Негован (дем Лерин)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Негован.
| Негован Φλάμπουρο | |
| — село — | |
  Негован  Негован  Негован | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Лерин |
| Географска област | Пелагония |
| Надм. височина | 859 m |
| Население | 347 души (2021 г.) |
| Негован в Общомедия | |
Нèгован (на гръцки: Φλάμπουρο, Фла̀мбуро, катаревуса: Φλάμπουρον, Фламбурон, до 1928 Νεγοβάνη, Неговани,[1]на албански: Negovan) е село в Република Гърция, в дем Лерин (Флорина), област Западна Македония, като мнозинството от жители му са арванити.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено на 15 километра южно от демовия център Лерин (Флорина) в северното подножие на планината Радош (Мала река).
История[редактиране | редактиране на кода]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
В османски данъчни регистри на християнското население от вилаета Филорине от 1626 – 1627 година е отбелязано, че Негован има 15 джизие ханета (домакинства).[2]
„Негованъ... имаше 150 кѫщи, всички почти арнаутски, заселени тукъ изъ Епиръ (Аргирокастро). Това хубаво селце е отдалечено 2 часа нѣщо отъ Росна. Тукъ има и 20 влашки кѫщи. Селото сѫществува отъ 30 години насамъ. Повечето отъ жителитѣ му работятъ въ Ромѫния дюлгерликъ. Единъ пратенникъ отива въ Ромѫния единъ пѫть въ годината, събира пари за останалитѣ тука фамилии и се връща.“[3]
В началото на XIX век Негован е българско село, но почти цялото му българско население го напуска по време на размириците в началото на века и към средата на века в него се заселват албанци християни и малко влашки семейства от Епир. Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) селото е възстановено около 1860 година от албанци преселници от село Пликати, Коницко.[4] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година Негован е посочено три пъти – един път като Неговин (Négovine), село в Леринска каза с 60 домакинства и 126 жители българи, втори път като Неговани (Négovani) отново в Леринска каза с 45 домакинства със 160 жители българи и трети път като Негован (Négovane) в Костурска каза с 20 домакинства и 85 жители албанци.[5]
В края на XIX век Негован е голямо село с християнско гъркоманско албанско и влашко население. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Негован има 620 жители арнаути и 100 жители власи.[6]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Неговар е смесено село българи, власи, албанци и турци в Леринската каза на Битолския санджак с 331 къщи.[7]
Цялото население е вярно на Цариградската патриаршия и според някои автори заедно със съседните гъркомански албано-влашки селища Бел камен и Лехово селото е крепост на гръцките андарти, воюващи срещу българските чети на ВМОРО.[8] Според Милан Матов обаче Негован е село, което „симпатизира на българите и приема всички чети“.[9]
Негованчанинът отец Кристо Неговани отваря в 1897 година албанско училище в Негован и прави опит за събуждане на албанско национално съзнание у съселяните си, но е убит на 12 или 13 февруари 1905 година от четата на Йоанис Пулакас по поръка на костурския владика Германос Каравангелис. При същото влизане в Негован Пулакас убива румънеещите се власи Г. Томаидис и поп Теодосий, както и българите Типо и Нико Влаха, племенник на Митре Влаха.[10]
Секретарят на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) дава почти двойно повече жители за 1905 година – 1080 албанци християни, 300 власи, 110 гърци и отбелязва и наличието на 96 българи патриаршисти.[11]
Според гръцки данни в селото има 100 албанофонски патриаршистки семейства, 100 влахофонски патриаршистки и 50 румънеещи се семейства.[12]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
През Балканската война в 1912 година селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. По време на войната гърците убиват негованския свещеник Кирил.[13] Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Неговени има 110 къщи арнаути християни и 3 къщи власи християни.[14] В 1928 година селото е прекръстено на Фламбурон, в превод „знаме“.[15] В 1932 в Негован живеят 210 семейства, като повечето говорят албански, а малка част български и румънски. 44 от семействата са с „изявено румънско съзнание“. В 1945 селото има 1346 жители, всички с гръцко национално съзнание.
В 1987 година в Негован започва да излиза вестник „Фламбуриотика“.[16]
Според изследване от 1993 година селото е чисто арванитско и „арванитският език“ в него е запазен на средно ниво.[17]
В 1993 година сградата на Негованското училище е обявена за паметник на културата.[18]
Църквите в Негован са „Успение Богородично“ (1861), „Животворящ източник“ (1900) и „Свети Козма“ (1975).[19]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Радош[20] | Ραδόσι | Синдагматарху Хондру | Συνταγματάρχου Χονδρού[21] | хребет на ЮИ от Негован[20] |
| Цер | Τσέρος | Дримос | Δρυμός[21] | |
| Михов трап | Μιχοτράπη | Рема ту Миху | Ρέμα τού Μίχου[21] | |
| Лабаново[20] | Λαμπάνοβον | Аналипсис | Άνάληψις[21] | бивше село на СИ от Негован[20] |
| Негованска река[20] | Νεγκοβάνης | Фламбуриотико | Φλαμπουριώτικο[21] | река, десен приток на Сакулева[20] |
Преброявания[редактиране | редактиране на кода]
- 1913 – 1133 жители
- 1920 – 828 жители, 221 семейства
- 1928 – 975 жители
- 1951 – 1028 жители
- 1961 – 923 жители
- 1971 – 645 жители
- 1981 – 556 жители
- 2001 – 559 жители
- 2011 – 420 жители
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Негован
Атанас Димитри, зограф от XIX век, изписал в 1889 г. икони за „Свети Никола“ в Брайчино[22] и иконата „Света Богородица Одигитрия“ (1840) в храма „Свети Николай“ в Щърково с подпис „ιά χειρ(ός) Αθανασίου Δημη(τρίου)“[23]- Васил Неговани (? – 1910), албански духовник
-
капитан дядо Георги Неговански, хайдутин и революционер - Кристо Неговани (1875 – 1905), албански духовник, общественик, писател
- Михаил Дзодзе, албански публицист
- Никола Христов – Неговански (1885 – 1927), български революционер
- Кочи Дзодзе (1917 – 1949), албански политик
-
Георги Сидер, гръцки андартски капитан - Илияс Пинис, гръцки андартски капитан
- Николаос Пинопулос, гръцки андартски капитан
- Стоян Неговански (1909 – 1977), български революционер и гръцки партизанин
- Починали в Негован
- Андонис Зоис (? – 1941), гръцки андартски капитан
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Ανωνύμου, "Η Νεγοβάνη", Μακεδονικό Ημερολόγιο 1908.
- Βόγας, Αναστάσης, “Φλάμπουρο Φλωρίνης, 1861-1944”, Φλώρινα 1993.
- Στυλιάδης, Χαράλαμπος Ι., "Το χωριό Φλάμπουρο (Νεγοβάνη), Ν. Φλώρινας", Θεσσαλονίκη 1990.
- Στυλιάδης, Χαράλαμπος Ι., “Λαογραφικά του γάμου στα χωριά Φλάμπουρο και Δροσοπηγή Νομού Φλωρίνης”, Θεσσαλονίκη 1993.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Πανδέκτης - Μετονομασίες
- ↑ Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 334
- ↑ Вайгандъ, Густавъ. Аромѫне: Етнографическо-филологическо-историческо издирвания на тъй наречения народъ македоно-ромѫне или цинцаре. Варна, Издание на П. Хр. Генковъ, 1899. с. 21.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 88.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 82 – 83, 84 – 85 и 108 – 109.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 250.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 27. (на македонска литературна норма)
- ↑ Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, МНИ, София, 1996, стр.44 и 48.
- ↑ Матов, Милан. За премълчаното в историята на ВМРО. Второ издание. София, Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, 2011. ISBN 9789545231223. с. 122.
- ↑ Δ. Λιθοξόου - Η είσοδος του Τσόντου Βάρδα
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 176-177. (на френски)
- ↑ Νεγκοβάνη[неработеща препратка]
- ↑ Македония История и политическа съдба, Том II, 1912 - 1941 г.“, Колектив, Издателство „Знание“ ООД, София, 1998 г., стр. 25.
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 21. (на сръбски)
- ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Βλασίδης, Βλάσης. Το χθες, το σήμερα και το αύριο στην ενημέρωση // Κολιόπουλος, Ι. Σ., Ι. Μιχαηλίδης (επιμ.). Φλώρινα : πύλη των Βαλκανίων : Αξονική τομογραφία του νομού. Θεσσαλονίκη, Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών, 2007. ISBN 9789607265814. σ. 342. (на гръцки)
- ↑ Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"
- ↑ ΥΑ ΥΠΠΟ/ΔΙΛΑΠ/Γ/2459/62089/18-11-1993 - ΦΕΚ 918/Β/22-12-1993 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2020-07-19. Посетен на 19 юли 2020 г.
- ↑ Официален сайт на бившия дем Кучковени[неработеща препратка]
- ↑ а б в г д е По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б в г д Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 648. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 231). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 28 Σεπτεμβρίου 1968. σ. 1781. (на гръцки)
- ↑ Палигора, Ристо. Каталог Цркви и Манастири на Баба Планина. Битола, Центар за развој на Пелагонискиот плански регион. с. 13. Посетен на 2 юли 2015. Архив на оригинала от 2015-07-03 в Wayback Machine.
- ↑ Δρακοπούλου, Ευγενία. Έλληνες ζωγράφοι μετά την Άλωση (1450-1850), τόμος 3, Αβέρκιος - Ιωσήφ (Συμπληρώσεις-Διορθώσεις). Αθήνα, Ινστιτούτο Νεοελληνικών Ερευνών / Εθνικό Ίδρυμα Ερευνών, 2010. ISBN 978-960-7916-94-5. σ. 264. Архив на оригинала от 2021-10-29 в Wayback Machine.
| |||||||||||||||||||||||
