Нектарина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Prunus persica var. nucipersica
Nectarines summer 2006.jpg
Класификация
царство:Растения (Plantae)
отдел:Васкуларни растения (Tracheophyta)
(без ранг):Покритосеменни (Angiospermae)
(без ранг):Еудикоти (eudicots)
(без ранг):Розиди (rosids)
(без ранг):Фабиди (fabids)
разред:Розоцветни (Rosales)
семейство:Розови (Rosaceae)
триб:Amygdaleae
род:Слива (Prunus)
вид:Праскова (P. persica)
вариетет:P. p. var. nucipersica
Научно наименование
C.K.Schneid., 1906 г.
Prunus persica var. nucipersica в Общомедия
[ редактиране ]
Последователността на развитие на типична костилка на нектарина за период от 7 + 1⁄2 месеца, от формиране на пъпки в началото на зимата до узряване на плодовете през лятото

Нектарината (Prunus persica var. nucipersica) е подвид на обикновената праскова, чиито плодове се характеризират с гладка, подобна на слива, кожа.

Разновидности[редактиране | редактиране на кода]

  • P. vulgaris var. roseflorae Riab. – с големи розови цветове
  • P. vulgaris var. campanuleflorae Rjab. – с камбановидни цветове
Хибрид Nectacot (черният квадрат има страна с дължина 1 см)

Nectacot е хибрид на нектарина с кайсия, откъдето произлиза и името му (Nectarine & Apricot).

Сортовете нектарини са представени от различни еколого-географски и помологични групи, подгрупи и екотипове.[1]

Произход[редактиране | редактиране на кода]

В класификацията на сортовете праскови от D. Onderdonk[2] и в последващата класификация от D. Ordendonk и R. Price,[3] нектарината изобщо не се споменава.

Нектарината е мутация на праскова.[4] Първото писмено споменаване на нектарините е от 1616 г. в Англия, но те вероятно са били отглеждани много по-рано от това в Централна Азия. В края на 20-и век, когато се появяват едроплодните (до 200 g) сортове с жълто месо, нектарините стават много популярни

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Основните производители на нектарини са средиземноморските страни: бивша Югославия, Италия, Израел, Кипър, Гърция, Тунис.

Нектарините са по-устойчиви на болести и вредители от обикновената праскова. Разработени са зимоустойчиви сортове, които могат да се отглеждат в Северен Кавказ.

Употреба[редактиране | редактиране на кода]

Плодовете се консумират пресни, използват се в десерти и конфитюри, за производството на консервирани компоти. В необработен вид са нетрайни. Плодът е богат на витамин А и витамин C.

Нектарина
Nectarines, raw
(Хранителна стойност за 100 g продукт)
  Основни
Енергия 180 kJ (40 kcal)
Въглехидрати 9.18 g
      Нишесте 0.07 g
      Захари 7.89 g
      Сукроза 4.83 g
      Глюкоза 1.67 g
      Фруктоза 1.39 g
      Лактоза 0 g
      Малтоза 0 g
      Галактоза 0 g
   Влакна 1.5 g
Мазнини 0.32 g
Белтъчини 1.06 g
Вода 89 g
Пепел 0.48 g
Витамин A 21 μg (2%)
   α-каротин 0 μg
   β-каротин 199 μg (22%)
Тиамин (B1) 0.034 mg (3%)
Рибофлавин (B2) 0.027 mg (2%)
Ниацин (B3) 1.12 mg (7%)
Пантотенова к-на (B5) 0.185 mg (4%)
Пиридоксин (B6) 0.025 mg (2%)
Витамин C 2.9 mg (3%)
Витамин Е 0.61 mg (4%)
Витамин K 2 μg (2%)
Ликопен 0 μg
Калций, Ca 2 mg (0%)
Желязо, Fe 0.3 mg (4%)
Магнезий, Mg 8.8 mg (2%)
Фосфор, P 26 mg (4%)
Калий, K 131 mg (3%)
Натрий, Na 13 mg (1%)
Цинк, Zn 0.21 mg (2%)
Мед, Cu 0.082 mg (9%)
Манган, Mn 0.047 mg (2%)
Селен, Se 0 μg (0%)
Процентите са спрямо препоръчителната
дневна доза
в САЩ.[5]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  • Вульф Е. В., Малеева О. Ф. Мировые ресурсы полезных растений/Справочник. Ботанический институт АН СССР им. В. Л. Комарова. Л.: „Наука“, 1969 г. 565 с., илл.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Шоферистов Е. П.. Эколого-географическая и помологическая классификация сортов нектарина. // Сборник научных трудов Государственного Никитского ботанического сада, 140. 2015. с. 55 – 76.
  2. Zielinski Q. B.. Systematic Pomology. Canada, Modern, 1977.
  3. Шоферистов Е.П.. Происхождение, генофонд и селекционное улучшение нектарина. Ялта, дис. доктора биологических наук, 1995. с. 56.
  4. Nektarin в Nationalencyklopedin, посетен 7 септември 2017
  5. USDA National Nutrient Database for Standard Reference. // USDA Nutrient Database. (на английски)
CC-BY-SA icon.svg Heckert GNU white.png Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Нектарин“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​