Неофит Браницки

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Неофит
български духовник
Роден
1844 г.
Починал
14 август 1908 г. (64 г.)
Надгробната плоча на Неофит Браницки

Неофит е висш български духовник, титулярен епископ браницки на Българската православна църква, ректор на Цариградската българска духовна семинария.[1][2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден със светското име Неофит Ангелов Николов през 1844 според дата на надгробна плоча или 1849 година според Борис Цацов[2] в одринското българско село Корадже. Първоначално образование получава в родното си село. След това, от 1859 до 1863 година учи в Одринското трикласно училище, а от 1863 до 1866 година и в Одринската гимназия. В 1866 година става послушник в Зографския манастир. В началото на 1869 г. е постриган в монашество с името Неофит, а през май същата година е ръкоположен и в йеродяконски чин от епископ Калиник Мосхонисийски. От септември 1869 година до 1971 година учи в гръцкото монашеско училище в Карея. В 1872 година епископ Калиник Мосхонисийски го ръкополага за йеромонах и от есента на същата година учи в богословското училище Ризарио в Атина, което завърщва в 1877 година. От 1880 до 1883 година е преставител на Зографския манастир в Карея. В 1883 година започва да учи в Богословския факултет на Атинския университет, който завършва в 1887 година, а от 1887 до 1888 година учи в Юридическия факултет в Атина.[2]

Зографското братство го привиква и йеромонах Неофит прекъсва следването си и заминава за Света гора, където ръководи манастирските дела. През 1891 година йеромонах Неофит се установява в Цариград, където екзарх Йосиф I Български го назначава за директор на българското трикласно училище в Пера. От 1892 до 1893 година Неофит е председател на Българската църковна община в Битоля. От 11 август 1894 година е назначен за протосингел на Българската екзархия в Цариград, а на 15 август 1894 година по решение на Светия синод е възведен в архимандритско достойнство.[2]

През 1899 година архимандрит Неофит за кратко се установява в Зографския манастир. От септември 1900 година е назначен за ректор на Цариградската духовна семинария, който пост заема до 1905 година. На 10 февруари 1902 година в катедралата „Свети Стефан“ е ръкоположен в епископски сан с титлата „Браницки“. Заедно с ректорските си задължения, от февруари 1902 година до смъртта си е предстоятел на храма „Свети Стефан“.[2].

Почива 14 август 1908 година от болни бъбреци в Пловдив.[2] Погребан е в двора на пловдивския катедрален храм „Успение Богородично“.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Велев, Ганчо. За титлите на архиереите без епархии в Българската църква. // 1985-09-10. Посетен на 2017-06-03.
  2. а б в г д е Цацов, Борис. Архиереите на Българската православна църква: Биографичен сборник. Princeps, 2003. ISBN 9548067757. с. 309.
Лазар браницки епископ
(10 февруари 1902 – 14 август 1908)
Климент
     Портал „Християнство“         Портал „Християнство          Портал „България“         Портал „България