Независима Македония

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Независима Македония.

ВМОРО и ВМРО
Bitolya Macedonian-Adrianopolitan Revolutionary District Seal.JPG
Девиз

 • Свобода или смърт
 • Македония на македонците

Цели

 • Автономия за Македония и Одринско
 • Независима Македония

Структура

 • Централен комитет
 • Задгранично представителство
 • Структура на революционните окръзи
 • Четнически институт
 • Погранични пунктове
 • Спомагателна организация
 • Разузнавателна организация

Хронология

 • Основаване (1893)
 • Илинден-Преображение (1903)
 • Мюрцщегски реформи
 • Борба с чуждите пропаганди (1904 - 1908):
Сръбска и Гръцка
 • Разцепление на ВМОРО (1905 - 1908)
 • Легализация (1908 - 1910): НФП и СБКК
 • Войни за национално обединение (1912 - 1918):
МОО, Партизански формирования
Тиквешко въстание
Охридско-Дебърско въстание
Валандовска акция
11 дивизия Партизански отряд
 • Разкол в македонското освободително движение след Първата световна война
 • ВМРО (1919)
ВТРО, ВЗРО и ВДРО
 • Братоубийствени войни във ВМРО:
Убийство на Тодор Александров
Горноджумайски събития
Протогеровисти
 • Официална забрана (1934)

Категории

 • Дейци на ВМОРО
 • Дейци на ВМРО
 • Ренегати
 • Афери
 • Конгреси
 • Сражения
 • Печатни издания
 • Мултимедия
 • Документи

Още

 • Българска екзархия
 • ВМОК
 • Македонска емиграция в България
 • МПО
 • Български акционни комитети
 • Охрана

IMRO badge.JPG

Независима Македония е идеен проект на македонските българи за създаване на самостоятелна македонска държава.

История[редактиране | редактиране на кода]

Възпоменание на гроба на Тодор Александров. Отпред в средата Никола Георгиев (1), Георги Въндев (2) и Илия Тошев (3)

Зараждането на идеята за “Независима Македония” става след Първата световна война, след разделянето на македонското от тракийското освободително движение. Тогава в редица официални документи на ВМРО е употребено известното понятие “автономия”, тъждествено на “независимост”, “самостоятелност”. Тодор Александров мотивира лозунга “Независима Македония” с няколко аргумента: средство за запазване целостта и неделимостта на Македония; начин за отбиване на сръбски и гръцки териториални претенции; заявената готовност на българското правителство да върне Пиринския край, за “да се създаде от Македония независима държава под протектората на великите сили”.[1] (Същото предложение е отправено и след края на Втората световна война[2]) От друга страна печатният орган на организацията на македонските бежанци в България се нарича в-к “Независима Македония”. В уводната статия на неговия първи брой е отбелязано, че легалната борба има за цел “въздигане на Македония в нейните географически и икономически граници в една независима държава”. Надписът “Независима Македония” е поставен върху отличителните и наградни знаци на ВМРО и т. н. Понятието “независима Македония” е популярно и след убийството на Тодор Александров.

Македонските българи от периода между войните са убедени в правилността на взаимно допълващите се изходни начала за “автономна и независима Македония”. И при Иван Михайлов, идеята за “Независима Македония” е водеща политическа цел. Най-пълно междувоенната автономистка позиция е изяснена в подготвения от Иван Михайлов, а вероятно и от Йордан Чкатров, тезисен материал, озаглавен “Защо се борим за независима Македония?” В този първообраз на известната брошура “Македония – Швейцария на Балканите” недвусмислено е показано, че ВМРО запазва традиционната автономистка формула като средство за решаване на македонския въпрос. Отхвърлени са обвиненията за ненавременно издигане на лозунга “Независима Македония”. Това е сторено, защото въпросният лозунг е исторически оправдано начало на всички македонски организации. Ясен е и отговорът и на поставения от опонентите на ВМРО въпрос – “Македонците отделна народност ли са, та не искат да останат в границите на днес съществуващите балкански държави?” Становището за независима Македония няма антибългарска насоченост, защото “не съществува отделна македонска националност, македонските славяни са българи и част от духовното цяло на българската нация, а македонският народ е географско и политическо понятие. С него се определя населението, което ще обгръща бъдещата македонска държава”.

В началото на септември 1944 г. Адолф Хитлер е се свързва с Иван Михайлов, който по онова време е в Независимата хърватска държава с надеждата, че последният ще може да прогласи Независима република Македония. Михайлов посещава София и след проведени консултации отпътува за Скопие. Там той престоява няколко дни между 5 и 9 септември и прави сондажи сред бившите структури на ВМРО, като осъществява и контакт с поделенията на „Охрана“. Той се убеждава, че му липсва достатъчно подкрепа, а комунистическите партизани на Тито са във възход. Михайлов осъзнава, че Германия губи войната, а България е пред окупация от СССР и заявява на германците, че вече е късно и отказва германското предложение.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  • "Има ли малцинства?", статия от ВМОРО революционера Арсени Йовков от с. Селци, Стружко, в която той разяснява идеята за независима македонска държава.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Кр.Гергинов, Ц. Билярски, Непубликувани документи за дейността на ВМРО и Т. Александров, 1922-1924, Известия на военноисторическото научно дружество(ИВИНД), т. 49, С.,1990,с. 241.
  2. в. „Македонска трибуна“, бр.18, 02.08.1945, стр.1
     Портал „Македония“         Портал „Македония