Александър Нелидов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Нелидов)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Александър Нелидов
руски дипломат

Роден
Смоленска губерния, Руска империя
Починал
Погребан Петроград, Русия

Образование Санктпетербургски държавен университет
Александър Нелидов в Общомедия

Александър Иванович Нелидов (на руски: Александр Иванович Нелидов) е руски дипломат. Участник в Руско-турската война (1877 – 1878). Подписва Санстефанския мирен договор от името на Руската империя заедно с граф Николай Игнатиев.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Александър Нелидов е роден на 11 юни 1835 г. в Смоленска губерния. Завършва Кишиневската гимназия със златен медал (1851). Висше образование завършва във факултета по източни езици и юридическия факултет със златен медал.

Започва дипломатическата си кариера в Азиатския департамент на Министерството на външните работи. Работи като младши секретар на мисията в Гърция и Османската империя (1856-1864), старши секретар на мисията в Османската империя и Австрия (1864-1874). Камер-юнкер от 1862 г., статски съветник от 1871 г. и камерхер от 1872 г.

Участва в Руско-турската война (1877 – 1878). Като в мисията в Османската империя е изпратен с тайна мисия в Букурещ, където води успешни преговори с румънския министър-председател Йон Братиану. Сключено е споразумение, разрешаващо на руските войски безпрепятствено преминаване през територията на Румъния, в случай на война с Османската империя.

Назначен за началник на дипломатическата канцелария на главнокомандващия на Действуващата Руска армия на Балканския полуостров княз Николай Николаевич. През ноември 1877 г. съставя „Записка относно условията за мир“ – предварителни условия за сключване на примирие с Османската империя. Одобрена е от канцлера Александър Горчаков и император Александър II с наименованието „Основи на мира“ и заляга в основата на Одринското примирие и Санстефанския мирен договор между Русия и Османската империя.

След войната в периода 1879 – 1882 г. е дипломат с ранг посланик в Кралство Саксония и херцогство Саксония-Алтенбург. След работата в Германия отново е изпратен на дипломатически пост в Османската империя. Първоначално е управляващ на посолството, а от 15 юли 1883 г. е посланик. През 1897 г. е назначен за посланик в Рим. От 1903 г. живее в Париж, където е посланик от 1907 г. до смъртта си през 1910 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Нелидов А. К 25-илетий Освобождение Болгарии, СПб., 1903.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]