Нестиме

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Нестиме
Νόστιμο
— село —
Панорама на Нестиме
Панорама на Нестиме
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Хрупища
Географска област Костенария
Надм. височина 920 m
Население 108 души (2011 г.)
Нестиме в Общомедия

Нèстиме или Нèстим (на гръцки: Νόστιμο, Ностимо, катаревуса: Νόστιμον, Ностимон, до 1928 година Κουφοξυλιά, Куфоксилия,[1] до 1927 година Νιστήμιον, Нистимион[2]) е село в югозападната част на Егейска Македония, Гърция. Селото е част от дем Хрупища, административна област Западна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в най-източните склонове на планината Одре (Одрия) в областта Костенария (Кастанохория) на 18 километра южно от Хрупища (Аргос Орестико). Землището на селото е 9 km2.[3]

Между Нестиме и съседното село Бела църква (Аспроклисия) има запазена вкаменена гора. В селото има Палеонтологически и палеоботанически музей.[4]

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Учители, ученици и жители на селото на училищен празник, снимани пред училището през 1930 година. Тогава училището има 122 ученици заедно с предучилищната паралелка. В средата горе е поп Теохарис Папаконстантину (андартски деец) и учителите Щеряна, Спиро Каминас и Теано.[5]

В миналото селото е било малко по-южно от сегашното му местоположение в местността Старо Нестиме (Палео Ностимо), където сега има развалини на къщи и на църквите „Свети Анастасий“ и „Свети Архангели“. Селото е разрушено по времето на Али паша Янински и се премества на сегашното място.[6]

В края на XIX век Нестиме е българско село в Населишка каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Нестимъ има 260 жители българи християни.[7]

В началото на XX век християнските жители на Нестиме са под върховенството на Цариградската патриаршия. Според Христо Силянов през април 1904 година Нестимъ минава под върховенството на Българската екзархия,[8] но според секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Нестин има 320 българи патриаршисти гъркомани.[9] В 1904 година при реорганизацията на Костенарийския революционен район след Илинденско-Преображенското въстание, в селото е създаден революционен комитет на ВМОРО.[10]

На 8 ноември 1903 (или 1904 година според паметника на загиналия), празника на Свети Архангел Михаил, българска чета съсича по време на литургията местния лидер на гръцкия комитет, свещеника Хараламби Пагунадов (Хараламбос Пагунадас).[11]

В 1906 година селото пострадва от гръцки андартски нападения.[12] Според Георги Константинов Бистрицки Нестиме преди Балканската война има 30 български и 20 помашки къщи.[13]

В Екзархийската статистика за 1908/1909 година Атанас Шопов поставя Нестин в списъка на „българо-патриаршеските, полупогърчени села“ в Населичка каза.[14]

Според Георгиос Панайотидис, учител в Цотилската гимназия, Нестиме (Νεστήμι) в 1910 година има 60 „българогласни“ семейства - 43 християнски и 17 мюсюлмански. Християнските са „от стари времена с гръцко съзнание и никога не са се поддали към отстъпване въпреки увещанията и натиска на комитаджиите.[15] Миналата година в Драма, където работят като мелничари, под действията на Паница част от търговците, за да не загубят насъщния си хляб, се принудиха да приемат славянската идея“. В селото работи начално гръцко училище с 1 учител и 35 ученици мъже.[16]

На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Нестиме е обозначено като българско селище.[17]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Нестими има 55 къщи славяни християни и 15 къщи славяни мохамедани.[18]

В 1922 година малкото мюсюлмански семейства се изселват в Турция и на тяхно място са настанени същия брой гърци бежанци.[3]

В 1927 година селото е прекръстено на Куфоксилия, но на следващата името му отново е сменено на Ностимон. В документ на гръцките училищни власти от 1941 година се посочва, че в Нестиме:

населението е славянско... говори се на гръцки и на славянски.[19]

Населението произвежда предимно жито, като се занимава и частично със скотовъдство.[3]

Селото пострадва силно по време на Гражданската война (1946 - 1949). След войната много от жителите на селото емигрират отвъд океана.[3]

Църквата „Света Троица“ се смята, че е изградена заедно със селото в XVIII век. По-късно е разрушена и на нейно място е издигнат по-голям храм базилика с женска църква. В 1952 година поради пукнатини в стените сградата е разрушена и построена наново.[20]

В 1972 година селото заедно с Жиковища (Спилиос) и Либешево (Агиос Илияс) е откъснато от ном Кожани и предадено на ном Костур. В църковно отношение трите села продължават да са част от Сисанийската и Сятищка епархия.[21]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011
Население 451[3] 498[3] 410[3] 455[3] 266[3] 261[3] 200[3] 191[3] 147[3] 115 108

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Паметна плоча на мястото на убийството на местния гъркомански деец Хараламби Пагунадов от българска чета на 8 ноември 1904 година
Родени в Нестиме
  • Flag of Greece.svg Георги Тръндов (Γεώργιος Τράντας), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред[22]
  • Flag of Greece.svg Георги Филипов (Γεώργιος Φιλίππου), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред[22]
  • Flag of Greece.svg Димитър Апостолов (Δημήτριος Αποστόλου), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред[23]
  • Flag of Greece.svg Васил Зисов (Βασίλειος Ζήσης), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред[22]
  • Flag of Greece.svg Петър Пагодоников (Πέτρος Παγοδονίκας), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред[22]
  • Flag of Greece.svg Петър Фотев (Πέτρος Φώτης), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред[22]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  3. а б в г д е ж з и к л м н Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 33. (на македонска литературна норма)
  4. Fossil Exhibition (Nostimo). // The Museums of Macedonia. Посетен на 8 февруари 2018.
  5. Μακρής, Χάρης Σ. Η Καστοριά: Συνοπτική ιστορία της πόλης. Κυριακίδη Αφοί, 2000. ISBN 960-343-557-0. σ. 84.
  6. Σιδερίδης, Μιλριάδης Δημήτριος. Άγνωστες σελίδες της ιστορίας: το χωριό Νόστιμο των Καστανοχωρίων Ν. Καστοριάς στο διάβα των αιώνων και το απολιθωμένο δάσος, Νόστιμο, 2002, σ 47.
  7. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 272.
  8. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската Организация, 1943. с. 125.
  9. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 226-227. (на френски)
  10. Шкуртовъ, Кириякъ. Революционната епоха въ Костенарията - 1903 1908 год.. // Илюстрация Илиндень XII (112). Издание на Илинденската Организация, февруари 1940. с. 10.
  11. Αρχιμανδρίτης Μιλτιάδης - Δημήτριος Σιδερίδης. Άγνωστες σελίδες της ιστορίας: το χωριό Νόστιμο των Καστανοχωρίων Ν. Καστοριάς στο διάβα των αιώνων και το απολιθωμένο δάσος. Νόστιμο, 2002. σ. 47-48.
  12. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската Организация, 1943. с. 220.
  13. Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 9.
  14. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов (съставители). История на българите в документи 1878 - 1944. Т. I, част втора: Българите в Македония, Тракия и Добруджа. София, Издателство „Просвета“, 1996. ISBN 954-01-0558-7. с. 247.
  15. Παναγιωτίδης, Γιώργος Π. Σ. Τα Καστανοχώρια. // Μακεδονικόν Ημερολόγιον Δʹ. εν Αθήναις, Τύποις «Αυγής Αθηνών», Θ. Ν. Αποστολοπούλου, 1911. σ. 134.
  16. Παναγιωτίδης, Γιώργος Π. Σ. Τα Καστανοχώρια. // Μακεδονικόν Ημερολόγιον Δʹ. εν Αθήναις, Τύποις «Αυγής Αθηνών», Θ. Ν. Αποστολοπούλου, 1911. σ. 135.
  17. Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
  18. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 18. (на сръбски)
  19. Цитирано по Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, мит или реалност, Македонски научен институт, София, 1996, стр. 236.
  20. Ιεροί Ναοί και Μoνές της Αγίας Τριάδος (Αγίου Πνεύματος) στο Βόιο. // Το Βόιον. Посетен на 5 януари 2015. Архив на оригинала от 2015-01-05 в Wayback Machine.
  21. Ιεροί Ναοί του Προφήτη Ηλία στο Βόιο. // Το Βόιον. Посетен на 3 януари 2015.
  22. а б в г д Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 88. (на гръцки)
  23. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 87 - 88. (на гръцки)
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция          Портал „Македония“         Портал „Македония