Направо към съдържанието

Неофит Рилски (село)

Неофит Рилски
България
43.2752° с. ш. 27.5164° и. д.
Неофит Рилски
Област Варна
43.2752° с. ш. 27.5164° и. д.
Неофит Рилски
Общи данни
Население1368 души[1] (15 март 2024 г.)
40,3 души/km²
Землище33,935 km²
Надм. височина154 m
Пощ. код9223
Тел. код05164
МПС кодВ
ЕКАТТЕ51487
Администрация
ДържаваБългария
ОбластВарна
Община
   кмет
Ветрино
Димитър Димитров
(ГЕРБ; 2011)
Кметство
   кмет
Неофит Рилски
Петър Николов
(НДСВ)

Неофит Рилски е село в Североизточна България. То се намира в община Ветрино, област Варна.

География[редактиране | редактиране на кода]

Разположение[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в равнинна местност, без гориста растителност. Има плодородна земя и пасища за развиване на скотовъдство. Намира се на 7 км северно от гр. Девня, на 8 км югоизточно от село Ветрино, на 1,5 км северно от село Габърница до автомагистралата Варна – София и на 6 км западно от селата Суворово и Чернево. Отстои на 14 км североизточно от гр. Провадия.

Близост до исторически обекти[редактиране | редактиране на кода]

Не може да не се спомене за така наречената от жителите на селото Ингилишка могила, намираща се до старото шосе Неофит Рилски – Ветрино. Край могилата по време на Кримската война /1853 – 1856 г./ е квартирувал английски военен обоз.

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Климатът на селото е умерен към континентален. През пролетта преобладава североизточен вятър, с температури от 10 – 15 градуса. През лятото се появява умерен морски бриз и западен топъл вятър с температури от порядъка на 19 – 29 градуса. През месец август до 34 градуса. През зимния сезон духа северен вятър. Температурите варират -12 до – 8 градуса. От екологична гледна точка въздухът и водите отговарят на санитарните норми.

История[редактиране | редактиране на кода]

Възникване и история на името[редактиране | редактиране на кода]

Първото му име още от времето на Второто Българско царство е Юртлука. Най-рано намерен документален материал за името на селото е от 1573 г., когато се е наричало Кутлу бег – на български означава „благословено място“. Името е от татарски произход. След два века, през 1767 г. приема чисто турското име Кутлу бей (благословен бей).[2]

След Освобождението на България от османска власт, минават над петдесет години и едва през 1934 г. селото приема името – Неофит Рилски, на първия възрожденски просветител.

В книгата на краеведа Борис Митев – родом от село Неофит Рилски „Село Неофит Рилски и неговите хора“ с увереност се съобщава, че селото е създадено по времето на Втората българска държава – след 1185 година. Анализирайки историческите събития и предания от стари местни жители, местността „Юртлука“ е старото място на село Неофит Рилски, съществувало преди падането на България под османска власт.

По време на османската власт жителите на селото преживяват редица съществени събития.

Първото от тях е: през 1444 г. когато младият полско-унгарски крал Владислав III Ягело и трансилванският войвода Януш Хунияди с войската си достигат до Горна Оряховица, превземат Шумен.

Достигайки Нови пазар, се разделят на две колони. Главното ядро на войската, под командването на Владислав III потегля и минава през селищата: Нови пазар, Естипе/Ветрино/, Кутлубей/Неофит Рилски/, Девня, Марково/Повеляново/ и достигат северните брегове на Белославското езеро.

Втората колона потегля под командването на кардинал Чезарин и минават през селищата: Нови пазар, Венчан, Провадия, Синдел и достигат до южния бряг на Белославското езеро.

През 1475 година в Североизточна България започват да се заселват татари колонисти. Голяма част от тях са пленници. Повечето татари не подминават селото, заселват в него и му дават и името Кутлубек. Понастоящем в южната част на селото има стари изоставени татарски гробища, неизследвани още от археолозите.

Малко известно на българския народ е събитието – подготовката за големия бунт, на българи и арнаути от селата Арнаутлар /Староселец?, Джиздаркьой /Добрина/, Манастир, Дерекьой /Петров дол/, Ахъркьой /Габърница/.

Центърът на готвения бунт е Староселец, отстоящ на 3 км от село Кутлубей. Със сигурност кутлубейци са взели участие при събирането на боеприпаси, оръжие и муниции. Бунтът е целял да се попречи на турските управници да помохамеданчат българското население в Провадийския край. Известно е, че са извършвани насилия и опити за потурчване на млади българи от Кутлубей през 1573 година. Бунтът се ръководел от външни образовани хора в лицето на Дубровнишките търговци, заселени в Провадия през 1580 година. Това се разбира от видния католик Доброчанин Павел Джорджич, който по онова време имал търговска къща в Провадия. Като духовен пастир, успява да построи католически църковен храм в Провадия през 1637 г. и да проповядва на българи и арнаути християнска католическа религия. Така се стига и до подготовката на бунта през 1689 г.

При избухване на Руско-турската война през 1877 година местният поп Захарий е задържан като комита от турците.[3]

След Освобождението от османско робство[редактиране | редактиране на кода]

С решение на Министерски съвет от март 1923 г. в селото е открита телефоно-пощенска станция.[4]

През 1931 г. започва обсъждането за преименуване на името на село Кутлу-бей. Има две предложения – Равнище и Неофит Рилски. По предложение на местния учител Кючюков (Димитър Георгиев Кючуков), на 14 август 1934 г. селото е преименувано на Неофит Рилски.[5]

Население[редактиране | редактиране на кода]

Численост на населението според преброяванията през годините:[6][7]

Година на
преброяване
Численост
19341614
19461762
19561663
19651489
19751417
19851098
19921099
20011026
2011785
2021781

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Преброяване на населението през 2011 г.[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[8]

Численост Дял (в %)
Общо 785 100.00
Българи 727 92.61
Турци 6 0.76
Цигани
Други 4 0.50
Не се самоопределят
Не отговорили 48 6.11


Други[редактиране | редактиране на кода]

На 3 км от селото се намира най-голямата електроразпределителна подстанция „ВАРНА 750/400 kV“. Строежът ѝ започва през 1983 г. Замисълът е да се докара нова енергийна мощност за България от бившия СССР, която да се използва, ако откаже някой от двата V или VI реактор, които са по 1000 MW. Строи се успоредно с електропровода „Съединение“ 750 kV, който е входен.

В уредба 750 kV се разделя на 2, минава през трансформатори и излизат 2 по 400 kV, с мощност по 1240 МW, по-голяма от V и VI реактор на АЕЦ „Козлодуй“. В уредба 400 kV се разпределя на 4 изходящи електропровода. Има резервни полета, които са замислени за вкарване на електропроводи от АЕЦ „Белене“.

На два километра от селото през 2021 г. е направен исторически парк с възстановка на различните епохи по българските земи от праистория, траки, римско време, от Първото и Второто българско царство.[9]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg
  2. Материалът е взет от краеведа Борис Митев – родом от с. Неофит Рилски и автор на книгата „Село Неофит Рилски и неговите хора“, с негово разрешение.
  3. Известия на Народния музей - Варна - дигитално копие - 01/01/1912, No. 1, стр. 41
  4. Земледелски глас - дигитално копие - 24 март 1923, No. 33, 2 стр.
  5. Аджемлерски, Светослав. Справочник на селищните имена във Варненска област. Велико Търново, Астарта, 2012. ISBN 978-954-350-146-5. с. 99 – 100.
  6. „Справка за населението на село Неофит Рилски, община Ветрино, област Варна, НСИ“ // webcitation.org. Архивиран от оригинала на 2022-06-15. Посетен на 28 декември 2016.
  7. „The population of all towns and villages in Varna Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“ // citypopulation.de. Посетен на 28 декември 2016. (на английски)
  8. „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 28 декември 2016. (на английски)
  9. Христова, Велиана. Уникален исторически парк се гради край Варна // брой 14. в-к „Дума“, 22.01.2019. Посетен на 11.04.2022.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]