Неоекспресионизъм

Василий Рябченко, „Сузана и старците“, 200 х 200 см, платно, масло, 1989

Неоекспресионизъм (на английски: Neo-expressionism) е направление в съвременната живопис, което възниква в края на 70-те години на 20 век и доминира на пазара до средата на 80-те години като реакция на концептуалното и минималистичното изкуство.

История[редактиране | редактиране на кода]

Маркус Люперц: „Падналият войн“, изрисуван бронз, 1995 г.

Съществено за възникването на това направление в модерното изкуство е съвместната дейност в Берлин на Георг Базелиц и Ойген Шонебек (на немски: Eugen Schönebeck). И двамата започват своето творческо развитие първоначално в Източен Берлин, а по-късно в Западен Берлин. В началото на 60-те години на 20 век Базелиц и неговият приятел Шьонебек публикуват два манифеста, известни под името „Пандемониум 1“ и „Пандемониум 2“. Тяхна обща изложба през 1963 г. предизвиква скандал. Малко по-късно тяхната съвместна работа приключва. По същото време и други художници, основно в Берлин изповядват подобни идеи. От редовете на неоекспресионистите в края на 70-те години произлизат някои творчески обединения като „Berliner Heftige“, „Spontanisten“, „Junge Wilde“ и „Neue Wilde“.^[1]

В края на 70-те и 80-те години се развива италианският вариант на неоекспресионизма и той получава наименованието Трансавангард, на английски: Transavantgarde или на италиански Transavanguardia.