Непорочно зачатие

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Непорочно зачатие – митологична или религиозна концепция за зачеване на човешки живот без предхождащ сексуален акт. Обикновено дух, сила или бог оплождат женското тяло явявайки се насън, във видение, като дъжд и т.н.

Примери за непорочно зачатие са зачеването на Исус Христос в християнството, на Персей в древногръцката митология, на Миротвореца при ирокезите, на Таншъхуай, основателя на империята на сиенбей.

Терминът „непорочен“ навлиза и се налага с идването на християнството, където Дева Мария зачева дете оставайки девствена, т.е. неопорочена. Вестта, че е заченала непорочно от Светия Дух, Дева Мария научава от ангел, слязъл от небето. В църковната традиция известието за Непорочното зачатие се нарича Благовещение и се празнува на 25 март. На това събитие се отделя специално място в украсата на храма – то винаги се изобразява върху централните олтарни двери. Предсказано още от старозаветните пророци, непорочното зачатие е споменато на следните места в Новия Завет: А рождението на Иисуса Христа стана тъй: след сгодяване на майка Му Мария за Иосифа, преди още да бяха се събрали, оказа се, че тя е непразна от Духа Светаго.Мт. 1:18; ...ето, Ангел Господен му се яви насъне и каза: Иосифе, син Давидов, не бой се да приемеш Мария, жена си, защото заченалото се от нея е от Духа Светаго;Мт. 1:20; А Мириам рече на Ангела: как ще бъде това, когато аз мъж не познавам? / Ангелът ѝ отговори и рече: Дух Свети ще слезе върху ти, и силата на Всевишния ще те осени; затова и Светото, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Син Божий.Лк. 1:34, 35.

На някои от иконите Богородица се изобразява с три звезди – по една на всяко рамо и една на челото, което означава, че е била девствена преди зачатието, по време на раждането и след това. Според католическите догми непорочно заченат е не само Исус (лат. Virginal conception), но и самата Дева Мария (лат. Immaculate conception), която била заченета по естествения начин от човешки родители, но върху нея не паднал първородният грях.

Аргументи на Св. Тома Аквински[редактиране | редактиране на кода]

Св. Тома Аквински даде богословски аргументи в полза на девствеността на Пресвета Богородица. Непризнаването на пълния девствеността на Мария води до следните последици:

  1. Това би лишило съвършенството на Христос, защото той е единороден Син на Отца, като Син идеален завинаги. Също така подобава, че той е единственият син на майка си, като най-съвършеното от плода.
  2. Тази грешка я прави обида към Светия Дух, неговата скиния (sacrarium) е девствена утроба, в която се образува тялото на Христос. Не позволено да по-късно е нарушено (violaretur) от полов акт със съпруга си.
  3. Чрез това Божията майка е достойна и света, защото ако не е удовлетворена от Сина и бяха решила да загуби от сексуалността в брака девствеността, който беше в него (при раждането на Него) чудесно запазено, би доказала неблагодарност.
  4. Също така дава един и същ голяма дързост на Йосиф Обручник, ако да наруши (polluere) тази, който той знаеше от привидението на ангел.