Недялко Йорданов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Недялко Йорданов
български поет и драматург
Н. Йорданов по време на "Фестивала на пътуващия театър", Сливница 2016.
Н. Йорданов по време на "Фестивала на пътуващия театър", Сливница 2016.

Роден
18 януари 1940 г. (82 г.)

НационалностFlag of Bulgaria.svg България
Учил вСофийски университет
Работил впоет, писател, драматург, музикант, журналист, преводач[1]
НаградиЗлатният Орфей
Литература
Период1954 -
Жанровестихотворение, драма, роман в стихове, мемоари
Известни творби„Остаряваме бавно“
„Не остарявай любов“
Семейство
СъпругаИвана Джеджева
ДецаАсен Йорданов
Недялко Недялков

Уебсайтwww.nedialko.net
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Недялко Асенов Йорданов е български поет, драматург, режисьор, композитор и певец.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Недялко Йорданов е роден на 18 януари 1940 г. в Бургас, в семейството на Асен и Кина Йорданови.[2] Има по-малък брат – Чавдар Йорданов. Завършва гимназия в родния си град Бургас през 1957 г., а през 1962 г. – българска филология в Софийския държавен университет.[2] През периода 1962 – 1963 г. работи като учител по литература в Малко Търново.[2][3][4]

Започва да публикува поезия през 1954 г. във вестник „Черноморски фронт“ (Бургас). От 1963 до 1999 г. работи единствено в театъра.[2][4]

От 1963 до 1983 г. е драматург и режисьор на Бургаския драматичен театър „Адриана Будевска“ , а от 1983 до 1990 година е и художествен ръководител на същия театър.[2] През 19801988 г. е основател и главен редактор на Алманах „Море“.[3] В периода 1990 – 1999 г. година е драматург и режисьор на театър „Възраждане“София.[3][4]

От 2000 г. година е творец на свободна практика – автор на поезия, драматургия, белетристика, мемоаристика и публицистика, композитор, певец, рецитатор, гост-режисьор.[4]

Работа в театъра, телевизията и киното[редактиране | редактиране на кода]

Пиесите на Недялко Йорданов са преведени и поставени в Германия (ФРГ и ГДР), Франция, Белгия, Финландия, Япония. Русия, Украйна, Белорусия, Латвия, Литва, Естония, Молдова, Грузия, Полша, Чехия, Словакия, Унгария, Румъния, Сърбия, и др.[4]

Режисура[редактиране | редактиране на кода]

Недялко Йорданов е режисьор от 1969 година. От тогава до сега има 68 постановки на театрална сцена, предимно в Бургаския драматичен театър, както и в театър „София“, театър „Възраждане“, театър „Сълза и смях“,Народен театър „Иван Вазов“ и театрите в Стара Загора, Ямбол, Хасково, Габрово, Добрич и др.[4]

Режисирал е всички свои пиеси с изключение на „Ние не вярваме в щъркели“ и „Ние сме на 25“.

По-значителни постановки на други автори:

Гастролирал е като режисьор в театър „Ярач“ – Лозд, Полша с „Развод“ (1978), както и в Театъра на комсомола – Ленинград с „Имате ли огънче“ (1976) – постановка, недопусната до премиера.[4]

Като телевизионен режисьор поставя собствените си сценарии „Старецът“ (1975), „Любов необяснима“ (1976) и „Има нещо гнило в Дания“ (1998), и телевизионната новела „Аз и морето“ (1985) по стихове на Петя Дубарова, както и документалната импресия „Петимата оптимисти и кучето“ (1999).[4]

Автор на документалните филми „Един трагичен живот“, Професия-актриса“, „Константин Ташев“, „Артистът пее и танцува“, „Странното село Кирово“, Извънземни в село Кирово“, Реквием за село Кирово“, „Булат в Бургас“, „ С Булат в Москва“ и поредицата автобиографични филми „Още ме има, още съм жив“ : „От себе си не си отивай“, „Не мога нищо да забравя“, „Сбогуване с Бургас“, „И да започнем отначало“, „Не си отивай, мой живот“.

Телевизионен водещ и автор на поредица срещи „Една вечер с...“ с участието на Блага Димитрова, Радой Ралин, Иван Радоев, Стефан Цанев, Георги Калоянчев, Марко Ганчев и Борис Димовски (БНТ 1991 г.)[4]

Водещ на детските телевизионни сериали „Страшни смешки смешни страшки за герои със опашки“, „Приключения опасни със герои сладкогласни“ и „Вълкът срещу козата и трите ѝ козлета“.[4]

Режисьор и сценарист на игралния филм „Кажи ми Кармен“ (1978).

Музика[редактиране | редактиране на кода]

Писал е авторска музика за театралните спектакли „Мотопедът“ (1971), „Дъждът“ от Борис Априлов (1970), „Имате ли огънче“ (1976), „Словесен пейзаж“ от Христо Фотев (1977), „Довиждане до другия живот“ (1995), „Далечната сянка на далечните дни“ (2008).

Издал е една дългосвиреща плоча „Поезия и музика“ (1986) и аудио албумите „Песните на Недялко Йорданов“ (1992), „Госпожице, Любов“ (1996), „Някога, някога“ (2006), „Всички мои песни“ (2010) – пет диска, в изпълнение на Недялко Йорданов и Ивана Джеджева: „Някога, някога“, „Сцената е моят дом“, „Усмихни се, любов“, Ваничка“, „Бог да пази България“, и диск шест „Колко си хубава, Господи“ – по стихове на Христо Фотев.[4]

Като певец и изпълнител е изнесъл в продължение на 50 години над 1500 рецитала под акомпанимента на композиторите Константин Ташев и Хайгашод Агасян в почти всички градове на България, както и в Кувейт, Англия, Русия, Румъния, Словакия, Македония, Австрия, Германия, Сърбия.[4]

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Поезия[редактиране | редактиране на кода]

  • „Всичко ще изпитаме“ (1963)[3]
  • „Едно дете говори с баща си“ (1964)
  • „Когато ставаме бащи“ (1965)[3]
  • „И все пак любов“ (1967)[3]
  • „Лирика“ (1973)
  • „Младостта си отива“ (1975)
  • „Любовна лирика“ (1979)
  • „Няма време“ (1981)
  • „Стихотворения“ (1983)
  • „Любов необяснима“ (1986)
  • „Любовна лирика“ – допълнено издание (1987)
  • „Остаряваме бавно“ (1990)
  • „Не остарявай, любов“ (1991)
  • „Песни“ (1994)
  • „Любов“ (1995)
  • „Великата илюзия любов“ – лиричен дневник (1995)
  • „Имате ли огънче“ (1997)
  • „118 песни“ (1998)
  • „18 юли“ (1999)
  • „Ранни стихове“ (1999)
  • „Всичко“ (1999)
  • “18 юли“ – допълнено издание (1999)
  • „Не си отивай, мой живот“ (2001)
  • „Старомодна поезия“ (2002)
  • „Всички мои песни“ (2002)
  • „Момчето, което говори с морето“ (2004)
  • „Не остарявай, любов“ (2005)
  • „Здравей, любов“ (2006)
  • „18 юли“ – допълнено (2008)
  • „70 стихотворения“ (2009)
  • Том първи Поезия – 1955 – 1961 (2009)
  • Том втори Поезия – 1961 – 1982 (2009)
  • Том трети Поезия – 1983 – 2008 (2009)
  • Том четвърти Сатира, Песни 1958 -2001 (2009)
  • „Танц“ (2010)
  • „Ела, любов“ (2012)
  • „Безлюбовие“ (2012)
  • „Не остарявай, любов“ – стихотворения за Ивана (2014)
  • „Сцената е моят дом“ – второ издание (2015)
  • „Живей, живот“ (2015)
  • „21 век“ (2016)
  • „Мрън мрън“ (2017)
  • „67 сутрини“ (2018)
  • “Сребърна любов“ (2019)
  • „Пепел ми на езика“ (2020)
  • „Часът на истината наближава“ (2021)
  • Епопея на незабравимите (2021)

Пиеси[редактиране | редактиране на кода]

  • „Ние не вярваме в щъркели“ (1966)[3][4]
  • „С надежда за утре“ (1967)
  • „Ние сме на 25“
  • „Мотопедът“ (1971)
  • „Въпрос на принцип“ (1972)
  • „Любов необяснима“ (1974)
  • „Имате ли огънче“ (адаптация на „С надежда за утре“ 1976)[3]
  • „Развод по български“ (1978)
  • „Мата Хари“ (1983)
  • „Една за всички, всички за една“ (1986)
  • „Убийството на Гонзаго“ (1988)
  • „Касетофонът“ (1989)
  • „Поезията на Трендафил Акациев“ (1991)
  • „Има нещо гнило в Дания“ (1992)
  • „Волни птички божии“ (1993)
  • „Трендафил Акациев 2“ (1994)
  • „Довиждане до другия живот“ (1995)
  • „В старо село на край света“ (1996)
  • „В старо село на край света 2“ (1998)
  • „Далечната сянка на далечните дни“ (2007)
  • „Каквото – такова“ (2018)

Драматургия (издания)[редактиране | редактиране на кода]

  • „Въпрос на принцип“, „Любов необяснима“, „Мотопедът“ (1977)
  • „Развод по български“ (1978)
  • „Имате ли огънче“ (1980)
  • „Мата Хари“ (1983)
  • „И в дъжд и във вятър пак на театър“ (1987)
  • Пиеси – два тома
  • „Ние не вярваме в щъркели“ /том първи (1998)
  • „Убийството на Гонзаго“ /том втори (1998)
  • „Ще те накарам да се влюбиш“ – мюзикъл (2001)
  • Събрано:
  • Том пети Пиеси – 1966 – 1972 (2010)
  • Том шести Пиеси – 1972 – 1988 (2010)
  • Том седми Пиеси – 1989 – 1994 (2014)
  • Том осми Пиеси – 1994 – 2004 (2020)

Сатирични сборници[редактиране | редактиране на кода]

  • „Трендафил Акациев – поет на соцреализъма и демокрацията“ (1992)[4]
  • „Трендафил Акациев 2“ (1996)
  • „Трендафил Акациев 1, 2, 3“ (1998)

Документални книги[редактиране | редактиране на кода]

  • „Истината за моя баща“ (1992)
  • „Истината за моя баща“ – допълнено (2014)
  • „Историята на една любов“ първа част (2002)
  • „ Историята на една любов“ втора част (2003)
  • „Здравей, Аз“ – мемоари (2005)
  • „От себе си не си отивай“ – мемоари (2006)
  • „Сбогуване с Бургас“ – мемоари (2007)
  • „И да започнем отначало“ – мемоари (2008)
  • „Моят Радой“ (2017)
  • „Някога, някога. Дневници том 1“ (2017)

Публицистика. Белетристика. Мюзикъл[редактиране | редактиране на кода]

  • „Скандално“ (2001) – публицистика
  • „Внимание“ (2003) – публицистика
  • „Сцената е моят дом“ – книга за театъра (2003)
  • „Ще те накарам да се влюбиш“ – мюзикъл (2001)
  • „Любов по време на демокрация“ – роман (2014)

Книги за деца[редактиране | редактиране на кода]

  • „Аз се казвам Красимир“ (1971)[3]
  • „Красимир и Владимир“ (1978)
  • „Страшни смешки, смешни страшни за герои със опашки“ – роман в стихове (1982)
  • „Приключенията на Красимир и Владимир“ (1988)
  • „Приключения опасни със герои сладкогласни“ (1997)
  • „Вълкът срещу козата и трите ѝ козлета“ (1998)
  • „Страшни смешки, смешни страшки“ (1998)
  • „Приключенията на Тамарка“ – детска поема (2000)
  • „Приключенията на Красимир“ (2001)
  • „Страшни смешки, смешни страшки“ (2006)
  • “Приключенията на Красимир и Владимир. Приключенията на Тамарка“ (2008)
  • “Приключения опасни“ (2012)
  • „Пиеси за деца“ (2019)
  • „Буквички добрички“ (2020)

Сценични композиции[редактиране | редактиране на кода]

  • „Смехът на Чехов“ (1969) – сценичната композиция по малките разкази на А. П. Чехов.

Пиеси за деца[редактиране | редактиране на кода]

  • „Вълкът и седемте козлета“ (1971) – пиеса за куклен театър
  • „Страшни смешки, смешни страшки за герои със опашки“ (1980)
  • „С Красимир на панаир“ (1980) – пиеса за куклен театър
  • „Крокодил посред балкана“ (1981) – пиеса за куклен театър
  • „Приключения опасни със герои сладкогласни“ (1985)
  • „И в дъжд и във вятър, пак на театър“ (1987)
  • „Вълкът срещу козата и трите ѝ козлета“ (1997)

Телевизионни постановки и сценарии[редактиране | редактиране на кода]

  • „Старецът“ (1975) – телевизионен театър по БНТ.
  • „Любов необяснима“ (1976) – телевизионен театър по БНТ.
  • „Страшни смешки, смешни страшки“ (1994) – детски телевизионен сериал по БНТ.
  • „Приключения опасни“ (1995) – детски телевизионен сериал по БНТ.
  • „Вълкът срещу козата и трите ѝ козлета“ (1997) – детски телевизионен сериал по БНТ.
  • „Има нещо гнило в Дания“ (1998) – девет сериен телевизионен филм за телевизия СКАТ Бургас.

Документални филми[редактиране | редактиране на кода]

  • „Един трагичен живот“[4]
  • „Професия-актриса“
  • „Константин Ташев“
  • „Артистът пее и танцува“
  • „Странното село Кирово“
  • „Извънземни в село Кирово“
  • „Реквием за село Кирово“
  • „Булат в Бургас“
  • „С Булат в Москва“
  • „Джурлата“

Автобиографични филми поредица „Още ме има, още съм жив“[редактиране | редактиране на кода]

  • „От себе си не си отивай“
  • „Не мога нищо да забравя“
  • „Сбогуване с Бургас“
  • „И да започнем отначало“
  • „Не си отивай, мой живот“

Сценарии за игрални филми[редактиране | редактиране на кода]

  • „Дневна светлина“ (1975)
  • „Кажи ми Кармен“ (1978) – сценарий и режисура

Авторски адаптации[редактиране | редактиране на кода]

Пиеси за радиотеатър[редактиране | редактиране на кода]

  • „Мотопедът“ (1970)
  • „Довиждане до другия живот“ (1995)

Музикални сборници[редактиране | редактиране на кода]

  • „Всички мои песни“ – събрани на mp3 (2018)

Аудио издания[редактиране | редактиране на кода]

  • „Поезия и музика“ (1986) – дългосвиреща плоча
  • „Песните на Недялко Йорданов“ (1992)
  • „Госпожице, Любов“ (1996)
  • „Някога, някога“ (2006)
  • „Всички мои песни“ (2010) – пет диска по музика на Недялко Йорданов и Хайгашод Агасян в изпълнение на Недялко Йорданов и Ивана Джеджева: „Някога, някога“, „Сцената е моят дом“, „Усмихни се, любов“, Ваничка“, „Бог да пази България“. Диск шест „Колко си хубава, Господи“ – авторска музика и изпълнение на Недялко Йорданов по стихове на Христо Фотев

Награди и ордени[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]