Неофит Браницки

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Неофит
български духовник
Роден
1844 г.
Починал
14 август 1908 г. (64 г.)
Надгробната плоча на Неофит Браницки

Неофит е висш български духовник, титулярен епископ браницки на Българската православна църква, ректор на Цариградската българска духовна семинария.[1][2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден със светското име Неофит Ангелов Николов през 1844 според дата на надгробна плоча или 1849 година според Борис Цацов[2] в одринското българско село Корадже. Първоначално образование получава в родното си село. След това, от 1859 до 1863 година учи в Одринското трикласно училище, а от 1863 до 1866 година и в Одринската гимназия. В 1866 година става послушник в Зографския манастир. В началото на 1869 г. е постриган в монашество с името Неофит, а през май същата година е ръкоположен и в йеродяконски чин от епископ Калиник Мосхонисийски. От септември 1869 година до 1971 година учи в гръцкото монашеско училище в Карея. В 1872 година епископ Калиник Мосхонисийски го ръкополага за йеромонах и от есента на същата година учи в богословското училище Ризарио в Атина, което завърщва в 1877 година. От 1880 до 1883 година е преставител на Зографския манастир в Карея. В 1883 година започва да учи в Богословския факултет на Атинския университет, който завършва в 1887 година, а от 1887 до 1888 година учи в Юридическия факултет в Атина.[2]

Зографското братство го привиква и йеромонах Неофит прекъсва следването си и заминава за Света гора, където ръководи манастирските дела. През 1891 година йеромонах Неофит се установява в Цариград, където екзарх Йосиф I Български го назначава за директор на българското трикласно училище в Пера. От 1892 до 1893 година Неофит е председател на Българската църковна община в Битоля. От 11 август 1894 година е назначен за протосингел на Българската екзархия в Цариград, а на 15 август 1894 година по решение на Светия синод е възведен в архимандритско достойнство.[2]

През 1899 година архимандрит Неофит за кратко се установява в Зографския манастир. От септември 1900 година е назначен за ректор на Цариградската духовна семинария, който пост заема до 1905 година. На 10 февруари 1902 година в катедралата „Свети Стефан“ е ръкоположен в епископски сан с титлата „Браницки“. Заедно с ректорските си задължения, от февруари 1902 година до смъртта си е предстоятел на храма „Свети Стефан“.[2].

Почива 14 август 1908 година от болни бъбреци в Пловдив.[2] Погребан е в двора на пловдивския катедрален храм „Успение Богородично“.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Велев, Ганчо. За титлите на архиереите без епархии в Българската църква. // 1985-09-10. Посетен на 2017-06-03.
  2. а б в г д е Цацов, Борис. Архиереите на Българската православна църква: Биографичен сборник. Princeps, 2003. ISBN 9548067757. с. 309.
Лазар браницки епископ
(10 февруари 1902 – 14 август 1908)
Климент
     Портал „Християнство“         Портал „Християнство          Портал „България“         Портал „България