Ненчо Палавеев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ненчо Палавеев
български предприемач
BASA-935K-4-28-16-Nencho Palaveev (crop).JPG
Снимка на хаджи Ненчо Палавеев, 1931 – 1932 г. Източник: ДА „Архиви“
Роден
Ненчо Дончев Палавеев
Починал
Погребан Света Богородица (Копривщица), Копривщица, България

Религия Православие
Ненчо Палавеев в Общомедия

Ненчо Дончев Палавеев е български търговец, предприемач и благодетел. Известен е и с прозвището „Благодетелят на Копривщица“.[1][2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ранни години и семейство[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 15 март 1859 г. в Копривщица. В различни документи рождената му дата е различна. В кръщелното му свидетелство от 1896 г. е записана 1857 г.[3] В Нансеновият му паспорт от 1933 г. е посочена 1855 г.[4] В удостоверение на Министерство на вътрешните работи и народното здраве от 1936 г. е записана датата 10 септември 1854 г.[5] В смъртния му акт е записана 15 март 1858 г.[6] На фамилната му гробница, която построява докато е жив, е записана 1859 г.[7]

Той е първото от четирите деца на Неша и Дончо Семков Палавееви. Баща му се занимава с абаджийство и търговия в Цариград, Александрия и Кайро. Дончо Палавеев, заедно с Иван Попмихайлов Маджаров и Тончо и Драгия Драгийски, е съсобственик на Масърската компания. Занимават се главно с търговия на аби и чорапи. Другите три деца на семейството са сина им Семко и двете им дъщери Мария и Гана.[7]

Завършва началното образование в родната си Копривщица. През 1869 г. получава покана от Петко Каравелов да замине за Русия, където да продължи образованието си.[8] Тръгва заедно със съгражданите си Г. Оръшков и Н. П. Марков, но стига до Карлово, домъчнява му за Копривщица, и се връща.[9]

В зимата на 1869 г. семейство Палавееви, заедно със семейството на Иван Маджаров, заминават на поклонение в Йерусалим. На десетгодишна възраст става хаджия.[10]

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

През 1873 г. Ненчо Палавеев заминава при баща си в Кайро, където става негов чирак. В продължение на шест месеца посещава гръцкото училище на Абет, където усвоява отчасти гръцки език и го напуска.[2] На пристанището в Александрия отваря сладкарница. В нея произвежда и продава малеби, а по-късно кашкавал и месни деликатеси. След време става собственик на керван. След 1878 г. заминава за Цариград и започва свой бизнес. През 1882 г. баща му се завръща в България, а Ненчо Палавеев започва да се занимава изцяло с търговската кантора и дюкяните му в Кайро и Александрия.[11]

Пътува с цел търговия из цял Египет, по река Нил до Хартум, Адис Абеба, по крайбрежието на Червено море, Джеда, Ходейда, Сана, Аден, Занзибар. Пътува из Югоизточна Африка, а след това през остров Мадагаскар достига до Калкута, Бомбай, Коломбо и Мадрас, по-късно Порт Артур и Япония. Търгува в Йерусалим, Палестина и Сирия. През Севастопол достига до ханство Бухара. Купува специфични стоки за отделните региони и ги продава на места, където са търсени и редки. От Индия купува индиго и слонова кост, от Багдад и Сирия – коприна и персийски килими, от Нижни Новгород и Туласамовари, броеници и кехлибар, в Йерусалим и Витлеем търгува с икони и седеф, а в Египет – с английска стомана. Продава ямурлуци, качулки чорапи и терлици на работниците на Суецкия канал.[11]

Ненчо Палавеев се занимава и с предприемачество и лихварство. Собственик е на четири яхъра в Александрия. Те са част от активите на фирмата му „Анести Антон Жиата“ – Кайро. Отдава под аренда яхърите на Дончо Гугов. Той плаща наем до Втората световна война, когато египетското правителство ги национализира. Собственик е на капитали на акционерното дружество строящо Суецкия канал. През 1888 г. закупува една акция на стойност 60 франка от Акционерно дружество „Панамски канал“. Закупува облигации от Земеделската банка в Египет и Египетската национална банка, които са депозирани в Търговска банка в Базел, Швейцария.[12]

Както баща му, така и Ненчо Палавеев има руско гражданство с името Анести Антон Жиата от Туркестан. Председател е на руската колония в Кайро. През 1894 г. отговаря за пребиваването на руския престолонаследник Николай II[[]] при посещението му в Египет. Организира целият му престой и културната програма през това време.[12]

През 1926 г. окончателно се завръща в България и се установява в София.[13]

Хаджи Ненчо Палавеев умира от атеросклероза на 18 септември 1936 г. в болницата на Червения кръст в София.[13] Погребан е в семейната гробница в двора на църквата „Св. Богородица“ в Копривщица, където са погребани и неговите родители.[14]

На негово име е кръстен булеварда в Копривщица.

Дарителство[редактиране | редактиране на кода]

За първи път, след напускането на Копривщица, се завръща в България през 1884 г., заради смъртта на баща си. По това време започва своята благотвориделна дейност и дава около 1300 наполеона за построяването на читалището в града, както и около 340 турски лири за пристройки към църквата „Св. Богородица“.[2]

Второто му идване в България е през 1907 г. Тогава оправя сметките на българското агентство в Египет. За известно време българският представител е издържан лично от хаджи Ненчо Палавеев. От Кайро изпраща 1000 английски лири за построяването на мавзолея на Априлското въстание в центъра на Копривщица и за камбанарията на църквата „Св. Никола“ в града. Строежът им започва при третото му идване в България – през 1924 г. За окончателното завършване на мавзолея дава 1 500 000 лева, а за камбанарията на църквата – общо 850 000 лева.[2]

Отличия[редактиране | редактиране на кода]

Хаджи Ненчо Палавеев е удостоен с:

  • орден „За гражданска заслуга“ IV степен (14 февруари 1896);[15]
  • командирски кръст и грамота за граждански заслуги (6 септември 1924);
  • почетен знак „Насърчаване на человеколюбието“ II степен (1927).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Димитров, Симеон, Райна Виларова (редактори). Благодетелят на Копривщица – Хаджи Ненчо Палавеев. Симел Прес, 2009. ISBN 978-954-9487-65-7. (на български)
  2. а б в г Дирекция на музеите, Копривщица. Хаджи Ненчо Д. Палавеев. Закъсняло признание. Юбилеен сборник. Копривщица, Пространство форма, 2009. ISBN 978-954-8500-06-7. с. 5 – 14. (на български)
  3. ДА – София, ф. 60К, оп. 1, а.е. 1, л. 1
  4. ДА – София, ф. 60К, оп. 1, а.е. 4
  5. ЦДА, ф. 2299, оп. 1, а.е. 38
  6. ЦДА, ф. 2299, оп. 1, а.е. 39
  7. а б Димитров, Симеон, Райна Виларова (редактори). Благодетелят на Копривщица – Хаджи Ненчо Палавеев. Симел Прес, 2009. ISBN 978-954-9487-65-7. с. 10 – 11. (на български)
  8. Димитров, Симеон, Райна Виларова (редактори). Благодетелят на Копривщица – Хаджи Ненчо Палавеев. Симел Прес, 2009. ISBN 978-954-9487-65-7. с. 11. (на български)
  9. Дирекция на музеите, Копривщица. Хаджи Ненчо Д. Палавеев. Закъсняло признание. Юбилеен сборник. Копривщица, Пространство форма, 2009. ISBN 978-954-8500-06-7. с. 7. (на български)
  10. Дирекция на музеите, Копривщица. Хаджи Ненчо Д. Палавеев. Закъсняло признание. Юбилеен сборник. Копривщица, Пространство форма, 2009. ISBN 978-954-8500-06-7. с. 13. (на български)
  11. а б Димитров, Симеон, Райна Виларова (редактори). Благодетелят на Копривщица – Хаджи Ненчо Палавеев. Симел Прес, 2009. ISBN 978-954-9487-65-7. с. 15 – 16. (на български)
  12. а б Димитров, Симеон, Райна Виларова (редактори). Благодетелят на Копривщица – Хаджи Ненчо Палавеев. Симел Прес, 2009. ISBN 978-954-9487-65-7. с. 16 – 17. (на български)
  13. а б Димитров, Симеон, Райна Виларова (редактори). Благодетелят на Копривщица – Хаджи Ненчо Палавеев. Симел Прес, 2009. ISBN 978-954-9487-65-7. с. 19. (на български)
  14. Димитров, Симеон, Райна Виларова (редактори). Благодетелят на Копривщица – Хаджи Ненчо Палавеев. Симел Прес, 2009. ISBN 978-954-9487-65-7. с. 20. (на български)
  15. ДА – София, ф. 60К, оп. 1, а.е. 8

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]