοβάνη
  10. Македония История и политическа съдба, Том II, 1912 - 1941 г.“, Колектив, Издателство „Знание“ ООД, София, 1998 г., стр. 25.
  11. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
  12. Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"
  13. Официален сайт на бившия дем Кучковени
  14. Палигора, Ристо. Каталог Цркви и Манастири на Баба Планина. Битола, Центар за развој на Пелагонискиот плански регион. с. 13. Посетен на 2015-07-02.
  15. Δρακοπούλου, Ευγενία. Έλληνες ζωγράφοι μετά την Άλωση (1450-1850), τόμος 3, Αβέρκιος - Ιωσήφ (Συμπληρώσεις-Διορθώσεις). Αθήνα, Ινστιτούτο Νεοελληνικών Ερευνών / Εθνικό Ίδρυμα Ερευνών, 2010. ISBN 978-960-7916-94-5. с. 264.
     Портал „Македония“         Портал „Македония