Недялко Йорданов
| Недялко Йорданов | |
|---|---|
| Роден | 18 януари 1940 г. |
| Професия | български поет и драматург |
| Националност |
 България |
| Жанр | стихотворение, драма, роман в стихове |
| Дебютни творби | 1954 |
| Известни творби | „Остаряваме бавно“, „Не остарявай любов“ |
| Деца | Асен Йорданов, Недялко Недялков |
| Уебсайт |
www.nedialko.net Страница в IMDb |
Недялко Асенов Йорданов е български поет и драматург, носител на награда „Златен Орфей“ за цялостно творчество през 1997 г.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 18 януари 1940 г. в Бургас, в семейството на Асен и Кина Йорданови. Недялко Йорданов има по-малък брат на име Чавдар Йорданов. Завършва гимназия в родния си град, а през 1962 г. – българска филология в Софийския държавен университет. През периода 1962 – 1963 г. работи като учител в Малко Търново.
От 1963 до 1983 г. е драматург на Бургаския драматичен театър. През 1980 – 1988 г. е главен редактор на Алманах „Море“. През 1990 година става драматург в театър “Възраждане” – София.
Започва да публикува през 1954 година във вестник „Черноморски фронт“ (Бургас). Активно сътрудничи на периодичния печат. Превежда поезия от руски и турски език. Превежда и помага многократно на поета Реджеб Кюпчю. Произведения на Йорданов са превеждани на руски, полски, немски и други езици.
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- „16 плюс 16“ (1958)
- „Всичко ще изпитаме“ (1963),
- „Едно дете говори с баща си“ (1964),
- „Когато ставаме бащи“ (1965),
- „Ние не вярваме в щъркели“ (пиеса,1968),
- „И все пак любов“ (1968),
- „Ние сме на двадесет и пет години“ (пиеса, 1969),
- „Въпрос на принцип“ (пиеса, 1972),
- „Лирика“ (1973),
- „Мотопедът“ (лирична комедия, 1973) и др.
- „Остаряваме бавно“ (1990),
- „Не остарявай любов“ (1991),
- „Поет на социализма и демокрацията. Трендафил Акациев преди и след 10 ноември“ (сатиричен сборник, 1992)
Работа в театъра[редактиране | редактиране на кода]
Недялко Йорданов е режисьор на:
- „Мотопедът“ (1975),
- „Старецът“ (1977),
- „Любов необяснима“ (1977)[1],
- „Кажи ми, Кармен“ (1979),
- „Един час със …“ (1990) и др.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Личен сайт на Недялко Йорданов
- Недялко Йорданов в Словото
- Произведения на Недялко Йорданов в
Моята библиотека - Недялко Йорданов на сайта на издателство „Жанет 45“
- Недялко Йорданов – Усмихни се, любов (2011)
|
