Несебър (община)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Несебър
      
Общи данни
ОбластБургас
Площ420,44 km²
Население29 333 души
Адм. центърНесебър
Брой селища14
Сайтnessebarinfo.com
Управление
КметНиколай Димитров
(независим политик; 2007)
Общ. съвет21 съветници
Несебър в Общомедия
Топографска карта на община Несебър.

Община Несебър се намира в Югоизточна България и е една от съставните общини на област Бургас.

География[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Общината обхваща най-североизточната част на област Бургас. С площта си от 420,443 km² заема 9-о място сред 13-те общини на областта, което съставлява 5,43% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Релеф, води, климат, почви[редактиране | редактиране на кода]

В територията на община Несебър се разграничават три зони: крайбрежна, равнинна и планинска. Близо 3/4 от територията на общината се заема от най-източните части на Източна Стара планина, съответно Еминска планина с най-висока точка връх Гьозтепе (520 m), разположен на около 5 – 6 km на север-северозапад от село Кошарица. Останалата, южна и югозападна част на общината, е равнинна и се заема от широката и плоска долина на Хаджийска река и притокът ѝ Бяла река.

Водите са морски, подпочвени и речни. Цялата територия на общината попада към Черноморския водосборен басейн. Основните реки са две: на юг Хаджийска река с левия си приток Бяла река и на север, по границата с област Варна – река Двойница с десния си приток Курудере. На Хаджийска река, северозападно от село Тънково е изграден големия язовир „Порой“, водите на който се използват предимно за напояване.

Климатът е умерено-континентален, а по крайбрежието е с морско влияние. Почвите са предимно канелено горски.

Плажните ресурси на общината са сред най-големите на българското черноморско крайбрежие и възлизат на 1517 дка с общ капацитет 139 450 плажни места. Тези природни ресурси са най-важният фактор, който определя и формира основната отраслова структура на общинската икономика – стопански туризъм, отдих и спорт.

Пясъчни дюни[редактиране | редактиране на кода]

Пясъчните дюни са образувания с млад еволюционен процес и с много малко съдържание на свързващи вещества, поради което цялостният почвено-растителен комплекс е изключително крехка екосистема, която лесно се наранява и разпада.

Пясъчните дюни в землището на Несебър са 5 на брой – с обща площ около тях 10 хектара. Там върху специфична екологична среда в продължение на векове са възникнали растителни формации от изключително редки храстови, цветни и тревни видове. Те са представители на така наречената псамофитна (пясъчна) флора, но някои от тях вече са в „Червената книга“ на България. Сред тях са: пясъчна лилия, равенски ериантус, морски ветрогон и морски ранилист. Освен тези характерни за дюните и пясъчните територии растения, има още редица красиви и интересни видове. Те също създават специфичен облик на отделните местности и са интересни за ботаниците. Сред тях са пясъчен мак, жълт пясъчен лен, пясъчна дзука, марзденията и други.

Дюните край Несебър са обявени за природна забележителност още през 1976 г. от тогавашното Министерство на горите. По-късно пясъчните образувания влизат и в регистъра и кадастъра на природните феномени, изготвен по искане на Екоминистерството през 2001 г.[1]

Населени места[редактиране | редактиране на кода]

Общината се състои от 14 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:[2]

Населено място Пребр. на населението през 2021 г. Площ на землището (в км2) Забележка (старо име) Населено място Пребр. на населението през 2021 г. Площ на землището (в км2) Забележка (старо име)
Баня 175 65,177 Оризаре 1442 32,157 Бараклии (до 1934 г.)
Гюльовца 903 25,425 Паницово 65 26,451 Алчак дере (до 1887 г.)
Емона 30 35,340 Емине (до 1934 г.) Приселци 48 20,234 Ени кьой (до 1934 г.)
Козница 7 8,958 Караманджа (до 1934 г.) Равда 2463 11,402
Кошарица 1299 48,478 Къшла дере (до 1934 г.) Раковсково 79 19,855 Куру дере, Раково (до 1886 г.)
Несебър 11 236 31,852 Месемврия (до 1934 г.) Свети Влас 2788 36,125 Свети Влас (до 1960 г. и от 1993 г.),
Влас (от 1960 г. до 1993 г.)
Обзор 2023 36,779 Гьозекен (до 1934 г.), Козякград (от 1934 г. до 1935 г.) Тънково 1202 22,210 Индже кьой (до 1934 г.)
Изглед към Несебърския полуостров, където е разположен Старият град Несебър, през 2014 г.
Изглед към плажа „Олимпийски надежди“ в село Равда през 2009 г.
Изглед към старата част на град Несебър през 2006 г.
Изглед към град Свети Влас през 2006 г.
Изглед към село Емона през 2006 г.
Изглед от град Обзор през 2007 г.
Изглед от Черно море към курортния комплекс Слънчев бряг през 2009 г.

Селищни образувания[редактиране | редактиране на кода]

С национално значение[редактиране | редактиране на кода]

С местно значение[редактиране | редактиране на кода]

  • Инцараки
  • Чолакова чешма

Местности[редактиране | редактиране на кода]

  • Иракли
  • Защитена местност „Калината“ – намира се до село Тънково и село Кошарица, община Несебър, на 10 km западно от курорта Слънчев бряг. Територията ѝ е с площ от 1100 декара. Представлява естествен дом за 75 редки дървесни, храстови и тревни видове, от които 27 декоративни и 19 лечебни растения. Пет от видовете са включени в „Червената книга“ на България, като най-ценният от тях е блатното кокиче. Тук се срещат още: заливна лонгозна гора на над 200 години, вековни полски ясени (Fraxinus angustifolia), полски кленове (Acer campestre), полски брястове (Ulmus minor), летен дъб (Quercus robur), космати дъбове (Quercus pubescens), церове (Quercus cerris), различни храсти и увивна растителност.[3]

Административно-териториални промени[редактиране | редактиране на кода]

  • Заповед на околийския началник от 1886 г. – преименува с. Куру дере (Раково) на с. Раковсково;
  • Протокол № 28/07.02.1887 г. на Бургаския окръжен съвет – преименува с. Алчак дере на с. Паницово;
  • Указ № 577/обн. 05.12.1899 г. – преименува с. Фъндаклии (Фундуклии) на с. Лесково;
  • МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Вели баш на с. Велико;
– преименува с. Емине на с. Емона;
– преименува с. Караманджа на с. Козница;
– преименува с. Къшла дере на с. Кошарица;
– преименува гр. Месемврия на гр. Несебър;
– преименува с. Гьозекен на с. Козякград;
– преименува с. Бараклии на с. Оризаре;
– преименува с. Ени кьой на с. Приселци;
– преименува с. Къзъллък (Казалък) на с. Рапица;
– преименува с. Индже кьой на с. Тънково;
  • МЗ № 1966/обн. 16.11.1935 г. – преименува с. Козякград на с. Обзор;
  • между 1934 и 1946 г. – с. Рапица, изселено и заличено без административен акт;
  • след 1946 г. – с. Лесково, изселено без административен акт;
  • Указ № 169/обн. 10.05.1960 г. – преименува с. Свети Влас на с. Влас;
  • Указ № 1521/обн. 24.02.1975 г. – заличава с. Велико и присъединява землището му към с. Приселци;
– заличава с. Морско и присъединява землището му към с. Кошарица;
– заличава с. Плазовец и присъединява землището му към с. Кошарица;
  • Указ № 2907/обн. ДВ бр.71/07.09.1984 г. – признава с. Обзор за гр. Обзор;
  • Указ № 60/обн. ДВ бр.21/19.03.1993 г. – възстановява старото име на с. Влас – с. Свети Влас;
  • Реш. МС № 63/обн. 20 януари 2009 г. – признава с. Свети Влас за гр. Свети Влас.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Население на община Несебър през годините, според оценки на Националният статистически институт:[4]

Година Население
2010 26 692
2011 23 145
2012 23 634
2013 24 481
2014 25 729
2015 26 920
2016 27 273
2017 27 392
2018 27 879
2019 28 968
2020 29 814
2021 30 721
2022 25 515

Раждаемост, смъртност и естествен прираст[редактиране | редактиране на кода]

Раждаемост, смъртност и естествен прираст през годините, според данни на Националният статистически институт:[4]

Година Численост Година Средно на 1000 души (в %)
Живородени Починали Прираст Раждаемост Смъртност Естествен прираст
2008 307 296 11 2008 12.7 12.3 0.4
2009 353 264 89 2009 14.2 10.6 3.6
2010 326 269 57 2010 12.2 10.1 2.1
2011 290 283 7 2011 12.5 12.2 0.3
2012 313 291 22 2012 13.2 12.3 0.9
2013 318 287 31 2013 13.0 11.7 1.3
2014 329 279 50 2014 12.8 10.8 2.0
2015 331 265 66 2015 12.3 9.8 2.5
2016 272 292 -20 2016 10.0 10.7 -0.7
2017 251 322 -71 2017 9.2 11.8 -2.6
2018 271 272 -1 2018 9.7 9.8 -0.1
2019 269 305 -36 2019 9.3 10.5 -1.2
2020 235 319 -84 2020 7.9 10.7 -2.8
2021 212 426 -214 2021 6.9 13.9 -7.0
2022 212 372 -160 2022 8.3 14.6 -6.3

Прираст на населението[редактиране | редактиране на кода]

Прираст на населението през годините, според данни на НСИ:

Естествен прираст
на населението
Механичен прираст
на населението
Прираст на населението
2012 22 467 489
2014 50 1198 1248
Механичен прираст на населението

Миграция на населението през годините, според данни на НСИ:

Заселени Изселени Механичен прираст
2012[5] 1030 563 467
2014 1888 690 1198

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Преброяване на населението през 1992 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 1992 г.:[6]

Етническа група Численост Дял (в %)
Общо 18 871 100.00
Българи 17 614 93.33
Турци 738 3.91
Цигани 307 1.62
Преброяване на населението през 2001 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2001 г.:[6]

Етническа група Численост Дял (в %)
Общо 19 113 100.00
Българи 17 081 89.36
Турци 985 5.15
Цигани 453 2.37
Не се самоопределят 372 1.94
Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):[7]

Населено
място
Численост Населено
място
Дял (в %)
Общо Българи Турци Цигани Други Не се
самоопределят
Не
отговорили
Българи Турци Цигани Други Не се
самоопределят
Не
отговорили
Общо 22 348 18 367 1240 565 199 140 1837 100.00 82.18 5.54 2.52 0.89 0.62 8.21
Несебър 10 143 8845 386 31 82 35 764 Несебър 87.20 3.80 0.30 0.80 0.34 7.53
Свети Влас 2691 2246 40 10 48 11 336 Свети Влас 83.46 1.48 0.37 1.78 0.40 12.48
Обзор 2117 1948 19 18 11 4 117 Обзор 92.01 0.89 0.85 0.51 0.18 5.52
Равда 2088 1931 10 133 Равда 92.48 0.47 6.36
Оризаре 1466 892 23 439 15 75 22 Оризаре 60.84 1.56 29.94 1.02 5.11 1.50
Кошарица 1219 844 69 20 271 Кошарица 69.23 5.66 1.64 22.23
Тънково 1148 652 423 13 14 3 43 Тънково 56.79 36.84 1.13 1.21 0.26 3.74
Гюльовца 1007 605 274 7 115 Гюльовца 60.07 27.20 0.69 11.42
Баня 207 188 18 Баня 90.82 8.69
Раковсково 104 73 0 16 0 0 15 Раковсково 70.19 0.00 15.38 0.00 0.00 14.42
Паницово 65 63 0 0 0 0 2 Паницово 96.92 0.00 0.00 0.00 0.00 3.07
Приселци 45 36 0 9 0 0 0 Приселци 80.00 0.00 20.00 0.00 0.00 0.00
Емона 37 33 1 Емона 89.18 2.70
Козница 11 11 0 0 0 0 0 Козница 100.00 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00

Политика[редактиране | редактиране на кода]

Общински съвет[редактиране | редактиране на кода]

Състав на общинския съвет, избиран на местните избори през годините:[8][9][10][11][12]

Партия или сдружение 2003 2007 2011 2015 2019
Избирателна активност по време на изборите 64,89 % 77,88 % 72,78 % 73,06 % 69,12 %
Общ брой места 21 21 21 21 21
Български социалдемократи 2 4 5 6
ПП „Море“ 7 6 4
Местна коалиция „Нова алтернатива“ 3
ГЕРБ 5 3 3
Местна коалиция „Съюз на свободните демократи“
(ССД, СДС, ВМРО – Българско национално движение)
2
БСП за България 2
Движение 21 1
Сила 3
Коалиция „Българска социалистическа партия, Политически клуб „Тракия““ 2
Коалиция „Зора“ 2
Коалиция „Либерален съюз Несебър“ 2
Политически клуб „Тракия“ 1 2
Коалиция „Ново начало и Синята коалиция с вас“
(Обединени демократични сили, ВМРО – Българско национално движение,
Съюз на демократичните сили)
1
Коалиция „Местно обединение за разцвет и единство – Море“
(Зелена партия, Национално движение „Симеон Втори“,
Български демократичен съюз „Радикали“)
5
Дела 3
Коалиция „Победа“ (Съюз на свободните демократи,
Политически клуб „Тракия“)
3
Християнсоциален съюз 2
Коалиция „Либерално–демократичен съюз Несебър“,
(Българска партия Либерали, Радикалдемократическа партия в България)
2
Атака 2
Ред, законност и справедливост 2
Либерален съюз 5
Българска социалистическа партия 3
Социалдемократическа партия 2
Костадин Георгиев Нищелков – Независим 1
Съюз на свободните демократи 1
Съюз на демократичните сили 1
Българска социалдемокрация 1
Обединен блок на труда 1
Политическо движение „Социалдемократи“ 1
Роден край 1
Национално движение „Симеон Втори“ 1
Федерация Царство България 1
Нова социалдемократическа партия 1990 1

Стопанство[редактиране | редактиране на кода]

Поземления фонд на общината е разпределен както следва: държавен фонд – 187007 дка, частна собственост са 126580 дка и общинска е собствеността върху 64832 дка. Най-голяма площ заемат горските територии 213597 дка, или 50,8% от площта на общината. Земеделските територии покриват площ от 177129 дка, а размерът на обработваемата земя в земеделските територии е 115201 дка. Територията на населените места и други урбанизирани територии са с площ 20440 дка. Останалата част от територията на общината се заема от водни площи – 6919 дка, територии за добив на полезни изкопаеми и депа за отпадъци – 416 дка и територии за транспорт и инфраструктура – 1942 дка.

В съответствие с климатичните и почвени условия Община Несебър е с исторически традиции в лозарството и овощарството.

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

През общината преминават частично или изцяло 4 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 82,3 km:

Топографски карти[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. сайт на Община Несебър, архив на оригинала от 3 септември 2016, https://web.archive.org/web/20160903121357/http://www.nessebarinfo.com/aboutnessebar.html, посетен на 21 февруари 2017 
  2. НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ
  3. сайт на Община Несебър, архив на оригинала от 22 февруари 2017, https://web.archive.org/web/20170222113809/http://www.visitnessebar.org/bg/destinatzii/sela-vili-i-eko-zoni-zashtiteni-mestnosti/item/349-zashtitena-mestnost-kalinata, посетен на 21 февруари 2017 
  4. а б Население на Област Бургас // rzi-burgas.com. Посетен на 26 юни 2015.
  5. Демографски данни в Общински план за развитие на община Несебър (2014 – 2020) // nesebarinfo.com. Посетен на 26 юни 2015.
  6. а б „Българите между две преброявания (1992 – 2001)“ // archive.li. Архивиран от оригинала на 2015-01-23. Посетен на 1 септември 2018.
  7. „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 12 септември 2018. (на английски)
  8. „Резултати от обработените протоколи на ОИК за избор на общински съветници – I тур, 2003“ // mi2003.cik.bg. Архивиран от оригинала на 2018-10-27. Посетен на 13 септември 2018.
  9. „Резултати от местните избори през 2007 г. в община Несебър“ // results.cik.bg. Посетен на 13 септември 2018.
  10. „Резултати от местните избори през 2011 г. в община Несебър“ // results.cik.bg. Посетен на 13 септември 2018.
  11. „Резултати от местните избори през 2015 г. в община Несебър“ // results.cik.bg. Посетен на 13 септември 2018.
  12. Резултати от местните избори 2019 г. в община Несебър – Обобщени данни от избор на общински съвет, ЦИК.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]