Неготино

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за града в Северна Македония. За селото в Полога вижте Неготино (община Врабчище). За града в Сърбия вижте Неготин.

Неготино
Неготино
— град —
Знаме
      
Герб
Центърът на Неготино
Центърът на Неготино
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Вардарски
Община Неготино
Географска област Тиквеш
Площ 132,9 km²
Надм. височина 165 m
Население 13 284 души (2002)
Пощенски код 1440
Телефонен код +389 043
МПС код NE
Официален сайт www.negotino.gov.mk
Неготино в Общомедия

Него̀тино (в по-старата литература понякога и Неготин, (изписване до 1945 година: Нѣготино; на македонска литературна норма: Неготино) е град в Северна Македония. Според преброяването от 2002 година има население от 13 284 души. Градът е център на община Неготино.

География[редактиране | редактиране на кода]

Неготино се намира в централната част на Северна Македония, по поречието на река Вардар, близо до град Велес. Заема основна част от Тиквешката котловина. Наблизо минава главният път Скопие – Гевгели (част от пътя Белград – Атина).

През града тече Тимяничка река.

История[редактиране | редактиране на кода]

Най-старото селище на територията на Неготино е основаният през III век пр. Хр. Антигонеа. Сегашното му име е славянизиран вариант на гръцкото име. Градът е средище на богат на археологически разкопки район. През късното Средновековие градът се развива като център на занаятите и винопроизводството.

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Неготино през Първата световна война

В XIX век Неготино е подчертано българско селище в Тиквешка кааза на Османската империя. В градчето никога не е имало гръцко училище и в църквите винаги се е чело на български. В градчето е формирана българска църковна община, която се бори и с плъзналата в Тиквеш униатска пропаганда.[1] През май 1878 година хаджи Арсо и Христо Николов от името на Неготинската българска община подписват Мемоара на българските църковно-училищни общини в Македония, с който се иска присъединяване на Македония към новообразуващата се българска държава.[2]

Изглед към града.

След войната екзархийското дело в Неготин е възстановено. Български свещеник в Неготино е отец Пантелеймон Поппешов.[3] В края на XIX век Васил Кънчов минава през селото и пише:

[Неготино] е било седалище на камака[мин]. То е най-свободното село [в Тиквеш] и има най-добрия пазар. Има около 350 хр[истиянски] и около 70 тур[ски] къщи.[4]

Според статистиката на Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Неготино има 2395 жители, от които огромната част съставляват българите, от българското население 1925 са християни, а 320 мохамедани, други етноси населяващи паланката са власите – 90 души и циганите – 60 души.[5] В 1901 година българският учител в Неготино Георги Зердев от Прилеп и поп Ташо Стефанов са заточени след Солунската афера в Бодрум кале.[6]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в града има 2728 българи екзархисти, 5 гърци и 6 власи и функционират едно българско основно и едно прогимназиално училище.[7]

По данни на българското военно разузнаване в 1908 година:

Неготин [е] стар каймакамски център – брои около 350 – 400 същи, от които само около 50 са мохамедански. Останалите са българи екзархисти. Селото е богато и има седмичен пазар.[8]
Неготино през Първата световна война

При избухването на Балканската война през 1912 година двадесет и шест души от Неготино са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[9]

Според съобщение на Глигор Варналиев, главен учител в Кавадарци през януари 1913 г. Черна ръка предприема обезоръжителна акция в Тиквешко и в Неготино, без да са обезоръжени турците, е предприет щателен обиск на българските къщи, съпроводен с масови насилия и грабежи. Бити са Мише Бакалов, близък на войводата Тодор Стоянов, Доно Мойсов, у когото квартирува струмишкият български владика, Гълъб Горчев и Алексо Сопотчето, който умира от побоя.[10]

През юни 1913 година по време на Междусъюзническата война Неготино е един от центровете на Тиквешкото въстание, което избухва срещу налагането на новата сръбска власт. При потушаването на въстанието в края на юни и през юли 1913 сръбските войски убиват 230 души от селището.

На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Неготин (Negotin) като смесено българско християнско и българо-мохамеданско (помашко) село.[11]

Население[редактиране | редактиране на кода]

Според преброяването от 2002 година Неготино има 13 284 жители.[12]

Националност Всичко
македонци 12 994
албанци 1
турци 46
роми 74
власи 11
сърби 117
бошняци 1
други 40

Основен поминък[редактиране | редактиране на кода]

Климатичните условия в котловината предполагат развитието на лозарството (годишно 20 – 25 хиляди тона грозде) и винопроизводството. Освен това се отглежда тютюн, зеленчуци, житни култури.

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Построената през 1821 часовникова кула (Саат кула).

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

  • Празникът на общината се отбелязва на 8 ноември – датата на изтегляне на немските войски през 1944 г.
  • Фестивал на виното – всяка година на празника на Св. Трифон Зарезан – 14 февруари
  • Манастирска вечер и Неготински панаир – всяка година на Малка Богородица – 20 – 23 септември

Побратимени градове[редактиране | редактиране на кода]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Григорий Попдимитров

В Неготино са родени българските революционери Пано Измирлиев, Петър Самарджиев, Борис Филипов и други. Сред известните неготинчани са и българският учител и революционер Тодор Камчев, българските просветни и църковни дейци Григорий Попдимитров, Пантелеймон Поппешев и ученият от Северна Македония с българско самосъзнание Апостол Методиев. От Неготино са и югославският политик Боро Чаушев, политикът от Северна Македония Георги Спасов и актьорът Бранко Гьорчев.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Филипоски, Илија. Неготинскиот говор. Скопје, 1952.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 – 1878. Том първи, книга първа, стр. 567.
  2. Иванов, Йордан. Български старини из Македония, София, 1970, стр. 658.
  3. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 – 1878. Том първи, книга първа, стр. 577.
  4. Извори за българската етнография, т. 3, Етнография на Македония. Материали из архивното наследство, София 1998, с. 26.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 154.
  6. „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 70, ISBN 954-9514-56-0
  7. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 104 – 105. (на френски)
  8. Материали за военно-географическия обзор на Македония, II Тиквешки район, Печатница „Военен журнал“, София, 1908, стр. 17.
  9. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 865.
  10. Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 – 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 32.
  11. Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
  12. „Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови“, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен 15 септември 2008 
     Портал „Македония“         Портал „Македония