Немски късокосмест пойнтер

Немски късокосмест пойнтер (Курцхаар)
	Немски късокосмест пойнтер (Курцхаар)
	Немски късокосмест пойнтер, подготвящ се за лов.
Характеристики
Ръст	Женски: 58 – 63 cm; Мъжки: 62 – 66 cm
Живот	10 – 12 години
Произход
Страна	Германия
Година	1800-те
Класификация по МФК
Група	7
Секция	1.1
Стандарт	119
	Немски късокосмест пойнтер в Общомедия

Немският късокосмест пойнтер (още наречен Немски късокосмест птичар или Курцхаар^[3]) е средна по големина порода ловни кучета^[2], създадена през XIX век в Германия първоначално за намиране на пернат дивеч при лов, а по-късно – за разнообразни задачи.^[1]^{:с. 2} Курцхаарите се класифицират като четвърта породна група („Ловни породи за пернат дивеч”) от Българския републикански киноложки съюз^[3] и като седма породна група („Континентални кучета работещи със стойка“) от Международната федерация по кинология.^[4]

Стандарт на породата

Височина

Мъжки: 62 – 66 cm;
Женски: 58 – 63 cm.^[1]^{:с. 6}

Очи

Трябва да са средно големи и да не са нито твърде навътре в черепа, нито твърде издадени. Цветът им трябва да е тъмно кафяв. Клепачите трябва да са добре прилепнали към очите.^[1]^{:с. 4}

Козина

Трябва да бъде къса, гъста и твърда. При главата и ушите трябва да е по къса и тънка, а при опашката да не е по-дълга спрямо тази в другите части на тялото. Трябва цялото тяло да е покрито с нея.^[1]^{:с. 6}

Окраска

Цветовете на породата могат да варират. Възможните варианти са:

Чисто кафяв;
Кафяв с бели петънца по краката и гърдите;
Тъмен кафяво-червеникав с кафява глава и тяло на бели и кафяви петна в равно съотношение, с по-светли части в края на опашката и от вътрешната страна на задните крайници;
Светъл кафяво-червеникав с кафява глава и бяло тяло на кафяви петна;
Бял с кафяви петна по главата и тялото;
Черен.^[1]^{:с. 6}

Забележки

Кучетата от тази порода могат да имат жълти оцветявания на някои места по тялото;
Бърните могат да бъдат на петна.^[1]^{:с. 6}

История

Курцхаарите произхождат от ловните куче, използвани при лова на пернат дивеч, в комбинация с използването на мрежи и на соколи, в района на Средиземноморието. През Франция, Испания и Фламандия пойнтерите навлизат в Германия, като отличителната черта на този вид кучета е тяхното умение да посочват на ловеца местоположението на дивеча. След навлизането на двуцевката през 1750 г. нуждата от такъв вид ловни кучета се увеличава, като типичната практика е да се разтрелват птиците само когато кучето може да ги види. От този момент нататък курцхаарите започват да се използват като ловни кучета за всякакви задачи, а не само за посочване на пернатия дивеч. През 1897 г. излиза Zuchtbuch Deutsch-Kurzhaar (на български: Племенна книга на (породата) „Немски курцхаар“), където се определят подходите за отглеждане на породата. Кинологът Албрехт цу Золмс-Браунфелс се смята а съставител на следните неща:

описание на породата;
методи за разпознаването и оценяването ѝ;
списък с изпитания, през които трябва да минат всички ловни кучета.^[1]^{:с. 2}

И до ден днешен породата продължава да се подлага на подобни на гореспоменатите изпитания и да се развъжда целенасочено.^[1]^{:с. 2}

Здраве

Курцхаарите имат предимно добро здраве, но все пак имат дадени наследствени заболявания^[2]:

– Дисплазия на тазобедрената става – теглото, начинът на обучение и диетата могат да доведат до това заболявание, дори и кучето да го няма заложено генетично.^[2]^[5]

– Лакътна дисплазия – както при дисплазията на тазобедрената става, така и тук начинът на живот играе голяма роля, а не само произходът му. ^[2]

– Прогресивна ретинална атрофия – въпреки че няма как да се предотврати или лекува, все пак може да се останови дали кучето носи такива гени чрез ДНК тест.^[2]

- Кератоконюнктивит – за разлика от горното заболяване, това може да се лекува.^[5]

– Вродена субаортна стеноза – Заболяването може да бъде установено още преди навършването на първата година при наличието на определени сърдечни шумове. Лечението му зависи от състоянието на кучето.^[2]

– Стомашна дилатация и синдром на волвулус – посредством гастропексия може да се предотврати достигането до това състояние.^[2]

Вижте също

Източници

1 2 3 4 5 6 7 8 9 DEUTSCH KURZHAAR (German Shorthaired Pointing Dog) // Fédération cynologique internationale (AISBL), 25 април 2001. Архивиран от оригинала на 18 декември 2025. Посетен на 24 май 2026. (на английски)
1 2 3 4 5 6 7 8 Kho-Pelfrey, Teresa. German Shorthaired Pointer // Dog Breeds. PetMD, 27 януари 2025. Архивиран от оригинала на 17 февруари 2026. Посетен на 5 юни 2026. (на английски)
1 2 Четвърта породна група – „Ловни породи за пернат дивеч” // Български републикански киноложки съюз. Архивиран от оригинала на 17 май 2026. Посетен на 25 май 2026.
↑ Group 7 : Pointing Dogs // FCI breeds nomenclature. Fédération cynologique internationale (AISBL). Архивиран от оригинала на 14 март 2026. Посетен на 25 май 2026. (на английски)
1 2 Nicole Cosgrove. 5 Health Problems in German Shorthaired Pointers: Vet Approved Facts // Dog Health & Care. Dogster, 17 юни 2026. Архивиран от оригинала на 17 март 2026. Посетен на 28 юни 2026. (на английски)

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата German Shorthaired Pointer в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

[FCI-1] 1 2 3 4 5 6 7 8 9 DEUTSCH KURZHAAR (German Shorthaired Pointing Dog) // Fédération cynologique internationale (AISBL), 25 април 2001. Архивиран от оригинала на 18 декември 2025. Посетен на 24 май 2026. (на английски)

[PetMD-2] 1 2 3 4 5 6 7 8 Kho-Pelfrey, Teresa. German Shorthaired Pointer // Dog Breeds. PetMD, 27 януари 2025. Архивиран от оригинала на 17 февруари 2026. Посетен на 5 юни 2026. (на английски)

[BRCU-3] 1 2 Четвърта породна група – „Ловни породи за пернат дивеч” // Български републикански киноложки съюз. Архивиран от оригинала на 17 май 2026. Посетен на 25 май 2026.

[FCI2-4] Group 7 : Pointing Dogs // FCI breeds nomenclature. Fédération cynologique internationale (AISBL). Архивиран от оригинала на 14 март 2026. Посетен на 25 май 2026. (на английски)

[Dogster-5] 1 2 Nicole Cosgrove. 5 Health Problems in German Shorthaired Pointers: Vet Approved Facts // Dog Health & Care. Dogster, 17 юни 2026. Архивиран от оригинала на 17 март 2026. Посетен на 28 юни 2026. (на английски)

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]