Неохори (дем Александрия)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Неохори.
| Неохори Νεοχώρι | |
| — село — | |
  Неохори  Неохори  Неохори | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Александрия |
| Географска област | Урумлък |
| Надм. височина | 11 m |
| Население | 529 души (2021 г.) |
Неохори (на гръцки: Νεοχώρι, Неохори, катаревуса: Νεοχώριον, Неохорион) е село в Република Гърция, дем Александрия, област Централна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в областта Урумлък (Румлуки), на 5 километра северно от Александрия (Гида). В миналото селото е било на южния бряг на пресушеното в 30-те години на XX век Ениджевардарско езеро.[1]
История[редактиране | редактиране на кода]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Неохори е гръцко село в Солунска каза на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Нихори (Nïkhori), Камбанийска епархия, живеят 240 гърци.[2] В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Нихор живеят 250, а в Неохори - 350 гърци християни.[3]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Нихор (Nihor) живеят 250 гърци.[4]
Според доклад на Димитриос Сарос от 1906 година Неохори (Νεοχώρι) е елиногласно село в Кулакийската епископия с 254 жители с гръцко съзнание. В селото работи начално гръцко смесено училище с 24 ученици и 1 учител.[5]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Неохори остава в Гърция.
В 20-те години в селото са заселени малко гърци бежанци, които в 1928 година са само 2 души.[1]
Населението произвежда предимно памук и пшеница.[1]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 274[1] | 259[1] | 277[1] | 428[1] | 633[1] | 653[1] | 585[1] | 710[1] | 759[1] | 604 | 536 |
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 20. (на македонска литературна норма)
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 37. (на френски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 141.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 220 – 221. (на френски)
- ↑ Παπαδόπουλος, Στ. Ι. Η κατάσταση της παιδείας το 1906 στην ύπαιθρο του Κάζα Θεσσαλονίκης: (Μια ανέκδοτη έκθεση του Δημητρίου Μ. Σάρρου) // Μακεδονικά XV (8). Θεσσαλονίκη, Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών, 1975. σ. 136 - 137.
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
