Неоосманизъм

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Неоосманизъм (на английски: Neo-Ottomanism; на турски: Yeni Osmanlıcılık, Йени Османлъджълък) е идеология, в чиято основа е османизмът и тезата, че османските времена са били благодатни за Балканите.

Неоосманизмът се разглежда в книгата „Стратегическа дълбочина“ с автор Ахмед Давутоглу. В основата ѝ е залегнала тезата, че османските времена са били период на разцвет за Балканите и допринасят за добруването на хората по тези земи. Тази линия на държавна политика обаче, отдалечава Турция от идеите на кемализма, които са водещи за страната до края на 20 век.

Неоосманизмът – новата политическа доктрина на Турция, е резултат от бурния икономически напредък на страната и нарасналото самочувствие на турската управляващата класа и на нацията като цяло. Това намира израз в амбициозни геополитически планове, при това не само в ислямския свят. Управляващите неоосманисти не пропускат да подчертаят, че Османската империя е имала граници до Виена и е нормално Турция да участва в европейските дела, наравно с останалите европейски държави.

Неоосманизмът е осмисляне на непревъзмогнатата имперска носталгия на една голяма историческа нация, недоволна от своето положение и роля в света. Като такъв, неоосманизмът е дълбочинна константа във външната политика на Турция, въпреки всички идейни и политически прекъсвания на приемствеността, включително радикалната светска революция на Ататюрк.

Влияние на неоосманизма в България[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]