Неофит II Константинополски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Неофит II
Νεόφυτος Βʹ
атински митрополит и вселенски патриарх
Роден
Починал
неизв.

Неофит II Константинополски (на гръцки: Νεόφυτος Β΄) e гръцки духовник и на два пъти (1602-03 и 1607-12 г.) вселенски патриарх. [1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родом е от Атина, където е митрополит. Отявлен противник на Матей II Константинополски. Противоборството им за вселенския патриаршески трон и всеправославната политика съвпада във времето с периода непосредствено след сключването на бреската уния и настъпилото смутно време в Московия.

На 15 октомври 1607 г. е върнат на патриаршеския трон и отново оглавява Патриаршията в продължение на пет години и непосредствено след сключването на Житваторогския мирен договор. Заменя на престола неотстъпчивия и праволинеен бивш митимнийски митрополит Рафаил II. Отзивите от управлението му са, че успява да въведе финансова дисциплина и да заздрави патриаршеската хазна.

Води кореспонденция с папа Павел V и испанският крал Филип III. Неофит подтиква испанския крал да обяви кръстоносен поход за освобождение на християните от османците. Прави доктринални отстъпки, приемайки частично новата римокатолическа политическа и йезуитска доктрина с признаване на приматството на папата, т.е. папоцезаризма. По време на понтифакта му се разгаря въстанието в Яна, оглавено от Дионисий Философ. Срещу тази му политика се обявава александрийският патриарх Кирил I (Кирил Лукарис), който го сваля от престола и наследява като временен патриарх през октомври 1612 г. От ново заточение го спасява бъдещият патриарх наследил Кирил Лукарис - Тимотей II, който е негов защитник. [1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Матей II вселенски патриарх
(1602 – 1603)
Матей II
Рафаил II вселенски патриарх
(15 октомври 1607 – октомври 1612)
Кирил Лукарис