Нервнопаралитично вещество

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Циклохексил метилфосфонофлуоридат[1] – нервнопаралитичен газ, синтеризан в Германия

Нервнопаралитичното вещество е органично химично съединение, което наруашва функциите на нервната система.

История[редактиране | редактиране на кода]

Първите отровни фосфорни естери са синтезирани през 1854 г., но производството им започва едва през 1936 г.[2] Немският химик Герхард Шрадер установява, че табунът има силно въздействие върху нервната система. Първоначално създаден като пестицид, газът се явява основа за усилени проучвания и разработване на други нервнопаралитични вещества. Появявят се заринът и зоманът. Германците се запасяват с големи количества преди Втората световна война.

Няма доказателства обаче опасните новосъздадени субстанции реално да са използвани. С разпадането на Третия райх съвестските войници превземат някои от лабораториите и антихитлеристите също се сдобиват с формулата.[2] По време на Студената война САЩ и Съветският съюз създават химически оръжия със заплашителни размери. Ученият Ранаджит Гош в средата на XX век, работейки в Англия по създаването на препарат за насекоми, случайно открива силно нервнопаралитично вещество, по-късно наречено VX. Малко след това в САЩ производството му бележи своя ръст. Съветската армия не изостава и в лабораториите си произвежда подобно, според някои и идентично вещество – VR55.

През 1925 г. е подписан Женевският протокол за забрана на химическите оръжия.[3] На този етап Щатите още не участват, но с идването на Никсън на власт страната обявява, че такива ще бъдат използвани само в случай на нападение. През 1970 г. обаче не спазва обещанието си и нарежда на свои войници да използват зарин по време на тайна операция през Виетнамската война.[4]

В днешно време употребата на химически оръжия е строго забранена с международни споразумения. Не са изключение обаче индивидуалните случаи на умишлени отравяния, често по политически причини.[5][6]

Източници[редактиране | редактиране на кода]