Непреднамерени последствия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Пример за непреднамерено последствие: Почвената ерозия в Австралия е следствие от внасянето от Европа на зайци, които нямат местен естествен враг

Непреднамерени последствия (на английски: unintended consequences) са резултатите от дадено преднамерено действие, които не са били търсени или предвидени. Терминът е популяризиран през 20 век от американския социолог Робърт Кинг Мъртън (Robert King Merton).[1]

Непреднамерените последствия могат да бъдат групирани в три типа:

  • Неочаквана облага: положителна изненада, неочаквана изгода, късмет, серендипност;
  • Неочаквана спънка: неочаквано препятствие, което възниква наред с желания резултат от действието;
  • Обратен резултат: Ефект, противоположен на търсения, когато търсеното решение още повече влоши проблема.

История[редактиране | редактиране на кода]

Идеята на непреднамерените последствия или инциденти датира към времето на Джон Лок, който дискутира в свое писмо до сър Джон Сомърс, член на английския парламент, какви биха били последствията от регулацията на лихвения процент. Идеята се дискутира и от Адам Смит. Терминът е популяризиран от социолога Робърт Кинг Мъртън през 20 век.[1][2][3][4]

В статията си от 1936 „Неочакваните последствия от целенасочените социални действия“ (на английски: "The Unanticipated Consequences of Purposive Social Action") Мъртън се опитва да приложи системен анализ към проблема за непреднамерените последствия от съзнателни действия, насочени към предизвикването на социална промяна, подчертавайки, че с понятието „целенасочено действие“ той има предвид изключително „ръководене“ (conduct) за разлика от „поведение“ (behavior). С други думи, действие, което включва мотиви и в резултат на тях – избор измежду различни алтернативи.[4] Употребата на Мъртън включва отклонения от онова, което Макс Вебер дефинира като ценностно-рационално социално действие.[5] Мъртън твърди също, че „няма гаранция за никое бланкетно твърдение, което категорично утвърждава или отрича практическата приложимост на цялото социално планиране“.[6]

В по-нови дни, законът за непреднамерените последствия се използва като израз или идиоматично предупреждение, че намесата в една комплексна система имат склонност да създават неочаквани и често нежелани резултати.[7][8][9][10] Свързан със Закона на Мърфи, той често се използва като хумористично предупрежение срещу арогантното вярване, че хората могат напълно да контролират света около себе си.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Robert K. Merton, Versatile Sociologist and Father of the Focus Group, Dies at 92, Michael T. Kaufman, The New York Times
  2. Renowned Columbia Sociologist and National Medal of Science Winner Robert K. Merton Dies at 92 // Columbia News.
  3. Robert K. Merton Remembered Footnotes, American Sociological Association
  4. а б Merton, Robert K. The Unanticipated Consequences of Purposive Social Action // American Sociological Review 1 (6). DOI:10.2307/2084615. с. 895. Посетен на 30 май 2008.
  5. Weber, Max. Economy and Society. University of California Press, 1978. с. 24–5.
  6. Merton, Robert K. The Unanticipated Consequences of Purposive Social Action // American Sociological Review 1 (6). DOI:10.2307/2084615. с. 904. Посетен на 30 май 2008.
  7. Norton, Rob. Unintended Consequences // David R. Henderson. Concise Encyclopedia of Economics. 2nd. Indianapolis, Library of Economics and Liberty, 2008. ISBN 978-0865976658. OCLC 237794267.
  8. HeinOnline // HeinOnline. Посетен на 7 май 2010.
  9. 28 Florida State University Law Review 2000-2001 Mandatory Minimum Sentences: Exemplifying the Law of Unintended Consequences Comment // Heinonline.org, 18 юни 1993. Посетен на 21 ноември 2012.
  10. HeinOnline // HeinOnline. Посетен на 7 май 2010.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Unintended consequences в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​