Неравен брак

Неравен брак
Картина на Василий Пукирев
Година	1875 г.
Размери	173 cm × 136,5 cm
Изложена	Национален художествен музей (Беларус), Минск, Беларус
Неравен брак в Общомедия

„Неравен брак“ е картина на руския художник Василий Пукирев. Картината е създадена от Пукирев през 1862 г., непосредствено след като завършва Московското училище за живопис, скулптура и архитектура. За първи път е изложена на академична изложба през 1863 г. Чрез общата идея, експресивността на изображението, необичайния за битова картина размер и майсторското изпълнение тя веднага поставя художника на едно от най-видните места сред руските живописци. За тази картина Пукирев получава званието „професор“.

Предистория

В средата на 19. век въпросът за безправното положение на жените и на девойките без зестра, които са омъжвани против волята им, става особено болезнен за Руската империя. Значителна част от браковете са на основата на материалната заинтересованост. През 1854 г. на сцената на Малый театър е поставена пиесата на А. Т. Островски „Бедността не е порок“. а през 1861 г. излиза указ на Светия синод, осъждащ браковете с голяма разлика въвъ възрастта.

Идеята за картината подсказва на Пукирев неговият приятел – художникът Пьотр Михайлович Шмелков, който изучава нравите на търговския свят и прави извода, че този свят се управлява от цинизма и от жаждата за печалба.

Работа над картината

Пукирев пристъпва към работа през 1862 г. Той изготвя бързо езкиза с неголям размер (34х26), а след това започва и картината.

Описание

На картината е изобразена венчавка в православна църква. Сред полумрака на църквата падащата от прозореца светлина ярко осветява лицата на невестата, жениха и свещеника. Женихът е старик, добре облечен, с горделиво-снизходително изражение, лицето е набраздено от бръчки. На шията му виси Кръстът на Владимир, II степен, а отляво на гърдите му има орден звезда. Погледът му е леко насочен към невестата.

По друг начин изглежда невестката. Тя е много млада, още почти дете. Тя е ниска на ръст, с меки, руси коси. На главата ѝ има воал, свидетелство за нейната невинност. Лицето ѝ е бледо, очите – насълзени, погледът е насочен надолу, свещта в лявата ръка също сочи надолу, а дясната ръка безволно е протегната към свещеника, за да сложи венчалния пръстен. Всичко това говори за нежеланието за женитба и безнадежността на положението ѝ.

Сред гостите изпъква особено фигурата на шафера. Лицето му изразява недоволство, ръката му е на гърдите. Образа на шафера и на невестата са съединени в картината посредством тънка, опосредствена връзка. Художникът показва тази връзка първо чрез разполагането на фигурите им близо една до друга в тясното църковно пространство и второ чрез факта, че само те са млади по възраст.

На гърдите на шафера, до Сърдцето, както повелява традицията, е закачена роза, но в дадения случай това е и знак за страдание.

Василий Пукирев в образа на шафера, детайл

Останалите персонажи играят второстепенна роля. Авторът ги разделя на две групи – групата около жениха и групата около невестата.

В първата група влизат важен военен и стоящият до него мъж, които разглеждат невестата с нескромно-откровен поглед. Предано гледа към жениха старата жена, вероятно свахата. Във втората група, освен шафера, се забелязва фигура на стоящия до него мъж, в чийто втренчен поглед се вижда живо участие.

Прототипи на картината

Първа версия на Николай Варенцов

Съгласно първата версия, сюжета на картината е свързан с любовната драма, случила се с приятеля на художника – младия търговец Сергей Михайлович Варенцов. Сергей Варенцов бил влюбен в двадесет и четири годишната Софья Николаевна Рыбникова, но родителите на невестата предпочели пред него по-богатия и известен в търговско-промишления свят Андрей Александрович Карзинкин, по-възрастен от невестата с тринайсет години. По свидетелство на Н. П. Сырейщиков, внук на племенника на Варенцов, поради сложилите се обстоятелства Сергей Варенцов бил принуден да присътствува на венчавката в качеството си на шафер, тъй като сестрата на Карзинкин била омъжена за големия брат на Сергей Варенцов Николай. Венчавката се състояла през 1860 г. в църквата „Трёх святителей“ на Кулишках.

Съгласно тази версия Сергей Варенцов по-скоро бил недоволен от това, че бил изобразен на картината, тъй като той от своя страна се готвел да се ожени за Олга Урусова.

Картината имала голям успех на изложба, закупена е от П. М. Третяков и до днес се намира в Третяковската галерия.

По причина на това, че Пукирев изобразил приятеля си – Сергей като шафер, между двамата избухнала голяма кавга и Пукирев бил принуден да нарисува на шафера малка брадичка, оставяйки другите черти на лицето същите.

Втора версия на Грибков и Мудрогел

Според тази версия на картината е изобразена любовната драма на самия художник.

Приятелят на Пукирев от детските му години, (С. И. Грибков), разказва, че на картината е нарисувана бившата годеница на Василий Пукирев Прасковя Матвеева Варенцова, внучка на племенницата на княгиня Ольга Мироновна Щепина-Ростовская (родена Варенцова-Тарховска), съпруга на княз А. И. Щепин-Ростовски. Потвърждение на тази версия е получена, когато Третяковската галерия придобива през 2002 г. рисунка с молив, направена 1907 г., работа на В. Д. Сухов, на която е написано: „Прасковья Матвеевна Варенцова, чийто образ художникът В. В. Пукирев е нарисувал преди 44 години в своята известна картина „Неравен брак“. Госпожа Варенцова живее в Москва, в приюта за бедни „Мазуринская богадельна“.

„Прасковя Варенцова“, 1907, худ.В. Д. Сухов

В образа на жениха, според предположението на Л. Кац, художникът изобразил тверския предводител на дворянството Алексей Маркович Полторацки, тъй като Л. Кац намерила сходство с посмъртния му портрет. На етюда със заглавие „Глава на старик“, който бил направен за картината, художникът е посочил, че главата е нарисувана по образа на княз Цицианов. Л. Полозова предполага, че става дума за княз Павел Иванович Цицианов, а Н. П. Сырейщиков твърди, че главата е нарисувана по готвача Владимир Иванович, който служел в ония времена в дома на Варенцови. Освен това Л. Полозова счита, че образът може да е събирателен- фигурата и одеждата –от Полторацки, главата с особеното изражение – от Цицианов, а венеца от бели коси- от готвача —Владимир Иванович.

На картината са изобразени още двама познати на Василий Пукирев. До шафера е нарисуван приятелят на Пукирев, художника Пьотр Михайлович Шмелков, който според една от версиите е подсказал идеята за картината. Отстрани е нарисувана главата на майстора на рамки- Гребенски, който обещал да направи за картината „невиждана до тогава“ рамка.

Потвърждение, че Пукирев е изобразил себе си като шафера е, според свидетелството на Н. А. Мудрогел, приликата между персонажа от картината и художника от картината „В ателието на художника“ (1865), Друг приятел на Пукирев, С. И. Грибков, също потвърждава, че този “със скръстените ръце е самият Пукирев, като жив“.

Василий Пукирев „В ателието на художника“

По-нататъшни събития

Картината е изложена на поредната академична изложба през септември 1863 г. в Петербург, но още преди изложбата е купена от приятеля и колекционера Александър Борисовски, от когото на свой ред е откупува през 1871 г. за 1 500 рубли Павел Третяков. Днес тя се намира в Третяковската галерия.

На изложбата картината направила огромно впечатление. В. В. Стасов смятал, че платното на Пукирев е едно от най-значимите и същевременно едно от най-трагичните в историята на руската живопис. И. Е. Репин бил на мнение, че “Пукирев е причинил неприятности на не един стар генерал“, а историкът Н. И. Костомаров признал на приятели, че виждайки картината се отказал от брак с девойка. В същото време списанието „Искра“ в своята статия от 1863 г. „Расшаркивающееся искусство“ критикува картината за недостатъчно дълбокото социално разобличаване, за уклон към сантиментализъм и мелодраматичност, които намалявали нейната художествена стойност.

През 1875 година Василий Пукирев рисува вариант-повторение на картината „Неравен брак“, който днес се намира в Националния художествен музей на Република Беларусь. Пукирев се връща към идеята за бракосъчетанието и в други свои творби, като например „Приемане на чеиза по списък“, „Прекъснатата венчавка“.

Василий Пукирев, „Приемане на чеиза по списък“, 1873 г.

Бележки

1.Сергей Михайлович Варенцов (1833 – 1874) – московски търговец от втора гилдия (търгувал с галантерийни стоки) бил ръководител на гилдията на Търговската управа през годините 1867 – 1869, попечител на Мещанското (Александровското) училище. Жени се за Ольга Никитична Урусова, която също произхожда от търговско семейство.

2.Софья Николаевна Рыбникова (1836 – 1911) —дъщеря на богородски търговец, собственик на фабрика за сукно в село Чудинки до град Купавна. В брак с А. А. Карзинкин тя ражда три деца: дъщеря Елена, която завършва Училището за живопис и скулптура, става художничка и се омъжва за писателя Телешов, големият син – Александр – става член на Московското нумизматично общество, автор на редица работи за руски средновековни медали, приятел е с П. М. Третяков. Софья Николаевна много давала за благотворителност, в това число и за Бахрушинската болница. Тя създава отделение за туберкулозно болни жени на името на покойната си дъщеря Софья и санаториум за туберкулозно болни, също така е попечителка на Първото Таганско женско начално училище.

3.По някои сведения Варенцова е нейната фамилия по баща и тя е съименница на Сергей Варенцов. По други сведения нейната фамилия по баща е неизвестна, а тя по-късно е омъжена за приятеля на Пукирев – Сергей Варенцов.

Литература

• Анисова, Анисов, 2012.
• Полозова, 2001.
• Наше наследие. 1997. – С. 82 – 83. – Прим. № 18.
• Отдел рукописей. ГТГ. 4/254; 4/255.
• Мудрогель Н. А. Пятьдесят восемь лет в Третьяковской галерее. – Л., 1966. – С. 149.
• Шестакова Н. Жертвы неравного брака. // Моя Москва. – 1991. — № 3. – С. 26.
• Кац Л. К истории картины В. Пукирева „Неравный брак“ // Художник. – 1878. — № 12. – С. 52.
• Голова старика. Дата обращения: 21 ноября 2013. Архивировано 11 октября 2014 года.
• Отдел рукописей ГТГ.
• Зименко В. Неравный брак. – М.—Л., 1947. – С. 12.
• Наталия Анисова, Лев Анисов. „Неравный брак“ : [арх. 20 июля 2014] // Русский дом : журнал. – 2012. — № 6.
• Людмила Полозова. Неравный брак : По следам судеб главных героев знаменитой картины : [арх. 7 декабря 2013] // Родина : журнал. – 2001. — № 10.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Неравный брак (картина)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​